Пактът Молотов-Рибентроп - важната годишнина, която никой не отбеляза тази година

Преди 75 години, на 23 август светът беше потресен от новината, че нацистка Германия и Съветска Русия са подписали пакт за ненападение, много от чиито подробности са останали в тайна, пише журналистът и бивш офицер на американската армия Адриан Боненбергер във Foreign Policy.

„Великият урок на пакта Молотов-Рибертроп се състои в това, че онези, които си нямат понятие от средствата на диктатурата, са в състояние да влизат в краткосрочни партньорски взаимоотношения, за да се придвижат към осъществяването на собствените си амбиции”, пише авторът.

„До преди Холокоста, Хитлер е бил предимно известен като отявлен антикомунист, намиращ смисъл за своето съществуване в това да служи като неприятна, но необходима крепост на фашизма срещу болшевизма и комунизма. Докато териториалните му амбиции не се насочили към изток (...) Хитлер е бил търпян и даже бил обект на възхищение”, се казва в статията.

„Изглежда сме забравили този урок”, вярва Боненбергер.

Той привежда четири ситуации от съвременната политика, в които, според него, подобни договори са напълно възможни.

Болшинството аналитици на разузнавателните служби се съгласяват с това, че за последните две години, докато „Ислямска държава” атакуваше „Ан-Нусра”, сирийските кюрди и Свободната сирийска армия, режимът на Асад постигаше успехи, макар и сега вероятният договор помежду им да се разрушава, разсъждава авторът.

Според твърденията на Боненбергер, западната политика десетилетия наред се гради върху историческата вражда между Русия и Китай и ако те започнат да си сътрудничат, то това може да означава край за американските и западните интереси на територията от Източна Европа до Близкия Изток, както и западно влияние в югоизточна Азия.

„Ако Иран и Турция предприемат мерки против кюрдите на своя територия и в Ирак, това може да доведе Америка и Западът до кошмарен сценарий”, се казва в статията.

„Иран може да разглежда амбициите на Пакистан по поддържането на своята, управлявана от Талибаните държава-сателит като неприемлива втора екстремистка „Ислямска държава” на източната му граница, докато в същото време в Индия се наблюдава необичаен ръст на ожесточена анти-ислямска реторика от страна на политическото ръководство. Договаряне между тези две страни в случай на повторен колапс в Афганистан не е пресилено, както си представят може би някои”, пише авторът.