Откъде всъщност идва замърсяването с микропластмаси

Повечето хора знаят, че замърсяването с пластмаса е проблем, но микропластмасите (малките фрагменти, отделяни от ежедневните продукти) са много по-разпространени, отколкото мнозина осъзнават.

Микропластмасите се определят като пластмасови частици с размер под 5 мм. Тези частици се срещат навсякъде: в океаните, почвата, питейната вода, храната и дори въздуха, който дишаме. Произходът на тези частици обаче често е невидим за потребителите.


Според данни от IUCN, CSIRO и Elsevier, най-големият “виновник” за микропластмасите е синтетичният текстил, който представлява 35% от общото количество. Гумите (28%) и градският прах (24%) също са основни причинители, следвани от пътната маркировка (7%) и редица други източници (6%).

Как тези микропластмаси попадат в околната среда?

Микропластмасите попадат в околната среда в две основни форми: първична и вторична.

Първичните микропластмаси се отделят директно в околната среда с микроскопичен размер. Те включват:

- Влакна, отделяни от пране на синтетични тъкани като полиестер, найлон или акрил.

- Гумен прах от автомобилни и камионни гуми по време на нормална употреба.

-Фрагменти от градския прах от износването на бои, подметки, мебели и строителни покрития.

- Пластмасови гранули, изгубени по време на производството или транспортирането на пластмаса.

Вторичните микропластмаси, от друга страна, се образуват, когато по-големи пластмасови отпадъци – като торби, бутилки или риболовни принадлежности – се разграждат с течение на времето поради слънчева светлина, действие на вълните и атмосферни влияния. Те се разграждат на все по-малки парчета, като в крайна сметка се превръщат в микропластмаси. Те изникват първо в съзнанието на хората, когато става дума за този проблем, защото се илюстрират с планини от отпадъци в морета и океани. Оказва се обаче, че тези вторични микропластмаси представляват едва 6 на сто от всички.

И двата вида са устойчиви, широко разпространени и все по-често се срещат дори в най-отдалечените екосистеми. Изследванията показват, че дори атмосферните течения могат да пренасят микропластични частици през континенти и океани.

Какъв е мащабът на проблема и какво може да се направи?

Учените изчисляват, че приблизително 21 милиона тона първични микропластмаси са се натрупали в сухоземната и морската среда, като милиони тонове са открити както в земеделските почви, така и в океанските води. Както неведнъж е подчертавано, натрупването на тези невидими замърсители е нарастващ проблем, като дългосрочните му последици все още не са разкрити.

Решенията ще изискват както технологични, така и поведенчески промени. Например, иновации като микрофибърни филтри в пералните машини и разработването на алтернативни материали за гуми и текстил биха могли да помогнат за намаляване на отделянето на частици при източника. Междувременно, разбирането откъде идват микропластмасите е критична първа стъпка. Защото, както става ясно, проблемът далеч надхвърля само пластмасовите сламки и торбички.