Вносната демокрация води до хаос и анархия

Световният триумф на либералната демокрация, провъзгласена в началото на 90-те години на 20 век от американския философ и политолог Франсис Фукуяма, досега е опровергаван многократно, пише в коментар за Die Presse Улрих Брунер. Според него, Русия ще осъзнае важността на демократичните си ценности поне след десет години.

„С какви възторжени речи бяха посрещнати въстанията в северноафриканските държави! Диктаторите бяха свалени, но после се случи онова, което следва въстанията срещу деспотите – хаос и анархия. А след това на власт отново идва силен лидер, като генерал ал Сиси в Египет. Този модел може да се види в действията още по време на френската революция, - отбелязва Брунер. – Настъпилата в името на високи цели за „свобода, равенство и братство” революция потъна в кръв, от която на бял свят се появи нов мощен самодержец – Наполеон”.

Външната политика на Запада е ориентирана към универсалност на демокрацията и човешките права. При това се наблюдава, обаче, значителна разлика между желанията и действителността. В други култури действат различни ценностни системи от тези на Запада. Невъзможно е да се установи демокрация в обществата, управлявани по архаични модели на мислене. За демокрация се изискват културни предпоставки.

Изборите сами по себе си не правят страната демократична. Диктаторите също устройват избори от време на време. С демокрацията са пряко свързани независимостта на правосъдието, свободата на медиите и спазването на малцинствените права. Освен това, монополът върху репресиите трябва да е в ръцете на държавата, а не на племенните вождове или олигарсите. За държавите, в които тези очевидни детайли отсъстват, политолозите са измислили определението „гибелна демокрация”.

Ако разглеждаме процесът на трансформация на бившата съветска империя, трябва да различаваме страните, влезли непосредствено в състава на СССР от онези, които се намираха под влиянието на Москва. Полша, Чехия и Словакия се показаха като стабилни демократични държави. В случая с Унгария, Румъния и България са налице недостатъци в местната демокрация: това до някаква степен са хибридни демокрации.

В повечето страни от бившия Съветски съюз внедряването на демокрация се провали с гръм и трясък. Само прибалтийските страни развиха стабилни демократически системи. Видимо е, че гражданското общество, без което демокрация няма, беше толкова силно в Прибалтика, че преживя и комунистическото господство. Ще станат ли Грузия и Украйна в обозримото бъдеще нещо повече от хибридни демокрации? Никой не знае.

Както разказват европейци, отдавна живеещи в Русия, разпадът на Съветския съюз представлява „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век” не само за Путин, но и за значителна част от руснаците. Зорките наблюдатели сравняват настроенията в Русия с травмата, която беше за германците Версай.  А „травмираните” нации търсят спасител. Немците го откриха в лицето на Хитлер, руснаците – в лицето на Путин. Но да се поставят Хитлер и Путин под един знаменател не е коректно. Сходство има само в историческите събития.

Хората често следват сляпо своите спасители. В такъв момент възниква въпросът за външната политика и чувството за мярка. След като Барак Обама е готов да стисне ръката на краля на Саудитска Арабия, един от най-страшните деспоти в света, то би трябвало да е способен да възобнови диалога с Путин.

Нашите демократични ценности не могат да бъдат предмет на дискусия. В ЕС трябва да се направи всичко възможно за прилагането им. Но, извън пределите на ЕС в обозримото бъдеще е възможно да се постигне мирно съществуване с автократичните страни и диктатури, - смята Улрих Брунер. – За да бъде успешна демокрацията, тя трябва да се развива отвътре. В Русия този процес явно ще отнеме десетилетия. За клановите общества, в които религията е доминираща, трябва за жалост да мине столетие. Всичко останало е подмяна на действителността с желанията.