Васко Василев: Светът е по-голям от нашите крайности
Няма значение откъде идваш, а какво умееш – виртуозният цигулар за българските очаквания, мярката и свободата да правиш това, което обичаш
ВАСКО ВАСИЛЕВ
ЗА мен България е детство – моите баби, дядовци, езикът, походите с родителите ми по всички планини, синьото на морето и безгрижието на междублоковото пространство между „Люлин“ и „Филиповци“. Влюбен съм в природата и във вкуса на храната, по някакъв начин това ми е напълно достатъчно.
Имам привилегията и късмета да практикувам професия, която ми дава свобода и възможност да се движа, да се срещам с хора от различни националности, да общувам с тях на най-универсалния език – този на музиката. Това, че моето изразно средство е инструментално, а не е обвързано с език, вдига всякакви бариери в общуването.
Концертите ми ме срещат с различни хора, виждам и опознавам цели територии благодарение на музиката и със сигурност мога да кажа, че ние, българите, не сме чак толкова различни от останалите хора. Имал съм възможност да се развивам в различни страни – да използвам наученото в Москва на една от най-престижните сцени за класическа музика, тази на Кралската опера в Лондон. Никога не са ме интересували различията, а по-скоро смисълът в това да вземеш най-доброто от себе си, за да правиш това, което обичаш.
Дългогодишните ми наблюдения ме водят до извода, че сме твърде малка територия с много големи очаквания и може би балканският нрав надделява в това да сме крайни – крайно да любим и мразим. А всъщност мисля, че ще е много по-полезно да успеем да се погледнем в контекста на света и дори на Вселената, да осъзнаем, че може и по-спокойно, че наистина не всичко зависи от нас, че невинаги задължително сме прави, но и не сме най-зле и не е най-отчайващо тук, в България.
Животът е твърде кратък и нито започва, нито свършва с нас. Колкото по-рано приемем това, толкова по-голям шанс имаме да бъдем по-спокойни, по-толерантни и по-щастливи. Вярвам, че музиката много допринася за това.
Прочетох една мисъл на писателя Георги Господинов, който казва, че си пожелава да изпитваме спокойствие от това, че сме българи, вместо крайна гордост или краен срам. Никога не съм се притеснявал да казвам, че съм българин, но и никога това не е било причина за някакъв успех или провал, защото независимо от това колко си талантлив, в условия на конкуренция няма значение откъде идваш, а какво умееш.
Моята мечта за България е да бъдем по-спокойни, по-реалистични и по-малко крайни.
ВАСКО ВАСИЛЕВ е цигулар и главен гост концертмайстор на Кралската опера в Лондон. Роден е през 1970 г. в София. Започва да свири на цигулка на петгодишна възраст, а като дете записва първата си плоча със Софийската филхармония. Учи в Москва, а впоследствие и в Лондон. Лауреат е на международните конкурси „Жак Тибо“, „Карл Флеш“ и „Паганини“.
През 1993 г. става първият носител на длъжността Concert Master в Кралската опера и най-младият музикант, назначен на този пост. Развива международна кариера като солист, диригент и продуцент. През 2023 г. е концертмайстор на оркестъра за коронацията на крал Чарлз III в Уестминстърското абатство.
ТЕКСТЪТ Е ОТ СПЕЦИАЛНИЯ БРОЙ „ПИЛОТИ НА БЪДЕЩЕТО“ НА СПИСАНИЕ BGLOBAL.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...