Чудовищни скулптури разбиват мита за обаятелните русалки [галерия]

За незапознатите с фолклора, русалката на Фиджи е създание с глава на маймуна и опашка на риба. За първи път през 1842 година П.Т. Барнъм от цирк „Барнъм и Бейли“ представил чудовищни препарирани тела на митичните същества.

Хибридните зверове били разбира се фалшиви, а техният произход ни връща в 19-ти век в Япония и Източна Индия. Редките морски същества първоначално се появили в художествени творби, които впоследствие били закупени и преместени в Лондон от американски морски капитан през 1822 год. Русалките били представени като природни аномалии. Британският ежедневник Charleston Courier отразил впечатленията си от незабравимите образи: „Само за миг […] вида на чудото завинаги ни завладя – никога повече няма да обсъждаме, дори в поезията, красотата на русалките, нито ще ги ухажваме в сънищата си – тъй като дамата от Фиджи е чистото превъплъщение на грозотията“.

Далеч от популярната концепция, че русалките са прелъстителни девици, тази от Фиджи е по-скоро хирургически кошмар, отколкото митологичен сън, набръчканото ѝ тяло напомня на вкаменено бебе с кръв на гущер. Очевидно не е като Ариел, нито като никоя друга вариация на русалка на Дисни, лицето на дамата от Фиджи е замръзнало в заплашителна гримаса, а устата ѝ сякаш зее във вечността в тих писък. Самият Барнъм я описал в автобиографията си като „грозен, съсухрен, мрачен и низш вид […] с изпънати ръце, придаващи ѝ вид на загинала в жестока агония“.

С времето гротесктното женско създание се е появявало множество пъти в поп културата, от „Досиетата X” до „Скууби Дуу“, та до последните осакатени керамични скулптури на Роксан Джексън.

Джексън е съвременна художничка от Бруклин, Ню Йорк изследващ мрачната територия, в която хорърът среща поп културата, а митът - кича. Направените по различни технологии скулптури акцентират на местата, където суеверието и подсъзнателното заговорничат да превърнат уютните пространства в нещо съвсем различно. Творбите ѝ са между красивото и отвратителното, привлекателни за гротескните ни фантазии.

Джексън нарича последните си произведения „женски ретро чудовища“, като повече се оказват обитатели на моретата и океаните. С техниката папиемаше и прежда артистката превръща мутиралите форми във всичко друго, но не и приятни. Много от творбите ѝ, включително „Древна жена“ и „Калифорнийска мечта“ хвърлят поглед към цирковите представления от средата на 19 век, като извлича същата комбинация от страх и очарование. С набръчкана плът, изгнили зъби и тъмни цепки за очи, лугавата твар представлява комбинация от старовременен фолклор и модерните митове за женственост и всички гадни страхове, които ги съпровождат.

„Чета много за еволюцията и биологията“, заяви Джексън в интервю за Ceramics Now през 2011 г. „Дължа голяма част на вдъхновението си на списанието “Нешънъл Джиографик“, така че може да се каже, че съм повлияна от теориите за еволюцията. Поради това считам животните за наши предшественици, наши родственици. Както повечето знаят шимпанзетата са изключително близки на човека. Те също така могат да бъдат и много агресивни животни. Разбирането на това може би ще позволи на хората да разберат тенденцията ни към насилието (от насилниците в училище до войните).

 "Древна жена"

"Нещото нещо"

"Сърцеразбивач" 

"Русалката от Фиджи"

"Циклоп"

"Циклоп"

Още творби на Роксан Джексън можете да разгледате: ТУК