Шистовата революция в Европа: Крахът на илюзиите

Когато компанията Cuadrilla Resources Ltd. откри офис в Полша през 2009 година, тя имаше причина за оптимизма си: шистовата революция доведе до това, че САЩ станаха една от най-големите държави по добив на газ в света. За компаниите, които се стремяха да повторят успеха на САЩ в Европа, Полша беше втори Тексас. След шест години компанията така и не проби нито един кладенец в Полша, която е една от малкото страни в Европа, готови да разрешат фракинг технологията.

Големите енергийни компании, като Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и Royal Dutch Shell Plc, спряха дейността си и напуснаха пазара.

„Не е толкова просто. Цената на пробиването в Европа е значително по-висока, отколкото в САЩ, а също го има и факта, че на всяка крачка тук има някакви нормативни и правови норми“, отговори Марек Мадея – директор по обслужване на кладенците в полското подразделение на Cuadrilla. Въпреки намерението Европа да снижи зависимостта си от руския газ, шистовата революция се провали, отбелязва агенция Bloomberg. Сложните геополитически условия, опозицията от страна на защитниците на околната среда, завързаното законодателство и кървавата война в Украйна – всичко това бързо угаси оптимизма на инвеститорите. А падането на цените на нефта до под 50 долара за барел бе последната капка, тъй като стойността на голяма част от европейския газ, включително доставките на газ, е обвързана с цените на нефта. Понастоящем експертите са уверени, че в Европа шистовата революция няма да бъде фактор, който ще измени пазара така, както стана в САЩ.

Доставките от Русия

Това е особено лошо за Украйна, която се стреми да снижи зависимостта си от руските доставки.

Кървавият конфликт в източните части на страната стана причината, поради която компанията Shell реши да се откаже от операциите в този район.

Chevron, въпреки, че е планирала работата си в по-безопасните западни области, също последва този пример.

Малките нефтогазови компании, които останаха в Европа, основно в Полша и Великобритания, продължават да се борят с бюрокрацията, данъците и местните власти. Геологията също не оправя нещата: има крайно малко рентабилни кладенци.  

Полша иска от компаниите предоставянето на детайлен план за 5 години, преди да почнат сондиране. За внасянето на всяко изменение в този 5-годишен план компаниите са длъжни да подадат заявка, за одобрението, за което на правителството ще трябват няколко месеца и дори години, отбелязват от компанията  Cuadrilla.

Правителството на Камерън

Във Великобритания технологията за хидравлично пробиване се подкрепя от правителството на Дейвид Камерън. Но тук има много силно противодействие от страна на местните власти, които се опасяват, че използването на тази технологията може да доведе до замърсяване на околната среда и дори до зметресения. Въпреки подкрепата на правителството, по газопроводите тече газ от общо десетина кладенеца. При това запасите на континента са значителни. По някои данни те съставляват почти 4/5 от запасите на САЩ. Проблемът е в това ,че повечето страни или са забранили използването на технологията за хидравлично сондиране, или са наложили мораториум за нейното използване, до момента, до който влиянието ѝ върху околната среда не бъде по-добре изучено. Освен това, експертите отбелязват, че в Европа има по-висока плътност на населението, отколкото в САЩ, затова и има хора, които живеят в близост до кладенци. И това предизвиква безпокойство сред населението. Правителството във Франция, която според оценките има най-големи запаси на континента, се застъпва против фракинга. Освен това, забраната за използване на тази технология ще действа поне до 2017 година, когато в страната ще се проведат президентски избори. Испания е още една страна, която има значителни запаси. Тя предостави лицензи за разработка на кладенците, но до този момент одобрението си не е дала екологичната служба. Освен това, няколко региона на страната забраниха тези технологии заради опасенията от замърсяване на подпочвените води.

Добив в Дания

Добиването на шистов газ предизвиква оптимизъм в Дания, където компанията Total SA получи две концесии и може да започне фракинга тази година.

Добива във Великобритания също може да се ускори, ако новите сонди са рентабилни.  

Но шистовия газ така и си остана допълнителен източник на енергия за Европа, където конвенционалния газ се доставя от Русия и се получава през други страни. Това и остава по-евтиния вариант, отбелязва анализаторът на Bloomberg Intelligence Филип Чладек. „Фракингът, като път към независимостта, стана мечта, която не бе съдено да се сбъдне“, казва Чладек. „Не бих казал, че шистовия газ в Европа умира, но залежите му са доста по-големи, отколкото смятахме“.