Книгите като бизнес – много заглавия, малки тиражи

Текстът е публикуван в бр. 4 (44) на списание Business Global

Четенето на книги си остава белег за културата на една нация и в технологичните времена, в които живеем. В това отношение картината – не само за нашата, но и за далеч по-напреднали западноевропейски страни – е доста тревожна. Според национално представително социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за читателските нагласи през 2021 г. 38 на сто от пълнолетните българи не са прочели нито една книга за цяла година. И още 30 на сто са прочели под 5 книги. Останалата 1/3 от населението можем да наречем здраво четяща, като супермалцинство от 5 на сто са направо библиофили с по над 30 прочетени книги за година.

Половината българи не четат книги

Още по-катастрофални изглеждат данните от проучване на Националния статистически институт за 2022 г., с по-голяма извадка измежду хора на възраст 25 – 64 г. – 52 на сто не са прочели нито една книга през свободното си време. 

Фактът, че мнозинството изобщо не чете или почти не чете книги, донякъде е обяснимо – когато не е свързано с професия и обучение, четенето е просто част от свободното време. А днес възможностите за прекарване на свободното време са доста разнообразни. Изглежда, живеем в две различни Българии, като четящата половина се състои от най-различни групи с разнообразни интереси. И може би това обяснява тенденцията в книгоиздаването у нас – повече заглавия, по-малки тиражи.

Националната статистика установява, че през последните няколко години броят на издаваните у нас книги и брошури се увеличава, докато средният тираж спада. Според последните данни на НСИ през 2022 г. у нас са били издадени около 14 000 заглавия със среден тираж 470 (при 12 000 заглавия през 2018 г. и средно 1200 копия на издание). От тях книгите са 10 544 с общ тираж 4 605 261, което прави средно по 437 копия на заглавие.

Според изпълнителния директор на едно от най-големите издателства в страната – „Сиела Норма“ АД, Веселин Тодоров, въпросът с тиражите обаче не е много ясен, защото много издателства са „чувствителни“ на тази тема. По негови оценки средният тираж на книгите, без брошурите, е няколко пъти по-висок, а пазарът на книги у нас е към 220 млн. лв. годишно. Но и това не е прецизна информация, защото издателите пазели много ревниво своите данни. А две от най-големите издателства – „Клет“ и „Просвета“, издават основно учебници, където тиражите стигат до 60 – 70 хиляди броя и вероятно ще се увеличат, защото всички учебници в средното образование вече станаха безплатни. 

Иначе браншът е организиран в Асоциация „Българска книга“, която е единствената организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в страната. В нея членуват над 130 юридически лица, които реализират над 90% от книгоиздаването и книготърговията в България. 

Преди малко повече от десетина години, на базата на информацията от 10 – 12 големи издателства и 5 – 6 големи вериги книжарници, които държат 60 – 70% от пазара, Тодоров и негови колеги са установили, че обемът на книжния пазар тогава е бил 150 – 160 млн. лв. Оборотът на „Сиела“ сега е около 40 млн. лв. от книгоиздаване и още около 7 млн. лв. от софтуерни продукти и дребна търговия в книжарниците на артикули, които не са книги.

Пиратството на е-книги ограничава книгоиздаването

Най-големият проблем в бранша според Веселин Тодоров е защитата на авторските права, най-вече в интернет. По думите му търговията с електронни книги на практика е блокирана, защото веднага след излизането на една книга тя бива дигитализирана и предлагана безплатно в различни платформи. И въпреки претенциите за легитимност на тази дейност – всеки гражданин да има право на безплатен достъп до информация, собствениците на тези платформи вероятно разчитат да  печелят от трафика, който предизвикват към себе си. 

Крайният резултат е противоположен на разширяването на достъпа до литература, защото така се пречи на издаването на по-ниско тиражни книги. Аргументът на Тодоров: ако една книга е с потенциал да продаде 3000 броя, издателят ще я издаде, въпреки че пиратството ще стопи продажбите на 2000. Но ако издателят вижда в една книга възможен тираж 1000 и заради пиратството може да продаде максимум 500, той няма как да си възстанови разходите и просто я задрасква от издателския си план. Така потенциалните читатели на въпросната книга не само нямат безплатен, а нямат никакъв достъп до нея – тя просто не е публикувана. Това е проблем, който трябва да реши държавата, убеден е издателят.

От бранша са предложили на Министерството на културата минимални промени в Закона за авторското право, които дават възможност за блокиране на сайтове и подсайтове с пиратско съдържание, както и на групи в социалните мрежи. Предложението е било съгласувано с телекомите, които ще бъдат основният инструмент за това филтриране. Те обаче очакват процесът да бъде ясно регламентиран и управляван от Комисията за регулиране на съобщенията или друг държавен орган. 

Библиотеките трябва да компенсират издателствата

Друг, макар и съвсем второстепенен проблем е свързан с т.нар. пъблик лендинг райтс, т.е. с правата за публично наемане, казва Тодоров. Това е обезщетение, което във всички европейски държави се плаща основно на авторите, но някакъв малък процент отива и към издателите, когато книгите се дават безплатно в библиотеките. Ако библиотеките дават книгите под наем платено, не би имало никакъв проблем, но тъй като те са субсидирани с публични средства, а дават книги под наем безплатно, това подбива пазара. Още повече че една закупена книга се чете от двама-трима човека, а в библиотеката – от 10 – 15, и то безплатно. Затова европейските държави са оценили несправедливото изкривяване, което се получава, и са създали инструмент, чрез който на базата на броя отдавания под наем да компенсират авторите и издателствата. Асоциацията има идеи за пред Министерството на културата и по тази тема. 

Постепенно в историята отива още един проблем – за обезщетенията за преснимане на книги, които обичайно са научна и по-специализирана литература. Копирането не е забранено от закона, но на практика ощетява издателите и авторите. В закона е предвидено обезщетение за копирането, което трябва да се плаща на практика от доставчиците на копирна техника.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!