Какво е хлебно дърво и защо плодовете му са чудодейни?

Външно този гигантски плод наподобява на нещо от епохата на динозаврите и мирише на сладък, гниещ лук.

Но не се заблуждавайте: плодът, известен като джакфрут, плода на индийското хлебно дърво, е хвален като „чудодейна“ култура, която може да спаси милиони хора от глад. А уникалният плод, който се крие вътре, е само едно от многото възхитителни качества на хлебното дърво.

Джакфрут е най-големият плод, растящ на дърво в света. Един плод тежи между 4 и 40 килограма и съдържа стотици семена, които са богати на белтъчини, калий, калций и желязо - важни вещества за растежа на тялото. Родината на този загадъчен плод е Южна и Югоизточна Азия; рядко ще намерите хлебно дърво в САЩ или Европа. Но в Чайнатаун в Манхатън, например, се продават цели пресни плодове от хлебно дърво.

За да разберем повече за тази жилава, бодлива храна, от квартал Флатайрън в Манхатън „Бизнес инсайдър“ пътува до Чайнатаун, където един от многото улични търговци предлага плода от хлебно дърво за 1,20 долара за килограм.

По принцип можете да си купите парче джакфрут, но за да научат колкото се може повече за този чудовищен плод, от изданието купуват целият 5-килограмов плод. 

„Плодът е чудодеен“

Найри Зерега е растителен биолог в чикагската ботаническа градина и е изучавала генетичното разнообразие на хлебното дърво в Бангладеш.

„В Бангладеш, където хлебното дърво е националният ни плод, се счита за втората по значение земеделска култура след мангото“, казва тя. „И ако имате място, почти винаги се засява хлебно дърво - заради ценните му плодове и дървения материал“.

12 храни които контролират апетита

Освен за храна, хлебното дърво служи и за следните неща:

Листата от хлебно дърво са храна за кози и други селскостопански животни. Кората на дървото е с оранжев цвят и традиционно се използва като боя за дрехите на монасите. Дърветата произвеждат лепкаво каучуково вещество, което може да се използва като лепило. Дървесината също се използва.

Докато в Бангладеш е изключително популярно, в Индия хлебното дърво се избягва. Смята се, че именно там е родината му и точно в Индия може да предостави огромни количества храна за милиони гладуващи и недохранени хора. Ето защо хлебното дърво, което може да роди до 150 джакфрута през двете си реколти всяка година, е толкова важно. 

От един плод се добиват стотици малки, жълти парчета (или луковици), като всяко от тях съдържа изключително хранителни семена. Самият плод е добър източник на витамин С, докато семената са богати на протеини, калий, калций и желязо. В 90 грама от плода има около 95 калории.

„Истинско чудо е. Може да осигури толкова много хранителни вещества и калории - всичко, от което се нуждаем“, каза за „Гардиън“ по-рано тази година Шаямала Реди, която е биотехнолог в Университета за земеделски науки в Бангалор, Индия.

„Ако изядете 10-12 парчета от плода, няма да огладнеете още половин ден.“

Цитрусовите плодове увеличават риска от рак на кожата

Сушете го, пържете го, направете си сок от него, изпечете го - само не го оставяйте да се развали

Един единствен плод може да стигне за цяло семейство, казва Зерега пред „Бизнес инсайдър“. Това се дължи отчасти на размера му, но и заради многото различни начини, по които хората го приготвят. Може да се яде узрял, когато е мек, плътен и вкусен, или още зелен, когато прилича на картоф. 

В Бангладеш и други части на Югоизточна Азия плодовете на хлебното дърво се сервират по десетки начини. Къри от хлебно дърво, пържен плод, сок, сладолед и дори се смила на брашно. То се прави от изсушени и смлени семена или плодове. Това са само няколко примера за забележителната многофункционалност на хлебното дърво в кухнята.

Въпреки това, плодовете на хлебното дърво не издържат повече от няколко седмици, след като се наберат, обяснява Зерега. Така, че добър начин да се запази е да го съхранявате в консерви или да го изсушите.

На тази маса се виждат десетина начина за приготвяне на плода: 

Въпреки, че плодовете от хлебно дърво все още не са много разпространени в САЩ и Европа, сега навлизат сред вегетарианците и веганите заради вкуса, който придобива неузрелия плод, след като се готви час - на печено свинско месо.

На китайския пазар се продават изкуствени плодове с токсична боя

Разпространяваща се мода

Докато милиони домакинства във Виетнам, Бангладеш, Малайзия и на други места в цяла Южна и Югоизточна Азия включват хлебното дърво в менюто си, Индия продължава да не го харесва.

Смята се, че до 75 процента от хлебното дърво, отглеждано в Индия, се изхвърля, отчасти защото плодовете се развалят, ако не се изядат или консервират за няколко седмици.

Но по-скоро се дължи на лошата му репутация.

„Исторически погледнато, плодовете от хлебно дърво имат репутацията на храната на бедния човек“, казва Зерега. „Малко хора биха си помислили изобщо да си го купят, защото в някои части на Индия расте буквално навсякъде“. 

Но пък привържениците на плода стават все повече.

„Моята страна мълчаливо позволява по-голямата част от плодовете на хлебното дърво да изгние“, пише в имейл до „Бизнес инсайдър“ Шрий Падре, който живее в индийския щат Керала. „Това ме тревожи“.

Падре е редактор на 27-годишно индийско списание, наречено „Adike Patrike“, а за последните шест години е издал 16 броя, посветени на хлебното дърво. Той участва и в организирането на фестивали на хлебното дърво в Индия.

670 000 тона храна отиват на боклука всяка година

„Страни като Виетнам, Филипините и Малайзия печелят пари от хлебното дърво. Шри Ланка гордо го нарича „оризовото дърво“. Но по ирония на съдбата, в родината му ние все още не сме осъзнали неговата важност.“

Бъдещето на хлебното дърво в Индия

Поради универсалността му, Падре изчислява, че селскостопанските производители в Индия могат да спечелят около 151 долара на хлебно дърво, заради различните продукти, които можете да направите с кората, плодовете, естествения каучук и т.н.

„Това са пет суровини в едно растение“, пише той. „Никоя друга култура в света не се доближава до продуктите и рецептите за хлебното дърво“.

Едно дърво може да спечели над половината от средния месечен доход на един индийски работник, който е 295 долара, твърдят от Международната работническа организация.

Нещо повече, хлебното дърво обикновено се култивира много по-лесно и по-евтино в сравнение с други популярни култури като пшеницата и царевицата, защото няма нужда да се сее всяка година, обяснява Зерега.

„Ако расте в благоприятен климат, хлебното дърво е относително лесно за отглеждане“. 

Въпреки това, бизнесът с хлебно дърво за Индия ще бъде трудна задача в началото. Затова индийците първо трябва да се фокусират върху яденето на плодовете му.

Според Зерега прибирането на реколтата и обработката на хлебно дърво в момента е много трудоемък процес заради недостатъчната механизация. Отглеждането и износът му биха могли да прераснат в доходен бизнес за Индия в бъдеще, но е еднакво важно страната да се съсредоточи върху факта, че е ценен източник на храна.

„Много недостатъчно използвани култури като хлебното дърво имат огромен потенциал за по-устойчиво производство на храни на местно ниво, така че да не се разчита на вноса от други страни. Важно да се съсредоточим върху това развитие на местния пазар“, казва Зерега. „Но в крайна сметка тези храни предоставят и безброй възможности като ценни продукти за износ“.

Как да избираме по-здравословните храни в магазина?