Учени откриха какво превръща хората в серийни убийци

В представите на хората, по правило, серийният убиец е студенокръвен и пресметлив човек, който най-често е обсебен от мания. Всъщност досега на никого не се бе удало да изясни, какво предизвиква престъпниците да отнемат десетки човешки животи по такъв ужасен начин.

Изследователи от Университета в Глазгоу анализираха най-актуалните съобщения и юридическите записки за серийни убийци, в това число за Андерс Брейвик и Харолд Шипман.

Брейвик бе  признат за виновен в масово убийство през 2012 година, след като организира брутален терористичен акт в Норвегия. Той уби 8 човека с взривно устройство, след което разстреля повече от 69 човека. Доктор Шимпан, от своя страна, бе признат през 2000 година за виновен в убийството на 15 свои пациенти, като се предполага, че реалният брой на неговите жертви достига 250 човека.

Сред другите убийци, чиито биографии са били разучавани от специалиститте, е австралиеца Мартин Браянт, който разстреля 35 човека в Порт Артур през 1996 година, и Ник Райли, който се самовзриви в Ексетер.

Учените са намерили подобни черти сред много от серийните убийци: болшинството от тях са страдали от конкретни психически разстройства и детски травми.

Оказа се, например, че около 28% от известните серийни убийци страдат от разстройство от аутистическия спектър, много други – от черепно-мозъчни травми и психосоциални разстойства.

При това от разстройства от аутистичния спектър страда един на сто човека, а черепно-мозъчни травми в детството е преживял всеки пети жител на планетата.

От убийците с разстройства от аутистичния спектър или травми на главата повече от половината са изпитвали психологически стрес през детските си години, предизвикан от сексуално или физическо насилие или развод на родителите. Така над 10% от серийните убийци по целия свят са имали травми на главата и приблизително същото количество от тях са проявили признаци на аутизъм. Тази комбинация може да сформира индивидуалност, предразположена към масови убийства.

Но не трябва да се осъждат отрано тези, у които има изявени проблеми с нерванта система или травми на главния мозък. Към аномална жестокост водят още много фактори (например, много често към всичко това се добавя и нарцистическо разстройство на личността).

От 239-те разгледани от шотландсите учени убийци, 28% са били с диагностицирано, много вероятно или възможно разстройство на аутистическия спектър, 7% от тези хора също са имали травми на главата.

Повече от 21% са имали диагностицирана или подозирана черепно-мозъчна травма, от които 13% са страдали от някои симптоми на аутизма.

От 106 убийци с разстройство от аутистическия спектър или травма на главата, 55% са изпитвали психосоциален стрес.

Въпреки, че серийните убийци са разглеждани като рядко явление, от 1985 година насам са документирани 400 такива.

Резултатите от тази научна работа, които са били публикувани в списанието „Агресивно и Насилствено поведение“, могат да се използват за разработването на стратегия по определянето на потенциални серийни убийци и създаването на профилактични стратегии за тяхното лечение преди съвкупността от разстройства да доведе до катастрофа.

Учените, въпреки достигнатите резултати, призовават хората да не бързат с изводите относно хората, страдащи от аутизъм или други нервни разстройства. Такива личности е най-добре да получават необходимата помощ и поддръжка колкото се може по-рано.