Ерата на бойните ботове: Ще догони ли законодателството новите военни технологии?

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 09 June 2015 06:45 >
Ерата на бойните ботове: Ще догони ли законодателството новите военни технологии?

Автор Денис Гарсия, "Foreign Affairs"

Днешното поколение живее на ръба на две оръжейни епохи: ядреното оръжие и новата заплаха от страна на смъртоносното автономно оръжие. От една страна ядреният Армагедон е напълно реална заплаха, тъй като държавите не изпълняват задълженията си по договорите за разоръжаване и ликвидиране на ядрените запаси. От друга страна смъртоносното роботизирано оръжие ни дава възможност да погледнем към войните в бъдещето, в което към днешна дата не съществуват почти никакви правила за използването на безпилотни самолети, макар че точно те са предвестникът на бъдещите автономни оръжейни системи. Нужно е в общ световен мащаб да се създадат и съгласуват норми и правила за всички области на разпространение на въоръжението, за да се защити бъдещето поколение от едно широкомащабно насилие. За да се създадат реалистични и надеждни международни норми за опасните нови видове оръжие, държавите трябва да сформират нужните условия за международно сътрудничество. Ако световните лидери искат да създадат свят на по-малко насилие и жестокост, те трябва да установят основополагащите принципи и да подобрят съществуващия световен ред.

На неотложните въпроси по ядрените арсенали и бъдещите въоръжения бяха посветени две неотдавнашни заседания на ООН. Това бяха конференцията по разглеждане на действията на Договора за неразпространение на ядрено оръжие 2015 г., която приключи през май месец, и срещата на експертите по летателни автономни оръжейни системи, която се проведе през април в Женева. И двете събития бяха посветени на конкретна заплаха за глобалната сигурност: конференцията – за риска от ядрена война, а срещата на експертите – за новата заплаха от страна на автономната военна роботизирана техника.

Снимка: БТА

Въпреки сериозността на внесените за обсъждане въпроси и двете срещи завършиха неубедително. 70 години след пускането на атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, разпространението на ядрени оръжия продължава да заплашва международната безопасност. Тази година Договорът за неразпространение на ядрено оръжие стана на 47 години (подписан е през 1968 г.), но както и преди държавите разчитат на остарелия му правов механизъм, що се касае до ядреното оръжие, а реално разоръжаване не се предвижда. В същото време САЩ и други страни създават смъртоносна роботизирана техника, която може самостоятелно да оказва помощ при бойни действия. Можем да видим тези изобретения на бойното поле в недалечното бъдеще, предвид възможностите на днешните тестови образци. Като се вземе предвид разпространението на безпилотни самолети и дронове и важната роля, която те играят във външната политика на Щатите, то в развиващите се военни доктрини автономните системи могат да заемат позицията на оптималното оръжие за отбрана. Това ще позволи на Вашингтон да избягва човешки жертви и да използва военни на определени места, въпреки непреднамерените цели и отношението на част от обществото по отношение на безпилотната летателна техника. С други думи, загубата на ефективен човешки контрол при бой в бъдеще ще се превърне в абсолютно реална възможност.

Снимка: Интернет

Съхраняването на ядрено оръжие и едновременното разработване на смъртоносни военизирани роботи е една скъпоструваща и опасна стратегия за осигуряване на безопасността на дадена държава. Възможността подобна техника да попадне в ръцете на т.нар. престъпни държави и неконтролируемите сили само усилва потенциала на конфликта и способства за разпространението на насилие и престъпност, а също така повишава риска от терористични нападения. За пресичането на подобни заплахи световната общност трябва да ползва като ръководство действащите норми и принципи. Например, силните международни норми, които забраняват употребата на химическо оръжие, са набор от принципи, които могат да се използват като основа за регулирането на новите технологии.

Договорът за търговия на оръжие от 2014 г. регулира продажбата на въоръжение въз основа на установената практика по въпросите за правата на човека и нормите на международното право. Този договор, който създаде високи стандарти, забраняващи продажбата на оръжие, накара държавите да спазват ембаргото и осигури правните санкции на законите за правата на човека. Този модел действа добре по отношение на съществуващото въоръжение. Но що се касае до бъдещите смъртоносни роботи и друга автономна военна техника, то тук едни предупредителни забрани биха предотвратили разпространението на тези скъпоструващи и опасни технологии. Кампанията под лозунга „Спрете роботите-убийци“, например, иска предупредителни забрани, а не след като нещо вече сее случило – с цел спасяване на човешки живот и за избягване на международните дебати за в бъдеще.

екзоскелет, Снимка: Интернет

Съществуват забележими разминавания между разработката на смъртоносна военна техника и регулиращите употребата ѝ закони. Поради което международното хуманитарно право е принудено да догонва новата военна техника и трябва да изчаква, докато отделни страни не тестват новото си оръжие, за да го внесат в списъка на разрешените, според нормите на международното право. Въпреки наличните протоколи за изпитанията, международното хуманитарно право все още няма регулиращи норми за безпилотните летателни апарати, които се появиха едва преди няколко години. Във връзка с това два ли си струва да се надяваме, че в бъдеще международната общност ще реагира в перспектива на новите системи за автономно въоръжение.

Човек или киборг?: Националното разузнаване на САЩ публикува отчета „Световни тенденции през 2030 година: алтернативни светове“, съгласно който в обозримото бъдеще у хората ще се появи цял набор от свръхспособности. Ако трябва да се вярва на американците, то още при сегашните поколения може лесно да се имплантират „суперсили“ в човешкото тяло – напълно обичайни ще бъдат, например, нощното зрение, мегапаметта и способността да се развива невероятна скорост. 

Поради секретната обстановка, в която се създава новото оръжие, разработването на международни правила е особено трудно. Политологът Марта Финемор пише в книгата си National Interests in International Society (Национални интереси в международната общност): „Държавите трябва сами задълбочено да контролират употребата на въоръжение“. Предполага се, че сигурността е отделен пункт, който се отличава от всички останали международни проблеми, тъй като успехът при него се осигурява от секретността и автономността. Междувременно, една широко разпространена  мъдрост гласи, че само в неконтролираните или слабо управляваните сфери на националната сигурност оръжейните технологии могат да се развиват.

концепция за установка на снаряди за дронове, Снимка: Интернет

Но подобни предположения не винаги отговарят на действителността. Държавите могат да си сътрудничат по въпросите за сигурност и отбрана, както и правят в хода на операциите на ООН и при други случаи. Държавите внасят промени в своите военни доктрини, като се отказват от развиването на определени оръжейни системи и забраняват употребата на определени видове оръжие в отговор на установените международни норми. Благодарение на подобни промени в международните забрани се съкрати или забрани употребата на мини, касетъчни боеприпаси, ослепяващите лазери и химическото оръжие. Спрямо оръжието на бъдещето могат да се приложат подобни принципи.

Human Rights Watch: Украинските власти са използвали касетъчни боеприпаси в Донецк ”Хюман Райтс Уоч”: В Украйна и Сирия са били използвани запалителни оръжия срещу цивилни Британски компании са финансирали произвеждането на забранените касетъчни боеприпаси ОССЕ: Украинската армия използва забранените касетъчни бомби Human Rights Watch: Касетъчни бомби американско производство в Йемен

Сътрудничеството се наблюдава при много случай, а негов стимул стават не само притеснението относно състоянието на националната сигурност на дадена държава, но и строгото съобразяване с хуманитарния и правен ред. А когато страните си сътрудничат в резултат те укрепват международната сигурност. Когато сътрудничеството се осъществява при изключително важна политика на сигурност, при която залозите са крайно високи, то често се натъква на трудности и нежелание от страна на водещи държави. Въпреки упорството, с което тези страни отказват да подпишат новите споразумения, често с действията си те създават важни прецеденти за по-малките страни. В крайна сметка се появява един по-уреден и безопасен свят. Дори и ако необузданите диктатори в неуправляемите пространства не спазват международните норми, светът печели от осъждането на подобна тактика, а това на свой ред помага за контролиране на разпространението на въоръжение, след като малобройните „подпалвачи“ на войни са ограничени.

Лесно е да предположим, че държавите се отказват от определен тип въоръжение единствено когато вече не ги смятат за полезни и нужни. Или че страните се споразумяват да забранят единствено тези оръжейни системи, които не са им нужни, с които не разполагат или ако отказът от тях не ги заплашва с нищо. Но тези причини не са достатъчни. В много случаи сътрудничеството се провежда при съчетаване на интересите за национална сигурност и хуманитарните фактори. Появата на нови видове военна техника дава тласък към различни процеси за сътрудничество. Понякога то е от традиционен тип, а друг път чрез нови форми на участие, основани върху инициативи на гражданското общество. Новите мотиви за уреждането на заобиколни и вежливи отношения по въпросите за регулиране на въоръжението засилват решимостта на международната общност и укрепват представата, че ООН е способна да създаде работоспособни норми.

Ако ядреното оръжие и системите за смъртоносно автономно оръжие в бъдеще се контролират лошо, те ще поставят под заплаха цялото човечество. Следователно, от изключителна важност е да мислим за това как да направим доктрините за национална сигурност във висшата политика по-прозрачни, съгласувани с международните норми и контролирани на международната арена посредством международното право. 

Войната на бъдещето: Робот „муле“ ще помага на бойното поле: Новият четирикрак робот Spot, създаден от лабораториите „Бостън Дайнамикс“, е по-впечатляващ от предшествениците си.

Новото куче-робот на Googlе държи на бой [видео]: Компанията Boston Dynamics, която е собственост на Google, показа най-новото си творение в семейството на четириногите роботи. Изчистената електрическа версия на BigDog, наречена Spot, е в състояние да работи на закрито и да издържа силни удари.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ