Сив шамар за репутацията на България

Текстът е публикуван в бр. 3 (43) на сп. Business Global.

Автор: Цветелина Соколова

Освен от коронавируса през 2020 г. Германия беше разтърсена от тежък финансов скандал, довел до срива на компанията за безконтактни плащания Wirecard. Това е един от най-известните през последните години в Европа случай на пране на пари в огромни размери – предполага се, че в схемата са откраднати около 2 млрд. евро. Изпълнителният директор на Wirecard Маркус Браун беше арестуван, а тежкият съдебен процес срещу него в Германия продължаваше и през 2023 г. Германският финансов надзор BaFin пък отнесе тежки критики за провал в регулациите, което доведе до реформа и повече правомощия с цел по-ранна интервенция в подобни случаи.

Същата 2020-а и България бе разтърсена от тежък финансов скандал, свързан с липсата в бюджета на около 700 млн. лв. такси и данъци от хазартна дейност и последвало обвинение в политически рекет, отправено от бизнесмена Васил Божков към тогавашния премиер Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Божков обясняваше, че през свои служители е изтеглил на каса над 60 млн. лв. и лично ги е носил на Горанов, който го рекетирал. Тегленията бяха потвърдени от банкови извлечения, но не и даването на подкупите. По време на скандала обслужващата банка и ДАНС си прехвърляха отговорността дали въпросните операции са сметнати за съмнителни, докладвани ли са на финансовото разузнаване и как са проконтролирани. Към днешна дата по случая няма осъдени, няма съдебни процеси, няма дори крайно решение дължими ли са били невнесените такси. Прокурорската проверка за корупция на най-висше държавно ниво бе прекратена заради липса на „убедителни директни доказателства“.

Тези два примера вероятно са част от обяснението на новината от края на октомври 2023 г. за включването на България в „сивия“ списък за пране на пари на FATF. Тази информация не бе отразена масово, а властите продължават да се правят, че тя не съществува – най-вероятно защото продължава да липсва особен напредък и резултати по темата за борбата с прането на пари.

Какво означава това?

Работната група за финансово действие (FATF – Financial Action Task Force) е ключов орган (международна инициатива) за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма. И докато българските управляващи избягват темата, финансови посредници започнаха да се оплакват, че чужди банки закриват сметки, продават български акции и спират достъпа на чужди капитали в България – тоест започват да усещат на свой гръб последиците от решението на FATF. Други пък твърдят, че това е силно преувеличено и че реалните последици са по-индиректни и дългосрочни. 

Така на практика в експертните и бизнес средите се оформи дебат доколко заслужено е поставянето на България в „сивия“ списък заедно с държави като Сирия, Йемен и Уганда и как да се излезе от ситуацията. Едните смятат, че акцентът трябва да е върху пиар и дипломатически акции, насочени към убеждаване на чуждите партньори, че България не е финансов център за пране на пари като Лондон или Кипър, а другите – че са нужни реални мерки, които да покажат на всички, включително на българското общество, че големите случаи на политическа корупция, която е директно свързана с прането на пари, стигат до съд и присъди.

В няколко публични изяви финансистът и управляващ съдружник в „Експат капитал“ Никола Янков обясни защо смята, че България не заслужава да е в „сивия“ списък, който той нарича „черен“. „Ако погледнете дори балансите на българската банкова система и небанковия финансов сектор, ще видите, че те са малки в сравнение с размера на икономиката на България. Тоест ние не перем чужди пари тук. Не сме Люксембург, не сме Ирландия, не сме Кипър, не сме Малта. У нас няма такива огромни банки, които обслужват чужди финансови потоци на чужди офшорни клиенти, които не са български граждани. То е ясно и се вижда. Така че България няма проблем с прането на пари. Но има проблем с липсата на политически фокус върху този процес. Това, което експертите от FATF са открили в България, е, че на никого не му пука. Те са говорили с регулаторите, с ДАНС, с Министерството на финансите и са разбрали, че никоя от тези институции, които отговарят за прилагането на закона, не са толкова ангажирани с този процес. Което не значи, че има пране на пари в България. Те не казват такова нещо. Те казват, че в България не се следи достатъчно стриктно от страна на държавните органи за изпълнението на законите“, е мнението на Янков.

Според международни експерти обаче решението на FATF не трябва да се омаловажава. В средата на януари специалисти от британския тинк танк в сферата на сигурността RUSI (Royal United Services Institute) коментираха на дебат в София, че „сивият“ списък е сигнал за неадекватността на финансовия интегритет на дадена държава и на нейната реакция на рисковете от пране на пари и престъпленията, които позволяват това, например корупцията. „Оценката на FATF за България, изглежда, е улучила точното място. Като се има предвид широко разпространената корупция, липсата на статистика за броя на образуваните дела за пране на пари и корупция – друг проблем, подчертан в оценката на FATF, – е налице индикация, че отговорът на финансовите престъпления в България не работи както трябва. Да се твърди, че липсват доказателства за пране на пари, е различно от твърдението, че липсва пране на пари“, коментираха от RUSI.

Какво всъщност казва FATF?

Конкретните констатации са изяснени в оценката за България, изготвена от MONEYVAL към Съвета на Европа – другото ключово звено за борба с прането на пари, което е проследило доколко страната изпълнява препоръките на FATF. 

Един от големите проблеми е липсата на изчерпателна и убедителна статистика за дейността на финансовото разузнаване, разследванията, прокурорските производства и съдебните процеси за пране на пари и финансиране на тероризма, включително произнесените присъди, конфискацията на имущество, международното сътрудничество в сферата, което да доказва, че държавата гледа на тези престъпления сериозно. 

„Броят на разследванията за изпиране на пари, наказателните преследвания и присъдите и тежестта на наказателните санкции за изпиране на пари като цяло са ниски в сравнение с броя на регистрираните предикатни престъпления и не е съизмерим с идентифицираните рискове за изпиране на пари в страната“, пише в тази оценка. А рисковете наистина са сериозни не само заради известните на целия свят слабости в борбата с политическата корупция в България, но и заради близостта на страната до силно санкционирани държавни режими като руския и иранския.

Според оценката нито правоприлагащите агенции, нито прокуратурата считат изпирането на пари за приоритет и няма механизми за приоритизиране на случаите на пране на пари. Ефективността на системата е възпрепятствана от високия праг на доказателствата, необходими за образуване на досъдебно производство от страна на прокуратурата, сложната и излишна институционална рамка, технически процедурни ограничения, както и от липсата на персонал в правоприлагащите органи с достатъчно експертиза и опит в сферата на прането на пари.

Критикувана е и политиката по конфискация на престъпно придобитото имущество, като се посочва, че няма механизъм за активно управление на конфискуваните активи извън съхранението. 

Друга забележка е, че действащата у нас система за докладване на съмнителни трансакции не гарантира бързина на докладването във всички случаи и създава потенциални проблеми с известяването. Общото качество и обем на докладите за подозрителни трансакции (STR), подадени от някои сектори, особено от определени нефинансови предприятия и професии (DNFBPs), е недостатъчно.

Голяма слабост на България е липсата на фокус на разследващите органи върху предприемането на ефективен и систематичен подход към разследването на финансовите аспекти на тероризма и свързаните с него престъпления. Специално проблемът с финансирането на тероризма не се разбира в достатъчна степен както от финансовите институции (с изключение на банките и платежните институции), така и от редица бизнеси и професии извън финансовия сектор.

Към момента на изготвяне на оценката (2022 г.) никакви активи не са били идентифицирани или замразени в резултат от таргетирани финансови санкции. Неправителствени организации (НПО) са идентифицирани като рисков сектор за злоупотреби от гледна точка на финансирането на тероризма, но няма специални мерки към конкретните НПО с по-висок риск. 

Като положителна страна е отбелязано само, че България има сериозен експортен контрол върху износа на оръжие.

Големите проблеми

Особено сериозен проблем за страната е липсата на мерки срещу навлизането на пазара на престъпни капитали и субекти в няколко много рискови сектора – недвижимите имоти, счетоводството, доставката на услуги за виртуални активи, както и доставката на някои бизнес услуги. Обменните бюра и хазартът са обект на силна тревога заради високото ниво на организираната престъпност и корупцията в България, пише в оценката. Наскоро и доклад на Световната банка, представен през февруари 2024 г., идентифицира тъкмо сектора на различните бизнес услуги (счетоводство, юридически услуги, одиторски, консултантски, архитектурни и инженерни дейности, технически изпитвания, дизайн, реклама и др.), както и недвижимите имоти, като силно рискови за укриване и измами с ДДС. В същото време секторът, върху който се е фокусирала ДАНС и в който по данни на агенцията има най-много засечени случаи на пране на пари, е търговията.

FATF критикува също недостатъчната прозрачност на действителните собственици на бизнес субектите в България, като има съмнения за точността на данните в тази посока в Търговския регистър. Там все още много субекти не декларират действителния си собственик, а формално посочени лица или офшорки. 

Конкретните рискове по отношение на прането на пари и финансирането на тероризма в България, установени при оценката, са в няколко посоки: пране на средства от чужда и местна престъпна дейност (предимно наркотици, трафик на хора и укриване на данъци) чрез официалната финансова система и широкото използване на пари в брой; изпиране на приходите от корупция (например от злоупотреби със средства от ЕС) чрез сложни вътрешни и базирани в чужбина схеми с помощта на „специалисти“ по пране на пари; пране на средства от укриване на данъци и ДДС измами с помощта на подставени хора; вкарване на „престъпни“ средства в строителството и сектора на недвижимите имоти; изпиране на пари от престъпления в чужбина чрез небанкови инвестиционни посредници; изпиране на незаконни средства, генерирани в търговията с храни и петрол (данъчни измами и укриване) чрез използване на фиктивни компании и собственици, и др. 

Какво е свършило финансовото разузнаване?

В повечето страни финансовото разузнаване е звено към министерствата на финансите, а не в силова структура като ДАНС, както е в България. Най-актуалният доклад за дейността на българското финансово разузнаване е за 2022 г. Според него близо 6000 са сделките и финансовите операции, извършени в страната през тази година, които са сметнати за съмнителни за пране на пари, като общата им стойност е 5,144 млрд. евро. Почти всички сигнали са подадени по силата на законовата разпоредба, според която банките и другите финансови институции са длъжни да уведомят ДАНС, ако имат съмнение за пране на пари или подозират, че произходът на средствата е престъпен. Над 41% от постъпилите уведомления за съмнителни сделки и операции са от банки, а над 55 % са от други доставчици на платежни услуги. Броят на съобщенията намалява спрямо 2021 г., но стойността на съмнителните сделки се увеличава, с 867 млн. евро.

Финансовото разузнаване е спряло рискови сделки за над 71 млн. евро – това са случаите, в които са намерени данни за евентуално престъпление и материалите са предадени на прокуратурата. По закон службата има право да спре операция за 5 работни дни за проверка, за да потвърди или отхвърли съмненията. Освен 53 случая на спрени съмнителни операции, изпратени на прокуратурата, финансовото разузнаване е прехвърлило 185 случая със съмнение за пране на пари за разследване към други дирекции в ДАНС, 85 са дадени на МВР, а 9 – на КПКОНПИ.

Обикновено ефективността на финансовото разузнаване се мери чрез сумата на спрените/замразени активи и броя на оперативните разработки. Ако сравним България с балтийските държави Естония и Латвия, които имат общо около 3 милиона население и БВП, сравнимо с това на България, излизат видими разлики. Както стана ясно от доклада на ДАНС, българската агенция е получила близо 6000 уведомления за съмнителни сделки и операции, 71 млн. евро са спрени за период от 5 дни, а на разследващите органи са предадени около 279 оперативни преписки. 

За сравнение, в Естония съмнителните сделки и операции са 12 000, а спрените пари за период от поне 30 дни са около 110 млн. евро, включително със замразени активи вследствие на санкции. В Латвия съмнителните операции са около 6300, а спрените трансакции са за около 360 млн. евро. Тоест Естония и Латвия са спрели общо малко под 500 милиона евро срещу 71 милиона в България и са обработили над 18 000 доклада за съмнителни операции срещу по-малко от 6000 в България – при сравним БВП и наполовина по-малко население.

Най-фрапираща е частта от доклада на финансовото разузнаване, от която става ясно, че до 2022 г. институцията практически не е разполагала с адекватен софтуер за анализ на финансово-разузнавателна информация. Става дума за приложението на ООН, известно като goAML, използвано в много развити държави. За въпросния софтуер ДАНС има договор още от 2017 г., но към 2022 г. е продължила работата по внедряването му, със съдействието на Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC) и Центъра за корпоративни приложения – Виена. В доклада няма крайна дата кога ще приключи внедряването на софтуера и кога агенцията ще заработи пълноценно с него. Въвеждането му е ангажимент на България във връзка с ERM II и еврозоната, както и ангажимент към препоръките на FATF и MONEYVAL. Надеждите са, че с новия софтуер ще се повиши броят на уведомленията за съмнителни операции, защото това ще става много по-бързо, улеснено и автоматично през интерфейс. Но още по-важно е, че вероятно новият софтуер ще има и аналитични функции, които автоматично да сигнализират за рискови операции или тенденции.

Какво е свършила прокуратурата?

Заради поредицата от международни критики прокуратурата поддържа известна отчетност по темата пране на пари. В най-актуалния отчет на държавното обвинение, също за 2022 г., пише, че ежегодно наблюдаваните досъдебни производства (ДП) за пране на пари са около 500, от които обичайно към 120 – 150 са новообразуваните. 

Прави впечатление обаче, че при 186 решени дела през 2022 г. само 28 са завършили с внасяне на прокурорски актове в съда. Това означава, че едва около 15% от делата за пране на пари, по които работи прокуратурата, стигат до внасяне на обвинение. Останалите 85% приключват още на ниво прокуратура. Оказва се и че делът на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове е най-висок именно за пране на пари (28,6%), а най-нисък – за трафик на наркотици. 

В крайна сметка според отчета на прокуратурата за 2022 г. за изпиране на пари са осъдени на ефективно лишаване от свобода 15 души, а условно – 11 души, като едно лице е осъдено на пробация. На фона на малкото внесени изобщо дела по темата в съда прокуратурата отчита „висока ефективност“, тъй като само 3 лица са окончателно оправдани за изпиране на пари срещу 27 осъдени и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт. 

Още по-проблемна е статистиката за наблюдаваните дела, взети през 2022 г. на специален надзор (процедура, при която прокурор от горестоящата прокуратура оказва засилена методическа помощ на наблюдаващия прокурор по конкретно наказателно производство от висок обществен интерес, б. р.). От нея става ясно, че от 24 дела за изпиране на пари в съда е внесено само едно, а осъдените са нула.

Вероятно неглижирането на темата, което прозира зад всички тези числа, е в основата на решението на FATF да включи България в наистина проблемен списък, негативен за репутацията на държава, устремила се към еврозоната. Той би трябвало да е сериозна аларма към политическата класа, която обаче продължава да не изглежда особено заинтересована по темата. Лъч светлина дойде в края на февруари, когато европейските институции обявиха, че са избрали Франкфурт за седалище на новата Европейска агенция за борба с прането на пари и финансирането на тероризма (AMLA). Тя ще заработи в средата на 2025 г. и ще създаде обща база данни. Надеждата е, че тогава на българските институции най-накрая ще им стане далеч по-трудно да продължат да бягат от отговорност.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!