
Учените знаят всичко за сложните календари и писмеността на маите, както и техните ритуални жертвоприношения. Но какво точно е причинило изчезването на древната цивилизация около 900 години сл. Хр. е голяма мистерия.
Наскоро екип от изследователи от Университета „Райс” и Университета в Луизиана откри, че най-вероятно са една крачка по-близо до разгадаването на мистерията, отчасти благодарение на доказателства от "Великата синя дупка". Масивната дупка, намираща се в Карибско море, край бреговете на Белиз, стана известна благодарение на природозащитника Жак Кусто, който я посети през 1971 г. и я обяви за едно от най-добрите места за гмуркане в света.
Изследователите анализираха седиментни проби от „Синята дупка”, наблюдавайки вариациите в цвета, размера на зърното и дебелина на слоя. Те също така изследваха проби от централната лагуна на Белиз - намираща се в непосредствена близост до континента - като отбелязваха разликите в съотношението на пробите на титан към алуминий, което помага за оценка на нивата на валежите.
Анализите показват ниски нива на валежи и спад в честотата на тропическите циклони от 800 до 900 г. сл. Хр. в полуостров Юкатан - което предполага, че районът е бил засегнат от голяма суша в този период.
Изследването също така предполага, че друга голяма суша е засегнала региона между 1000 и 1100 г. сл. Хр. – времето, когато се смята, че е бил разрушен градът на маите - Чичен Ица.
"Големите засушавания водят със себе си глад и безредици", заяви съавторът на проучването д-р Андре Дрохлер.
Изследването се основава на предишни проучвания, които предполагат, че изменението на климата е предшествало крахът на маите. Проучване от 2012 г. на сталагмит от пещера в Белиз свързва колапса на населението в региона с "тенденцията на засушаване" между 600 и 1000 г. сл. Хр.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.