Промени ли се Бразилия след Световното по футбол?

За последната година и нещо имах късмета да посетя Бразилия два пъти. Първият път беше по време на краткосрочна командировка, но не успях да придобия изцяло обективна представа за страната – великолепните пейзажи на Рио де Жанейро просто засенчиха всичко останало. Второто ми посещение на най-голямата страна в Южна Америка беше къде-къде по-интересно и информативно. Би било преувеличено да кажем, че през изминалата година Рио се е променил до неузнаваемост. Но в мегаполиса определено се случиха някои положителни промени. Разбира се, за това трябва да благодарим на Световното първенство по футбол, както и на предстоящата Олимпиада.

Президентът на ФИФА Йозеф Блатер, обобщавайки Световната първенство от 2014 г., не спести похвалите си към страната домакин. Той дори даде на организацията на събитието оценка 9.25 по десетобалната скала, което изненада не само мен. От развлекателна гледна точка шампионатът определено бе успешен. Макар че останаха немалко претенции към инфраструктурата, но не към спортните съоръжения. Ясно е, че от прозореца на лимузината или от ВИП-ложата на стадиона ръководителите на световния футбол са виждали предимно ярки и красиви картини. Това обаче не означава, че цяла Бразилия като по чудо се е преобразила. Гъсто населените квартали (фавели), бедните, които спят под открито небе, разбитите пътища и разпадащите се жилищни фасади – всичко това не може да бъде скрито. Но никой не е водил високопоставените гости по такива места. Предполагам, че г-н Блатер наистина е бил впечатлен от видяното. Но ако той се беше маскирал с изкуствени мустаци и брада, и се беше разходил през нощта из центъра на Рио де Жанейро, оптимизмът му би увехнал. Типичният квартал „Селвадора” би натъжил г-н Блатер. Там духът на грандиозния футболен фестивал е витал единствено в района на стадиона „Фонте Нова”. А ултра-съвременната постройка, заобиколена от бедни къщурки изглеждаше доста екзотично. Като перла в купчина боклук.

жилищни постройки близо до стадиона „Фонте Нова”; снимка: Александър Вилф Основният акцент в подготовката за турнира, домакините поставиха в Рио де Жанейро. Това е разбираемо: с по-известен бразилски град, страната просто не разполага. От самото начало беше ясно, че по-голямата част от чуждестранните туристи ще се насочи именно към него. Освен това, футболния шампионат в Рио няма да е единствената спортна проява там. През лятото на 2016 г., градът е домакин на Летните олимпийски игри. На фона на две такива събития градът не може да си позволи да изглежда неприветливо. Бразилските власти се потрудиха сериозно, за да покажат на гостите Рио в най-добрата му светлина. Въпреки това, тези усилия се оказаха недостатъчни за привеждането на града в ред .

Вземайки предвид особеностите на социално-икономическата ситуация в Бразилия, където под прага на бедността живее около една четвърт от населението, ФИФА не е поставяла пред домакините на 20-тата Световна купа нереалистични изисквания. От тях се е очаквало за определен срок да представят пред специална комисия дузина стадиони, било то качествени новопостроени или ремонтирани стари. Да се реконструират летищата в 12-те градове, които участват в Световното по футбол. Главните пътища да са безупречни. Бразилия криво-ляво успя да се справи с тези задачи. Но именно криво-ляво: доста стадиони са се завършвали по ускорена процедура и са въведени в експлоатация недовършени. Не в крайно лошо състояние, но все пак... Що е то идеален стадион, Германия показа преди осем години на целия свят. Бразилия по никакъв начин не успя да я догони в организацията. Как г-н Блатер й даде оценка от 9.25 си остава загадка.

Логично беше да се предположи, че поне строителството на основния стадион за Световното през 2014-та и за Олимпиадата през 2016-та няма да се забави поради организационни проблеми. Обаче се забави. Очевидец твърди, че по-малко от месец преди началото на Купата на Конфедерациите 2013, един вид репетицията на мондиала, на стадиона „Маракана” все още продължавали довършителните работи – имайки предвид факта, че той само се е ремонтирал, а не се е строил от нулата.

стадионът "Маракана"; снимка: Рикардо Мораес Но това не е нищо. Ситуацията със стадионите в Манаус и Куяба е довела служителите на Световната федерация почти до нервен срив. Докато са чели докладите за тези обекти, сигурно неведнъж са съжалили за решението си да поверят шампионата на не особено изпълнителната Бразилия. И двата стадиона отвориха врати през 2014 г., броени месеци преди началото на шампионата. Останалите нови постройки – в Салвадор, Сао Пауло, Ресифе, Форталеза и Бразилия – отвориха врати по-рано, но дори и по замазката на стените си личи, че са били построени набързо. Например в Сао Пауло временните дървени трибуни са били драпирани с плътна тъкан. Никой не се сетил обаче да сложи над тях козирка – в края на втория полуфинал хората зад вратите бяха принудени да киснат в дъжда. Още пет стадиона, включително и основният в Рио, бяха изцяло ремонтирани. Но, за да сме справедливи, трябва да признаем, че „Маракана” бе съвестно ремонтиран. Но пък по-възрастните местни жители мърморят: след ремонта стадионът загубил своята индивидуалност и се превърнал в типичен европейски стадион. Но по отношение на комфорта, определено е станал по-добър.

Стадионите са основното наследство от Световното за Бразилия. Но в момента е трудно да се каже дали те ще бъдат използвани и в „обикновения живот” след края на първенството. В този смисъл нуждите на 20-милионния Сао Паоло и почти толкова големия Манаус се различават. Дали няма някой от обектите на Световното първенство от 2014-та в Бразилия да повтори тъжната съдба на стадиона в Лвов, който след Евро-2012 на практика не се е използвал по първоначалното му предназначение? Засега никой не може да каже.

стадионът "Амазония" в Манаус; снимка: Андрес Стаф

Най-големи изгоди от футболното първенство, както вече споменахме, извлече Рио де Жанейро. Освен обновяването на стадиона „Маракана”, градът се сдоби с нов път към международното летище Галеан – безспорно нещо нужно и полезно. Актуализиран е автопарка на обществения транспорт. Появиха са нови хотели, въпреки че в това отношение Рио никога не е изпитвал затруднения – все пак е туристически център, един от най-популярните в света. Като цяло, бразилското правителство е инвестирало над 17 милиарда реала (11 млрд. лева) в инфраструктура. Не знам в какво състояние са се намирали местните летища преди, но съм готов да свидетелствам, че сега са в ред. Самолетите, които летят от тях – също. Нито пък видях някоя таратайка по пътя.

Значително се е подобрила и ситуацията в бедните квартали на градовете. Мръсотията в гъсто населените региони не е намаляла, но пък криминалните лица са станали по-малко. От една страна, наличието на такива квартали във всеки град сигурно е притеснило футболните организатори. Но от друга страна – без тях Бразилия нямаше да бъде Бразилия, а и посетителите от задоволената и просперираща Европа се интересуваха от местното „дъно” не по-малко от обществено признатите забележителности като Копакабана и статуята на Христос Спасителя в Рио.

„Ако след края на шампионата хората имат желание да се върнат в Бразилия – значи събитието е било успешно” – отбеляза ден след края на Световното, бразилският министър на спорта, Алдо Ребело. Аз ще кажа за себе си, да – искам да се върна. Може би от гледна точка на организация това не бе най-добрият шампионат в историята, но мисля, че основната цел – да покаже доброта и гостоприемство – Бразилия успя да постигне.

автор: Олег Лисенко