В Гърция аргументират бонуса от депутатски мандати за партиите, спечелили най-много гласове, с необходимостта от стабилно правителство. На снимката - Кирякос Мицотакис, лидерът на Нова демокрация.
Текст Милен ЛюбеновВ статията си „Политическо развитие и електорално инженерство“, писана в далечната 1968 г., италианският политолог Джовани Сартори определя избирателните системи като „най-специфичния манипулативен инструмент на политиката“. Това твърдение не изглежда пресилено, защото основната функция на всяка избирателна система е как да трансформира гласовете от едни избори в мандати. А това може да стане по различни начини. Така един и същи изборен резултат като подадени гласове може да доведе до различно парламентарно представителство като брой мандати в зависимост от математическия метод за тяхното разпределение.
Ефектът от политическото инженерствоДали ще бъде добър ефектът от дадено политическо инженерство, зависи най-вече от ясното дефиниране на целите и резултатите, които искаме да постигнем. Те трябва да бъдат съобразени с характера на обществото, историческите специфики, държавното устройство, политическата култура. Избирателните системи са основен фундамент на всяка една демокрация и те трябва да носят предвидимост и стабилност за всички участници в изборния процес. Ако погледнем историята на утвърдените демокрации, ще видим, че избирателните системи се променят рядко, което гарантира устойчива среда от правила и норми, които спомагат за институционализацията на партийните системи.
Решението каква да бъде избирателната система, се ръководи от две основни цели – дали да бъде засилена политическата представителност, или да се осигури стабилизация на изпълнителната власт с формирането на еднопартийно мнозинство и ясно носене на политическата отговорност.
Нидерландската избирателна система с фрагментиран парламентЕдна от най-представителните системи е нидерландската. Изборите за долна камара се провеждат по партийни листи в един-единствен национален избирателен район, където няма правно установена избирателна бариера. Всички партии, които получават резултат над естествения праг от 0,67% , намират парламентарно представителство. Така се формира фрагментиран парламент – отражение на плуралистичния характер в нидерландското общество, характеризиращо се със сложна кливидж структура (структура на разломи, разделения – б.р.). Това обаче не води до политическа нестабилност и парламентарни кризи заради дълбоко установената политическа култура на диалог и консенсус между политическите формации. Дори и след последните парламентарни избори, проведени в края на 2023 г., които бяха спечелени от популистката крайна десница на Геерт Вилдерс, макар и трудно, се намери коалиционна формула на управление.
Британската традиция на диспропорционалност
В другата крайност са Обединеното кралство и Франция, които се характеризират с най-висока степен на диспропорционалност. В Обединеното кралство е установена вековната традиция изборите да се произвеждат с мажоритарна избирателна система в едномандатни райони на принципа first past the post (победителят печели всичко – б.р.). Британският Уестминстърски модел е характерен с формирането на еднопартийни мнозинства и често е даван за пример от поддръжниците на идеята за силна, ефективна и отговорна изпълнителна власт. През последното десетилетие обаче се наблюдава постепенна промяна на партийната система с нарастване ролята на регионалните партии в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. От друга страна, на два пъти изборите произведоха парламент без абсолютно мнозинство за партията победител. Изборите през 2010 г. бяха спечелени от консерваторите, без да получат абсолютно мнозинство в Камарата на общините. Така лидерът на торите Дейвид Камерън оглави коалиционен кабинет с участието на либералдемократите на Ник Клег. Липсата на еднопартийно парламентарно мнозинство се повтори и на вота през 2017-а, свикан от тогавашния премиер Тереза Мей, на която се наложи да състави правителство на малцинството с подкрепата на северноирландската Демократическа юнионистка партия. Политическият земетръс след Брекзит доведе до чести правителствени кризи във Великобритания – крайно нетипично за страната, която беше еталон за стабилна изпълнителна власт. Така че не всичко зависи от избирателната система.
Френският модел на кохабитация
Френският политически модел, изграден в Петата република, цели стабилизация на изпълнителната власт със създаването на полупрезидентско управление. Въвеждането на мажоритарна избирателна система на изборите за Национално събрание цели намаляване на партийната фрагментация и изграждане на мнозинства около фигурата на президента. Въпреки това на няколко пъти през 80-те и 90-те години на миналия век се стигна до т. нар. „кохабитация“, при която партията на президента няма мнозинство в Националното събрание и държавният глава е принуден да работи с политическия си опонент като премиер. Това води до засилване на политическото противопоставяне между президента и премиера, а оттук и до нарастване на политическата нестабилност. Затова през 2000 г. се стигна до конституционна промяна, с която мандатът на президента бе намален от 7 на 5 години, колкото е и мандатът на Националното събрание. Решено е изборите за президент и премиер да се провеждат в една и съща година с идеята, че така партията на избрания президент ще постига победа и на парламентарните избори. Крайната цел е да бъдат избегнати кохабитациите и изпълнителната власт да се контролира от президента.
Изборите за Национално събрание на Франция се провеждат в два тура. Даден кандидат може да спечели мандат още на първи тур, ако за него гласуват повече от половината от избирателите в едномандатния избирателен район, в който участва. Ако нито един кандидат не е събрал абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, на който участват всички кандидати, които са получили повече от 12,5% от гласовете. Във втория тур печели кандидатът, събрал най-много гласове. Мажоритарната избирателна система в два тура във Франция води до изграждане на блокови съюзи. На проведените само преди месец избори за Национално събрание на балотажа се стигна до блоково гласуване срещу кандидатите на Националния сбор. Постигната бе договорка третите кандидати на партиите, които достигат до втория тур, да откажат участие с цел консолидация на вота срещу националистите. Това не е новост, а утвърдена традиция през годините на изграждане на „санитарни кордони“ срещу крайната десница. Въпреки това Националният сбор е с третата по численост парламентарна група – исторически най-силен резултат за формацията. Сформирането на правителство ще бъде труден процес с оглед необходимостта от постигане на компромис с крайната левица на Жан-Люк Меланшон. Така на Макрон ще му се наложи да управлява в кохабитация със сложна и нестабилна коалиция.
Изборните ажиотажи в Италия
Смесените избирателни системи, при които част от депутатите се избират мажоритарно в едномандатни райони, а друга – пропорционално по партийни листи, са едно от решенията, с които се търси стабилизация на парламентарните мнозинства и намаляване на партийната фрагментация. Италия е една от страните, която през последните три десетилетия се опитва да разреши хроничната си правителствена нестабилност с различни промени в изборното законодателство. В началото на 90-те години на миналия век страната премина от пропорционална към смесена избирателна система, като 75% от местата в Камарата на депутатите и в Сената се избират в едномандатни избирателни райони в един тур, а останалите 25% – в многомандатни райони по партийни листи. Тази промяна не доведе до търсения ефект. Партийната система продължи да бъде фрагментирана, а правителствената нестабилност се запази – за десет години се смениха 8 правителства. През 2005 г. Италия се връща към изцяло пропорционална система, заменена отново от смесена през 2017-а, която е в сила и понастоящем. За разлика от реформата през 90-те години, сега действащата избирателна система дава по-голям дял на пропорционалните листи – 2/3 от депутатите и сенаторите се избират в многомандатни райони, а 1/3 в едномандатни райони в един тур. Предвидена е избирателна бариера от 3% за партиите и 10% за коалициите.
В момента Италия е на прага на поредната реформа. Правителството на Джорджа Мелони предложи конституционни промени, с които министър-председателят да бъде избиран пряко. Реформата предвижда на парламентарни избори всяка партия да издига кандидат за министър-председател, като партията или коалицията с най-много гласове да печели абсолютно мнозинство като брой парламентарни мандати. В средата на юли т.г. конституционните промени бяха приети на първо четене в Сената. За да влязат в сила, те трябва да бъдат одобрени на още едно гласуване с мнозинство от 2/3 и в двете камари, което едва ли ще бъде постигнато, тъй като реформата среща яростна съпротива от опозиционните партии. Тогава Мелони може да свика референдум, на който гражданите да кажат последната си дума. Конституционният проект събуди спомените за закона „Ачербо“, приет през 1922 г. от италианския парламент, който проправя пътя за установяване на фашизма. Законът предвижда партията победител на изборите дори и само с 25% от гласовете да получава 2/3 от депутатските мандати, а останалата една трета се разпределя пропорционално между останалите партии. Така на проведените през 1923 г. избори Мусолини печели абсолютно мнозинство.
Гръцката бонус система за първата партияЕлекторалният бонус е рядко срещана практика днес. Гърция е единствената европейска държава, която е въвела бонус система за парламентарни избори. Подобна практика се среща във Франция и Италия на местни и регионални избори.
През последните две десетилетия Гърция многократно променя изборните правила. Избирателната система е пропорционална, с 3% изборен праг. Съществена промяна бе направена през 2004-та и 2008-а, когато бе въведен електорален бонус за партията победител – първоначално с 40, а след това с 50 мандата. При управлението на Алексис Ципрас електоралният бонус бе премахнат с мотива, че това ще донесе по-голяма представителност и ще засили гръцката демокрация. Последвалото мнозинство на Нова демокрация обаче отново върна бонус системата в модифициран вариант. Бонусът може да варира от 20 до 50 мандата, в зависимост от резултата за партията победител – ако тя спечели 25%, ще получи 20 допълнителни мандата, а ако резултатът ѝ е над 40%, тогава ще прибави към парламентарното си мнозинство още 50 мандата. Не се предвижда бонус, ако партията с най-много гласове на изборите има резултат под 25%. Кириакос Мицотакис аргументира промяната с необходимостта от стабилно еднопартийно правителство със солидно мнозинство, за да могат да бъдат извършени необходимите икономически реформи в страната.
Германският еталон за смесена система
Германия често е давана като пример за най-добрия вариант на смесена избирателна система, в която избирателите могат да гласуват за личности, без това да се отрази на пропорционалния резултат като парламентарно представителство. При изборите за Бундестаг всеки избирател има право на два гласа – с първия избира кандидат в едномандатен избирателен район, а с втория гласува за партийна листа в многомандатен избирателен район, като резултатът се отчита пропорционално. Избирателите не са длъжни да изберат кандидат и листа на една и съща партия – могат да гласуват за кандидат на една партия и за партийната листа на друга. Едномандатните избирателни райони са 299 на брой и победителите в тях влизат директно в Бундестага. Всяка федерална провинция представлява отделен многомандатен избирателен район, като определящо значение за броя на парламентарните мандати имат само пропорционалните партийни листи. Отчитането на резултата цели да компенсира потенциалната диспропорционалност, която би се получила от едномандатните избирателни райони. Така например, ако една партия е спечелила 50 мандата по партийни листи на национално ниво и 3 мандата с първия глас в едномандатните мажоритарни райони, в Бундестага ще намерят място тримата мажоритарно избрани кандидати и 47 пропорционално избрани депутати от партийните листи.
Немската избирателна система въвежда 5% изборен праг като мярка за намаляване на парламентарната фрагментация. Въпреки това изборното законодателство допуска партия, която не минава изборния праг, но печели в поне три едномандатни района, да влезе в парламента с процентния си резултат за партийните листи на национално ниво. Така например на последните парламентарни избори през 2021 г. партия „Левицата“ получи 4,9% от гласовете, но спечели три мажоритарни района – два в Берлин и един в Лайпциг. Така в крайна сметка в парламента намериха място 39 представители на „Левицата“.
Тази система обаче има и някои недостатъци. Тогава, когато много от избирателите разделят своя вот и гласуват за кандидат и листа от различни партии, може да се стигне до ситуация, при която директно избраните мажоритарни депутати надхвърлят като брой процентния дял на партийната листа с втория глас. Така, за да се запази пропорционалността, останалите партии се компенсират с допълнителен брой мандати. Този компенсаторен механизъм прави състава на Бундестага гъвкав, вариращ като брой депутати през годините - от 603 през 2002-ра до 736 през 2021-ва. През последните години в Германия започна дебат за премахване на това правило. Мотивите бяха, че с прекомерното нарастване на броя на депутатите работата на парламента става по-тромава. Изтъкваха се и чисто финансови съображения. Затова през 2023 г. управляващата коалиция предприе реформа, с която въвежда фиксиран състав на парламента от 630 депутати и задължително изискване за преминаване на бариерата от 5%, без това да може да се компенсира със спечелването на 3 директни мандата. Решението бе оспорено в Конституционния съд от „Левицата“ и Християнсоциалния съюз (ХСС) с мотива, че така се ограничават правата на по-малките партии. В края на юли 2024 г. Конституционният съд отхвърли промяната, свързана със задължителното преминаване на 5-процентната избирателна бариера, но потвърди решението за фиксирания състав на Бундестага от 630 депутати.
Българските надежди за изход от кризатаБългария няколко пъти променя съществено избирателната си система, без това да доведе до качествено подобрение на изборния процес. До голяма степен тези промени се правеха по конюнктурни съображения. Политическата криза през последните години отново отвори въпроса за промяна на избирателната система. Това е легитимен дебат, но преди да се пристъпи към поредното електорално инженерство, трябва да си отговорим на въпроса – дали избирателната система е причината за невъзможността да се състави редовно правителство. Качеството и зрелостта на политическия елит не може да се компенсира само и единствено с реформа в избирателната система. Партиите трябва да погледнат към себе си и да се реформират. Само така ще могат да възстановят загубеното доверие. Това минава през качествена и меритократична селекция на политическия елит, професионализъм и идейно обновление.
Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др. 
