Защо Русия трупа златен резерв?

През  последните седем години Централната банка на Русия без излишен шум изкупува злато. Както се крие зад тази политика? Хипотезите на експертите събра вестник Die Welt.

Както пише изданието, началото на ръста на златния запас на Русия съвпадна с кризата на американския пазар за недвижими имоти. От началото на тази година резервите от благородния метал се увеличиха със 70 тона, а за последните 12 месеца нараснаха с 10% и сега възлизат на 1104 тона. Според изчисленията на Министерството на вътрешните работи, по размер на златните резерви Русия заема пето място в света. Както и досега, тя отстъпва на САЩ, Германия, Италия и Франция, но вече задмина Швейцария и Китай. При една нормална ситуация тези факти не биха привлекли особено внимание, но сега, в „условията на нарастващо геополитическо напрежение”, е трудно да ги подминем, пише авторът на статията Даниел Екерт.

Като цяло, увеличаването на запасите от злато е типично за развиващите се страни, но Русия изпъква на фона им с това, че тя същевременно съкращава валутните си резерви. Сред експертите не битува единно мнение по въпроса, какво цели Русия. Мнозина предполагат, че става дума за чисто икономически мотиви, други пък говорят за демонстрация на сила чрез финансова състоятелност и геополитически сметки.

По мнение на Марк-Оливър Лукс, председател на управата на фирма Dr. Lux & Präuner, Русия „преди всичко се стреми да избегне грешките, които допуснаха китайците, като попаднаха под постоянно нарастваща финансова зависимост от американските държавни облигации... Заради санкциите на Запада, Москва няма стимул да влага пари във финансовите инструменти на западните сили”.

Чисто икономическа причина за увеличаването на руския златен резерв съзира и Уинфрид Валтер, инвестиционен мениджър на компанията Schneider, Walter und Kollegen, базирана в Кьолн. Неговият аргумент е следният: „В условията на нисък сконтов процент разликата в доходите в сравнение с ценните книжа не е голяма. Заедно с това, в облигациите е заложен неизменен риск от банкрут, в дългосрочен план това важи и за някои държавни заеми. Златото като платежно средство, което се приема по целия свят същевременно е добър начин за предпазване на правителствата от валутни пертрубации”.

Освен това, сред наблюдателите има и такива които смятат, че стремежът на Москва да увеличава златните си резерви е част от геополитическа стратегия. „Ако конфликтът в Украйна се задълбочи, още повече, ако се стигне до военни сблъсъци, бойкотът от страна на Запада, начело със САЩ, може да наложи съществени ограничения на платежния оборот на руснаците, дори и да го парализира”, казва Александър Даниелс, председател на управата на Knapp-Voith (Хамбург).

С други думи, може да става въпрос за подготовка за „финансова война със Съединените щати и Европа”, пише Екерт. Разполагайки със злато, в случай на извънредна ситуация Русия ще стане ликвидна и ще може да купи с него от партньорите си стоки от първа необходимост.

Така или иначе, според настоящите пазарни цени, стойността на натрупаните от Русия златни резерви възлиза на едва около 34 млрд. евро. Това е много малко за създаване на супер-рубла, която някой ден може да бъде конкурентна на долара, като търговска и резервна валута. Като пример в статията се посочват данни за американския златен резерв: 8100 тона от благородния метал, или четвърт трилион евро.

Икономиката на Русия ще  остане зависима от нефта и газа. Това позволява натрупването на значителни суми, но както показва пратиката от последните няколко месеца, резервите лесно могат да се стопят. „От гледна точка на икономическото развитие, това е задънена улица”, предполага икономистът Хелмут Райзен. „Целта да се измести долара от световната търговия остава илюзия”, съгласява се Лукс. Така, че поразяващата сила на златното оръжие на Москва, в крайна сметка за известно време е ограничена.