Г-н Златев, каква е прогнозата ви за развитие на банковата система през 2019 година?
Новата година няма да бъде толкова динамична като 2018 г. , имайки предвид протичащата оценка на качеството на активите, през която ще преминат големите банки в страната. Не очаквам обаче това дa доведе до значителен спад в кредитирането, както бе през 2016 г., защото в момента търсенето на кредитен ресурс е много по-голямо, а икономиката на страната се намира в положителен етап на развитие.
Какви ще са тенденциите при различните видове кредитиране?
Потребителското кредитиране ще ускори темпът си, защото като цяло вътрешното потребление нараства. Имаме рекордно високи нива на заетост. Виждаме, че в много сектори компаниите изпитват глад за квалифицирани кадри, а това води и до силен ръст в заплащането на труда. Наблюдаваме все по-уверени в своите бъдещи доходи потребители, които търсят все повече кредити за покупка на стоки.
При ипотечните кредити важат същите фактори, които споменах за потребителското кредитиране. Тук обаче смятам, че ще видим запазване на ръстовете, които видяхме през 2018 г. Търсенето на жилища към момента е високо, но и предлагането също се увеличава. Ръстът на лихвите по кредитите ще забави търсенето, но този процес няма да е продължителен във времето и ще видим пренастройване на пазарната чувствителност.
Корпоративното кредитиране ще продължи да става все по-видимо. През последните години то някак оставаше в страни от общите данни. Тази година дори статистиката отчете и спад в депозитите на бизнеса. Благоприятната икономическа конюнктура разкрива нови и нови визможности за инвестиции на компаниите в страната, а това разбира се води и по-голямо търсене на финансови ресурси.
Кои сектори очаквате да са най-привлекателни за отпускане на бизнес кредити?
Българският бизнес се развива и расте с над средните за Европа темпове. През последните години най-успешно се представяха компании в експортно ориентирани сектори. Икономическата криза отвори нови пазарни ниши, от което находчивите и преприемчиви компании в страната успяха да се възползват. Ръстът на износа бе и доминиращ в ръста на БВП на страната. Експресните оценки на НСИ показаха ръст на БВП през третото тримесечие от 3% на годишна база, но последните данни за Европейския съюз индикират за забавяне на ръста на общия БВП до 1,9%. ЕС е основен външнотърговски партньор и това забавяне няма как да не окаже влияние и върху износа на България, който бележи спад от 3.2% на годишна база през третото тримесечие. Това обаче се компенсира изцяло от ускоряването на вътрешното потребление с 6,9%. Тази динамика очаквам да се запази и през 2019 г. като ръстът на вътрешното потребление ще продължи да бъде водещ за икономиката ни. Респективно и бизнесите, които ще имат нужда от финансиране на своите инвестиции ще са от сектори, чиято продукция е предимно насочена към вътрешния пазар.
Последните 2 години строителството се активизира доста по-осезаемо. Този положителен темп очаквам да се запази през следващата година и е възможно дори да видим ускорение. Друг сектор, който последните години се представя много добре, е производството на мебели. Основен двигател тук са чуждестранните пазари, където българските компании успяват лесно да се справят с конкуренцията, а и нека не забравяме, че страната ни има изградени традиции. Първа инвестиционна банка организира вече 7 години конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ и мога да кажа, че почти няма издание без фирма от този сектор сред финалистите. Тази година например мебелната фабрика „Гадевски” ООД от Троян бе отличена с първа награда в категория микро и малка фирма.
В този ред на мисли, определено виждаме етап на преструктуриране на българската индустрия към производство с по-висока добавена стойност. И още един пример от конкурса - тази година големият победител в категория средна и голяма фирма е „Прогрес” АД от Стара Загора. Това е компания с над 100-годишна история, а основният й предмет на дейност са високопрецизни, технически отливки от чугун.
В други сектори пък липсата на достатъчно подготвени кадри ще окаже натиск върху развитието на компаниите.
Какво повишение на средните лихвени равнища може да се очаква вследствие от очакваните промени в монетарната политика на ЕЦБ?
Факт е, че в момента лихвите не само в страната, но и в ЕС са на рекордно ниски нива. Промяната в монетарната политика на ЕЦБ се очаква от повече от година. В момента по всичко личи, че Марио Драги е решен да предприеме стъпка в тази посока преди края на своя мандат през 2019 г. Разбира се остава въпросът дали новото ръководство на ЕЦБ ще продължи работата му в тази посока. Аз лично смятам, че ще има приемственост в това отношение. Покачването на основната лихва в еврозоната ще се принесе и у нас, но с известно закъснение от може би половин до една година. Не смятам обаче, че ще има бързо покачване, а по-скоро ще бъдем свидетели на умерен и продължителен във времето процес.
