Арабския свят между ИДИЛ и СИСИ

Миналия месец даде на света това, което израелския аналитик Орит Перлов описа, като два доминантни арабски правителствени модела: ИДИЛ и СИСИ.

ИДИЛ, разбира се, е „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ – кръвожадни сунитски бунтовници, които създадоха нова държава в сунитските области на Сирия и Ирак. СИСИ, от своя страна, е не кой друг, а Абдел Фатах ел-Сиси – новия президент на Египет, чиито режим дебютира тази седмица със срамното осъждане на трима журналисти на „Ал Джазира“ на затвор при очевидно нагласени обвинения – пример за това как велика нация се излага.

ИДИЛ и СИСИ, според Перлов, който изследва социалните мрежи в Близкия Изток в Института по Национална сигурност към Университета в Тел Авив, са просто двете страни на една и съща монета: едната въздига „бог“, като арбитър на целия политически живот, а другата  въздига „държавата“.

И двете се провалиха и ще продължават да се провалят – и двете искат насилие, за да останат на власт – защото не могат да предоставят на младите араби и мюсюлмани това, което им е най-нужно: образованието, свободата и работното място, с които да реализират своите потенциал и възможността да се включат, като равноправни граждани в политическия живот.

Ще трябва да чакаме ново поколение да „центрира обществото“, спори Перлов, и то такова ново поколение от араби/мюсюлмани, което не пита „как да служим на бог или как да служим на държавата, а точно обратното – как те да служат на нас?“

Перлов твърди, че тези правителствени модели -  хипер-Ислямизма (ИДИЛ), воден от война срещу неверниците „такфири“- думата, която екстремистите мюсюлмани сунити използват за мюсюлманите шиити; и хипер-национализъм (СИСИ), воден от войната срещу ислямистите „терористи“ – начина, по който египтяните определят Мюсюлманското братство – трябва да бъдат изтощени с цел да се освободи място за трети вариант, изграден съвместно върху общество, религия и мисъл.

Арабския свят има нужда да отхвърли двата мита, че военната диктатура (СИСИ) или Ислямската държава (ИДИЛ) ще донесат просперитет, стабилност и достойнство. Само когато по-голямата част от популацията „накрая признае, че и двете са провалили се и неработещи модели“, може да има шанс „региона най-после да навлезе в 21 век“.

Ситуацията не е изцяло мрачна. Има два появили се модела, и двата крехки и далеч от перфектни, където мюсюлманските нации от Близкия Изток са изградили добра демократична власт, базирана на обществото и с вплитане на политика, култура и религия: Тунис и Кюрдистан. И двата все още са в „процес на обработка“, но важното е, че те бяха издигнати от самото общество. Има ги също и сравнително либералните монархии – като Йордания и Мароко – които поне експериментират със свободите с по-либерално управление; при които има поява на някаква политическа опозиция и които не се управляват с бруталност от някакви диктатори.

„И радикалния авторитарен модел (СИСИ), и радикалния религиозен модел (ИДИЛ), се провалиха“, добави Марван Муашер, бивш външен министър на Йордания и автор на „Второто Арабско Пробуждане и Войната за Плурализма“. „Това се случи, защото те не покриха истинските нужди на хората: да подобрят жизнения стандарт, темповете на развитието и икономиката, и да накарат обществото да вярва, че е част от процеса за вземане на решенията. И двата модела изключваха външна намеса, като се представяха за носители на абсолютната истина и решение на всички обществени проблеми“.

Но арабското общество „не е глупаво“, добави Муашер. „Докато продължаваме да виждаме авторитарно управление в по-голямата част от Арабския свят, резултатите винаги ще са същите. А истински резултати могат да бъдат постигнати само от политиката на допускане, която ще позволи всички налични сили да бъдат обединени в системата и така да се постигнат стабилност, гаранции, и накрая – просперитет. ИДИЛ и Сиси не могат да победят. За съжаление, може да има нужда да се премахнат всички други възможности преди по-голямата част от обществото да възприеме този факт. Това е предизвикателството за новото поколение в Арабския свят, където 70% от популацията е на възраст под 30 години. Старото поколение, закостеняло и религиозно, изглежда не научи нищо от ерата след независимостта, която не успя да постигне дълготрайно развитие, и от опасната политика на разделението“.

Наистина, този Ирак, който е бил основан през 1921 година, отдавна не съществува. Новия Египет, представян от площад „Тахрир“, е мъртвороден. Прекалено много лидери и последователи и в двете общества имаха желанието още веднъж да прекарат вече неуспелите си идеи преди да разберат, че единствената идея, която работи е плурализъм в политиката, образованието и религията. Това може да отнеме известно време, или не. Не се знае.

Не всичко се върти около нас, макар да ни се иска и да се стараем да е така. Със сигурност, САЩ направи доста нелепи неща в Ирак и Египет. Но ние също подпомогнахме да се отворят вратите им за различно бъдеще, което техните лидери отказваха да приемат в този момент. Отивайки напред, където виждаме хора наистина отдадени на плурализма, ние трябва да ги подкрепяме. И където виждаме „острови“ на благоприличието да бъдат заплвашвани, трябва да ги защитаваме. Но това е главно за тях, заради тяхната нужда да се научат да живеят заедно без железен натиск отгоре, и това ще се случи само тогава, когато те са готови и искат да се случи.