Дълга и мъчителна смърт, вместо безболезнено смъртно наказание

Американските престъпници "изгубиха правото на безболезнена смърт".

В САЩ осъден на смърт, след като получи своята смъртоносна инжекция, изкара два часа в мъчителна агония. Това не е първият случай, в който смъртното наказание, осъществено според американците по „най-хуманния начин“, се превръща в мъчение. Всичко това се оказва в следствие на борбата на фармацевтичните компании против смъртното наказание.

На 23 юли в затвор в Аризона бе изпълнена смъртната присъда на Джоузеф Ууд, осъден за убийството на своята приятелка и нейния баща през 1989 година. В 13:53 му е била бита смъртоносна инжекция, след което в течение на 10 минути престъпникът е трябвало да започне да губи съзнание, а в последствие да умре от спиране на сърдечната дейност. Но нещата не се случили по план...

В 14:05 Ууд започнал да се задъхва. По свидетелски данни, осъденият е направил около 660 конвулсни вдишвания, преди докторът да обяви смъртта му в 15:49. „Беше страшна гледка... Той изглеждаше като риба, изхвърлена на сушата“, - описва репортер. „Той се опитваше да си поеме въздух и хриптеше в продължение на час и четиридесет минути“, констатира адвокатът на Ууд.

Некачествени съставка в „смъртоносния коктейл“

Подобни случаи е имало и преди. Вярно е, че в предишните случаи, агонията на осъдените не е била толкова дълга. Но от хуманитарна гледна точка и от гледна точка на закона, никакво мъчение не е допустимо – независимо колко дълго е траело.

Впрочем не може хората, които изпълняват смъртната присъда, да бъдат определяни като садисти. Не е имало зъл умисъл в техните действия. И те са се отнасяли отговорно към задълженията си. Вината за случилото се се крие в отсъствието на добри съставки за „смъртоносния коктейл“, който инжектират на осъдения.

Стандартната комбинация, използвана по време на смъртни присъди, се състои от натриев тиопентал, павулон и калиев хлорид. Павулона парализира дихателната мускулатура, а калиевият хлорид спира работата на сърцето. Натриевият тиопентал се води необходим и важен за анестезията. Недостигът на тази съставка е довел до неприятностите по време на екзекуцията.

В търсене на алтернатива

Тиопенталът е разрешен за употреба във всички щати, където се практикува смъртното наказание. Наличието на запаси от веществото позволявало процедурата да се изпълнява навреме и без технически проблеми. Първата тревога е дошла от Тексас – щата-лидер по екзекуциите. От юли 2012 година там се отказали да ползват „смъртоносния коктейл“ и вместо сместа от три препарата започнали да използват един – пентобарбитал. Но той бил доста по-скъп. Затова датската компания Lundbeck – производител на пентобарбитал, се отказала да го продава в САЩ. Защото според политката на компанията, която се споделя от всички фармацевтични фирми в Европа, нейните препарати не трябвало да се използват за умъртвяване на хора. Затова властите на щатите, в които се практикувало смъртното наказание, започнали да търсят заместител на тиопентала и пентобарбитала.

Първата жертва на тези експерименти станал 51-годишният Уилям Хеп, осъден за извършените от него изнасилване и убийство. Вместо тиопентал, при тази екзекуция използвали мидазолам. Но препаратът не сработил: Хеп останал в съзнание и в течение на 15 минути преди смъртта си се мъчил зверски.

Почти половин час се мъчил и Денис Макгуайър, който също получил смъртоносна инжекция с мидазолам. В „коктейла“ на Ууд също е имало от веществото. Иначе казано въпреки, че мидазолама доказа своята негодност, той все още се употребява при смъртните присъди.

Какво казва закона на САЩ

Осъдените на смърт са наясно, че екзекуцията им може да се превърне в мъчение. Затова някои от тях са подали жалби, настоявайки, че в сегашния й вид смъртоносната инжекция противоречи на осмата поправка в Конституцията, забраняваща жестоки и необичайни наказания.

Отношението на американците към смъртното наказание

Болшинството американци (61%) поддържат смъртната присъда. В това време 30% от анкетираните от института Гелапа се застъпват против този вид наказание. Социолози твърдят, че процента на противниците на смъртната присъда се увеличава от средата на 90-те насам. В средата на 60-те процентите са били почти наравно: 47 „за“ и 42 “против“ смъртното наказание.

На страната на осъдените са и правозащитниците. В частност, внимание към проблема се опитва да привлече Американският съюз за защита на гражданските свободи (ACLU). „Смъртното наказание е такова варварство, че светът е длъжен да знае цялата истина. Изпълняването на екзекуция в САЩ нарушава международните права и стандарти, но американското правителство продължава да използва тези методи, като заобикаля собствената си Конституция“, - уверен е Джамил Даквар - директор на ACLU.

Въпрос на редактора: Какво е твоето мнение, читателю, за или против смъртното наказание? Трябва ли да има такова в България?