Вече можете да усетите какво е да потънеш с Титаник

Атракционният музей на Титаник в Тенеси може да ви накара да изпитате какво е усещането да си на косъм от смъртта, разказва от първо лице репортерът на Guardian Сюзън Харлън.

Стоя на паркинга и гледам към предната част на обречения пътнически кораб, която е с размер 2700 м2. Водна струя облива носа на Титаник, сякаш съм в морето. Когато погледна нагоре, спасителните лодки все още са прикрепени към кораба.

Атракцията е плод на въображението на Джон Джослин, който през 1987 г., две години след откриването на Титаник, проведе експедиция, за да се възстановят множество артефакти от дъното на океана. Той и неговият екип откриха множество предмети, които сега са изложени в музея в Пиджен Фордж, както и в този в Брансън, Мисури.

Джон вярвал, че усещането да си на борда на този огромен кораб, никога няма да бъде забравено.

Тук илюзия и реалност се сливат в едно. Белокос мъж, облечен като капитан ме поздравява и ми подава бордна карта. На нея пише, че аз съм Лора Франкатели, 31-годишна жена, която пътува в първа класа.

В този музей наистина можем да изпитаме това, което другите са чувствали при потъването на кораба, да съпреживеем "болката на другите".

Двадесет и седем долара е цената, която трябва да платите, за да съпреживеете потъването на Титаник, което е настъпило между 23:40ч. и 2:20ч. на 14-15 април 1912 г. Влизам вътре, в света на неизбежната гибел.

Жената, която взима билета ми носи дълга черна рокля, бяла престилка и шапка. Питам я дали е облечена като някой определен човек. "Аз съм прислужница в първа класа", казва тя. "На борда на Титаник е имало 23 такива, като 20 от тях са оцелели".

В първата стая, мъж, облечен като капитан, води туристически обиколки. Той стои пред голяма карта, която очертава маршрута на кораба.

"Първите няколко дни бяха доста спокойни", казва той. "Но след това някой произнесе страшната дума: АЙСБЕРГ! Представете си какво би било да сте в тези леденостудени води. Тъмно е като в рог. Няма лунна светлина. Температурата на водата е -2 градуса.

Музеят представя своите артефакти почти като религиозни реликви, припомнящи за един изгубен свят: престилки, десертни чинии, одеяла, инструменти. На посетителите постоянно им се припомня за рядкостта и стойността на тези предмети. Автентичността на предметите също е важна - те са останки от едно вече митично бедствие, а не реквизит.

Много от посетителите са впечатлени от това колко много музеят прилича на филма на Джеймс Камерън от 1997 г. В безупречния първокласен салон питам „капитана” дали смята, че хората идват тук, защото са гледали филма.

"Е, все пак във филма виждате измислени герои, но тук вие в действителност сте на борда на кораба".

Излизам през магазина за подаръци, в който се продават различни сувенири, свързани с Титаник. Веселата продавачка се приближава към мен.

   - Как беше пътуването? -  пита тя. Не знам какво да отговоря.

   - Беше страхотно - казвам аз.

   - А коя сте Вие? - пита тя. Усмихвам се, защото знам какво има предвид.

   - Лора Франкатели.

   - О, добре - казва тя. - Вие оцеляхте.