Пунктуационна грешка родила най-развитата демокрация в света?

Всеки 4 юли, много американци сядат, за да прочетат Декларацията за независимост и да се запознаят с хартата на първооснователите на САЩ, точно такава, каквато са я подписали през 1776 г.

Или може би почти точно такава? Универститетски преподавател твърди, че в официалния препис на декларацията, направен от Американския държавен архив, има грешка, и то в изречение, изброяващо човешки права, които всеки трябва да има. Даниеле Алън, професор в института за академични изследвания в Принстън твърди, че в копието след думите „животът, свободата и стремежът към щастие“ има точка, която не присъства в оригиналния ръкопис. Тази малка грешка, тази точица мастило, твърди проф. Алън, е от значение и допринася за „рутинното, неправилно разбиране на документа“.

Точката създава впечатлението, че дотам свършват правата, казва професора и твърди, че следващите думи са изключително важни: „че за осигуряването на тези права сред човеците започва да действа управление, което черпи справедливите си правомощия от съгласието на управляваните“.

„Логиката на изречението се измества от ценността на личностните права към ценността на правителството, като инструмент за опазване на тези права“, казва Алън. „Тази връзка се губи, когато сложим точката там“.

Корекцията на пунктуационната грешка, ако такава изобщо има, така или иначе надали ще потуши постоянните дебати за по-дълбокия смисъл на Декларацията. Историци са взели предвид твърденията на проф. Алън и казват, че тя повдига сериозен въпрос.

„Дали частите, в които се говори за важността на правителството са част от общия аргумент или, както вече десетилетия наред американците четат текста, са подчинени на  ‚животът, свободата и стремежът към щастие‘?“ Това се пита Жак Раков, историк в Станфордския университет и челен на Националния архив. „Текстът е разбираем с или без точката, но би било добре да уточним дали трябва да я има“, казва той.

Точката не присъства в нито един от другите официални преписи. През 2012 г., проф. Алън пише до Националния архив, повдигайки въпроса, но не получава отговор.

През последните няколко месеца обаче, тя тихо събира екип учени и експерти по ръкописи, с чиято помощ се надява да разгадае мистерията около точката.

След среща с представители на Архива миналия месец, агенцията се готви за преглеждане на оригиналния документ и нанасяне на корекции, ако такива са необходими.

 „Искаме да се възползваме от новото откритие“, казва изпълнителния директор на Архива Уилям Майър. „В момента обсъждаме начини да разгледаме оригиналния пергамент, които е в много лошо състояние“.

Декларацията, подписана през юли 1776 г., е изложена в музея на Националния архив на САЩ и може да бъде видяна от всеки. Миналата година пред нея са се изредили над милион туристи. Състоянието на самия пергамент обаче, не е никак добро. Текстът е избледнял до толкова, че на историците понякога се налага да се обръщат към други версии от 1776 г., за да разчетат „оригиналния“ текст.

Проф. Алън е анализирала вариации на повече от 70 версии на Декларацията, създадени между 1776 и 1823 г. Тя твърди, че по времето, когато официалният препис започва, документът вече е бил труден за четене, и писарят на Архива най-вероятно се е консултирал с други съществуващи вариации на документа, в които точката я има. В т. нар. „чернова“ на Декларацията, точката липсва, но се появява в по-късни преписи.

 „В момента в страната горещо се обсъжда значението на правителството и е изключително важно да разберем правилно документа, с който е започнало всичко“, убедена е проф. Алън.