Справят ли се по-добре пистовите костюми?

Джак Рикс


Двете коли ги делят 100 к.с., £70 000, осем десети от 0 до 100 км/ч и 60 км/ч в горния край. Не изглеждат много конкурентни и когато говорим за имидж. Vantage е поръчков костюм, а BMW конфекция от Levis. Когато се отдалечите от детайлите обаче, вършат сходна работа. Двете коли са бързи купета със задно, не са създадени за семеен живот (нищо че BMW има и задни седалки), успяват да смачкат големи разстояния със същата лекота, с която унищожават и задни гуми.


Без изненада Aston изглежда, чувства се и мирише по-екзотично. Поради факта, че никога не съм карал на тази писта, която има садистична близост на бетонни мантинели, избирам първо BMW. Харесват ми перфектните пропорции, арките над гумите, няма кой знае колко промени спрямо стандартното М2 освен правилни М огледала. На хартия M2 Competition е това, което искахме да бъде M2 като начало. Истински пътен състезател с М магия. А не M240i с малко повече сос.

Както сигурно сте научили по-рано, двигателят е нов. 3,0-литровият шестак с една турбина е извън играта, в нея влиза туин-турбо версия от М4, но дефорсирана до 410 к.с. и 550 Нм. Това е увеличение на мощността с 10%, но и нови 55 кг, разликата обаче е огромна. Настъпете газта, реагира по-ядосано, по-шумно, по-мигновено. Има по-дълбок апетит за обороти. Има метален звън от М4, чудесна линейна крива на мощността, която ви кара да забравите, че има турбини. Много прецизен двигател, но не е застрашителен.

За разлика от Vantage, който е доминиран от бомбастичния и плюещ 4,0-литров туин-турбо V8 от AMG. Всъщност се усеща по-бърз от данните си – 510 к.с. и 685 Нм. Винаги изпомпва енергия, винаги е в готовност да ви удари гърба в облегалката, да подпали задните гуми. Немного отдавна тези цифри се приемаха за суперкола. Моторът е по-добър от стария 4,7-литров V8, който вадеше 400 к.с. в шум, а не динамика.

„Какво може да не харесаш тук“, бихте казали, и това води до два проблема. Първият е, че кутията е 8-степенна автоматична ZF. Доста добра е, но не може да навакса с мигновеността на V8, особено на сваляне на предавки. Вторият е, че не се усеща много като Aston. Има повече въртящ момент, по-голям биткаджия е, така че ни трябва време за рекалибриране.

Както и си мислите, Aston са се стремили да създадат възможно повече светлина между DB11 и Vantage. Процесът е успешен в едни области и не толкова в други. Например управлението. Няма естествено усещане, но като реакция е на нивото на 488 Pista. По-скоро ми харесва, защото ви принуждава да използвате максимално ефективно китката си. Но останалите не са съгласни с мен. Интериорът също – далеч е от DB11, но без успех. Качеството е по-високо от преди, но има твърде много бутони.

Като контраст BMW М2 е безкомпромисно праволинеен, не го чувствате дистанционен, веднъж седнал в креслото, тези арки над колелата изчезват. Това обаче се променя още в първото влизане в завой. Много по-обвързващо от стандартното М2, мигновено ви делегира увереност. Съдя по този феномен от факта колко бързо убивам напълно тракшън контрола. След половин обиколка е изключен, плъзгам навсякъде като луд.

В Vantage тази увереност идва след дълго, защото границите са много по-високо. Можете да освободите задницата, когато пожелаете, но отплясва много по-рязко, тракшън контролът се намесва по-твърдо, всичко това става при висока скорост. С изключени всички системи мисля за застраховката ми за живот много по-често, отколкото в BMW; с включена електроника Aston се чувства като с намордник.

И тогава започна да вали. Първоначално си мислех да върна и двата ключа, след което да взема една багета. Но помислих и разбрах, че това е благословия. Позволява ми да разбера качествата на колата и наистина да ги изследвам над лимитите. M2 лети с енергия, скача над бордюрите, играе си на шикана и с гумите на всяко влизане в завоите. Иска ми се да кажа, че е механика, изборът на пуристите, но няма да го направя – двойният съединител е толкова добър, че трябва да го имате. И така се радвам, че двете ми ръце са на волана. Това е добра новина за Vantage също. Може да е тежка кола, но на мокро е балансирана. Започвам да се наслаждавам на начина, по който работят четирите коли, прецизността на предната част и надеждността на задните спирачки. Разбирам, че ключът е да запазвате всичко възможно по гладко, да вярвам на шасито, да не събуждам чудовището, да релаксирам, да оставя нещата да се случват.  

Защо така се случва, че все се връщам към BMW-то? Защото една обиколка в М2 се усеща като заплаха, а Aston като риск. M2 може да е по-ядосан, остър и свързан, но има по-меки ъгли и по-достъпно поведение. Игнорирайте задвижването на Aston и се концентрирайте сериозно, тогава ще видите искрите на гения на неговото ДНК. Дълбоки познания и разбиране на това как се прави бърза кола, компетентна по всички показатели. Но за разлика от великите в миналото, уникалността й не е явна на момента. Трябва да ти даде достъп. Това не е задължително лошо, разбира се, но не е типично за тази компания. Харесвам Vantage, одобрявам идеята да се притежава такава кола, но е факт, че М2 ме изпълва с повече радост през повечето време. А аз винаги съм тип, който предпочита дънките и късите фланелки. И