10-те най-дълги газопровода в света

С всяка година индустрията се развива и се строят нови газопроводи, за създаването на които се отпускат огромни суми пари. Към този момент класацията топ-10 на най-дългите газопроводи в света изглежда ето така.

1. Китайският газопровод „Запад-Изток“ – 8704 км

снимка / hyssp.com

Този тръбопровод с дължина 8704 км включва една магистрална линия и 8 регионални разклонения.

Тръбопроводът на обща стойност 142,2 млрд. юана (около 22,57 млрд. долара) минава през 15 провинциални региона.

Мощността на газопровода, според проекта, е 30 млн. куб. м природен газ. Пекин вече заяви, че синьото гориво ще помогне на китайската промишленост да намали зависимостта си от силно замърсяващите околната среда въглища.

Тръбопроводът „Запад-Изток“ се смята за най-мащабния и сложен проект в газовия отрасъл реализиран някога в Китай. Целта му е развиване на западните региони в страната.

Проектът предвижда прокарването на 4 тръби на газопровода, които да свързват потребителите от източните части с ресурсите в западните части на Китай. Хилядите километри тръби преминават през различни природни зони: плато, планини, пустини и реки, за да съединят Таримския басейн в Синдзян-уйгурския автономен регион и Туркменистан с регионите в делтата на р. Янзъ и Перлената река.

2. Газопроводът „Туркмения – Китай“ – 7000 км

снимка / themanufacturer.com

Газопроводът „Туркмения – Китай“ е магистрален и преминава през територията на Туркменистан, Узбекистан, Казахстан (над 1900 км) и Китай (4500 км).

Газопроводът „Туркменистан – Узбекистан – Казахстан – Китай“ с дължина около 7000 км бе пуснат през декември 2009 г. Съгласно сключените с Туркменистан споразумения се планира в течение на 30 години за Китай да се доставят до 65 млрд. куб. м природен газ годишно.

Казахстанската част от газопровода носи името „Казахстан – Китай“. По думите на високопоставен представител на нефтогазовата промишленост на Туркменистан, общата стойност на газопровода възлиза на 6,5 млрд. долара. Строителството започна през 2007 г.

Проектната мощност на газопровода е 40 млрд. куб. м годишно. В негова ресурсна база трябва да се превърнат газовите находища Южен Иолотан-Осман и Довлетабад в Туркменистан.

3. Газопровод „Средна Азия – Център“ – 5000 км

снимка / gazprom.ru

Природният газ, постъпващ в системата „Средна Азия – Център“ (САЦ) е важен елемент във формирането на общата ресурсна база на „Газпром“, която осигурява нуждите на вътрешния пазар на Русия, страните от ОНД и други.

Газопроводът преминава през територията на Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Русия и е с обща дължина от около 5000 км.

Между Русия, Туркменистан, Узбекистан и Казахстан съществуват редица споразумения в съответствие с които се осъществяват покупките и транзита на природен газ на територията на Русия.

След многогодишната експлоатация обаче пропускателната способност на САЦ е намаляла. Затова „Газпром“ съвместно с организациите за транспорт на газ и компаниите от тази сфера в Узбекистан и Казахстан, проведоха ремонтни дейности, за да увеличат пропускателната способност и да осигурят надеждността на газопровода.

За поддържането и укрепването на взаимноизгодното сътрудничество в газовия отрасъл между страните, през 2007 г. държавните лидери подписаха съвместна декларация за строителството на Прикаспийския газопровод.  

4. Газопроводът „Уренгой – Помар – Ужгород“ – 4451 км

снимка / jamestown.org

„Уренгой – Помар – Ужгород“ е магистрален газопровод за износ, построен от СССР през 1983 г. за доставянето на природен газ от находището в Западен Сибир към потребителите в Централна и Западна Европа.

Той създава трансконтитентална система за транспортиране на газ, като проектната пропусквателната способност е 32 млрд. куб. м природен газ годишно. Фактическата пропусквателна способност в момента е 28 млрд. куб. м.

Тръбопроводът пресича Уралския хребет и повече от шест реки, включително Об, Волга, Дон и Днепър. Общата му дължина е 4451 км, като на територията на Украйна тя е 1160 км.

Газопроводът пресича руско-украинската граница в района на Суджа, Курска област. На украинския участък газопроводът има девет компресорни станции.

На 17 юни 2014 г. избухна взрив в Лохвицки район, Полтавска област, което доведе до загубата на 10 млн. куб. м газ.

По думите на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, основната версия е терористичен атентат, но Виктор Бугайчук, губернатор на Полтавска област, посочва, че газопроводът в този участък е бил в аварийно състояние поне две години, за което нееднократно е съобщавал в „Нефтогаз“.

5. Газопроводът „Тенеси“ – 3300 км

снимка / gazettenet.com

Първият американски газопровод „Тенеси“ с дължина 3300 км е построен през 1944 г.

Газопроводът представлява пет тръби с диаметър от 510 до 760 мм всяка и ежегодно доставя до 22-25 млрд куб. м газ в промишлено развити щати като Пенсилвания, Ню-Йорк, както и в щатите Тенеси, Кентъки и Западна Вирджиния.

6. Газопроводът „Боливия – Бразилия“ – 3150 км

снимка / esri.com

Газопроводът „Боливия – Бразилия“ (GASBOL) е най-дългият газопровод в Южна Америка със своите общо 3150 км.

Той съединява газовите находища в Боливия с Югоизточна Бразилия.

Строежът му е осъществен на два етапа. Първия клон с дължина 1418 км започва работа през 1999 г., а вторият с дължина 1165 км стартира през 2000 г.

Максималната мощност на газопровода е 11 млрд. куб. м годишно. Общата стойност на съоръжението възлиза на 2,15 млрд. долара, от които 1,72 млрд. долара отиват за бразилската част, а останалите 435 млн. – за тази в Боливия.

7. Газопроводът „Рокис експрес“ (Rockies Express) - 2702 км

Газопроводът „Рокис експрес“ на територията на САЩ преминава през Скалистите планини, щата Колорадо, до Охайо. Газопроводът е построен през 2009 г.

„Рокис експрес“ се състои от три тръби, които преминават през осем щата. Строителството отнема 20 години, а газопроводът се превръща в един от най-големите в Северна Америка.

Мощността на газопровода възлиза на 16, 5 млрд. куб. м годишно. Стойността му е около 5 млрд. долара. Последната тръба бе пусната на 12 ноември 2009 г.

8. Газопроводът „Иран-Турция“ – 2577 км

снимка / thirst.com.pk

Простира се от Тебриз, през Ерзурум до Анкара.

Първоначално газопроводът „Табриз – Анкара“, с пропускателна способност 14 млрд. куб. м годишно, е трябвало да стане част от тръбопровода „Парс“, което би позволило свързване на европейските потребители с голямото иранско газово находище „Южен Парс“.

Но заради наложените санкции Иран не можа да пристъпи към реализирането на проекта. Сега политическата ситуация се променя и Иран има надежда, че може да излезе на европейски пазар.

Ако санкциите бъдат свалени, към 2020 г. Иран може да добива до 215 млрд. куб. м природен газ годишно и да изнася до 35 млрд. куб м, включително до 20 млрд. куб. м за Европа.

9. Транссредиземноморският газопровод – 2475 км

снимка / enistoria.eni.com

Транссредиземноморският газопровод (Transmediterranian pipeline, TransMed) пренася природен газ от Алжир през Тунис до Сицилия и оттам до континенталната част на Италия. Разширяването на тръбопровода TransMed може да осигурява доставки на алжирски газ и до Словения.

Маршрутът на газопровода преминава от Алжир през Тунис и Сицилия към Италия. Алжирската част се управлява от държавната алжирска компания „Сонатрак“ (Sonatrach).

Туниската част е собственост на „Сотугат“ (Sotugat - Société Tunisienne du Gazoduc Trans-tunisien) и се управлява от ТТРС (групата Eni, 100%).

Участъкът през канала на Сицилия се управлява от TMPC, съвместна компания на „Ени“ (Eni) и „Сонатрак“. Италианската част се управлява от „Ени“.

10.Газопроводът „Ямал-Европа“ - над 2000 км

снимка / belarus-tr.gazprom.ru

Транснационалният газопровод „Ямал-Европа“ преминава през територията на четири страни – Русия, Беларус, Полша и Германия. Новият коридор за износ повиши гъвкавостта и надеждността на доставките на руски газ за Западна Европа.

Строителството а газопровода започва през 1994 г., а с пускането на последната компресорна станция през 2006 г., газопроводът „Ямал-Европа“ достигна до проектна мощност от 32,9 млрд.куб. м природен газ годишно. Броят на компресорните станции по трасето на газопровода е 14, диаметърът на тръбите е 1420 мм, а общата дължина от над 2 хил.км.

Магистралният газопровод започва от газотранспортния възел в Тверска област, където се захранва с газ от газопровода „Северни райони на Тюменска област – Торжок“ (СРТО). Дължината на руския участък е 402 км с три компресорни станции.

Крайната западна точка на газопровода е компресорната станция „Малнов“ в района на Франкфурт на Одер, близо до германско-полската граница, където газопроводът се съединява с газотранспортната система YAGAL-Nord, която на свой ред го свързва с газотранспортната система STEGAL-MIDAL-ПХГ „Реден“. Собственик на германския участък на газопровода е WINGAS (съвместно предприятие между „Газпром“ и Wintershall Holding GmbH).