Мрежа на хората

Текстът е публикуван в бр. 40 на сп. Business Global

Интернет ни свързва и прави живота и бизнеса ни такива, каквито са. Но освен Мрежата има и други схеми за безжична комуникация, за които повечето хора дори не подозират. Една от тях е Helium, мрежа, която свързва IoT (Internet of Things) устройства – основно сензори, които предават на разстояние събраната от тях информация.

„В момента Helium е най-големият мобилен оператор в света, който същевременно е децентрализиран“, казва Христо Атанасов, основател и управител на компанията qnectd. Неговата компания изгражда Helium на територията на България, продава устройства за връзка и трансфер на данни и разработва IoT решения по поръчка.

Блокчейн мрежа

Hellium е децентрализирана, базирана на блокчейн технология мрежа, която се изгражда от самите потребители. Всеки може да си купи устройство – „клетка“, която създава обхват, и да го монтира на покрива на къщата или блока. Затова и слоганът на Helium е „мрежата на хората“.

Компанията на Атанасов поддържа около 400 такива клетки, но повечето потребители имат само по една. В момента по света действат над половин милион активни клетки на Helium.

Началото на „мрежата на хората“ е дадено през 2016 г. от едноименен американски стартъп (през 2022 г. сменя името си на Nova Labs), а технологията, на която е базирана комуникацията през нея, се нарича LoRaWAN – (Low Range Wide Area Network, широкообхватна мрежа с ниска мощност). Компанията разработва софтуер и хардуер за всеки, който иска да се включи и да ползва децентрализираната мрежа.

„Идеята за Helium ме грабна веднага, защото за мен концепцията е да създаде интернет такъв, какъвто е замислен от самото начало – децентрализиран. Интернет във вида, който го познаваме, отдавна не е децентрализиран, а точно обратното, доста централизиран е, и в него има много цензура на ниво оператори. Било то защото държавата казва, че някой сайт не е законен и дава разпореждане да го филтрират, или някой доставчик решава сам да филтрира сайтове, които смята за рискови“, обяснява Христо Атанасов. Децентрализираността на Hellium позволява дори и ако една точка от нея да бъде филтрирана, трафикът да си намери пътя през друго място. 

Все още Hellium е далече технологично от това да пресъздаде целия интернет, в момента е с глобално покритие само за IoT устройства. Но на някои места в САЩ към нея има и 5G мрежа, като така осигурява алтернативна на интернет свързаност.

Малко енергия, голямо разстояние 

LoRaWAN, технологията зад Helium, позволява с изключително малко енергия да се изпращат известно количество данни на голямо разстояние. Затова тази мрежа е подходяща за всякакъв вид сензори и датчици. Например водомер, който може да работи 12 години с една батерия и да предава отчета си на няколко километра разстояние. Или със сензори, които се слагат в полето, да се прави мониторинг на влажността на почви в земеделието, като така се полива само когато има необходимост.

В областта на индустриални IoT решения тази мрежа се използва и за автоматизация. Подходяща е и за всякакъв вид смарт решения – управление на улично осветление, мониторинг на градска и ВиК инфраструктура – не само за водомери, но и за налягане, дебит в системата.
„Идеята за Helium ме грабна веднага, защото създава интернет такъв, какъвто е замислен от самото начало – децентрализиран“

Христо Атанасов, основател на компанията qnectd, която изгражда Helium в България
„Мрежата е много удобна, защото има обхват във всички големи градове в Европа и в България. Може да се разчита, че в момента, в който някъде се инсталират устройства – сензори, датчици, контролери и други, в общия случай те ще работят. А ако няма покритие, ние ще го осигурим“, казва Христо Атанасов. Компанията му е инсталирала смарт водомери и различни други устройства и работи заедно с ВиК оператори. Съвместно с Тракийския университет в Стара Загора разработва проект за отдалечено неинвазивно измерване на температурата на крави. То става чрез капсули, които се слагат в стомаха на животното, стоят там с години, без да вредят, и изпращат данните.

В апартаментите могат да се използват датчици за качеството на въздуха, за отворена или затворена врата, за дим, за движение, за наводнение. Датчиците за течове се слагат под мивката или казанчето и сигнализират, когато има изтичане на вода. Удобството на технологията е, че могат да работят по 7 – 8 години с една батерия и за разлика от Wi-Fi сензорите, не са зависими от електрическата мрежа.

Връзката между Helium и интернет става чрез LoRaWAN мрежов сървър, какъвто всеки може да си инсталира. Има уебсофтуер, който показва контролните данни, прави справки, може да изпраща аларми в ситуация, когато нещо излезе извън норма.

Знаеш ли какво дишаш

Един от последните проекти на qnectd е кампанията „Знаеш ли какво дишаш“, която започна в края на 2022 година. Тя е насочена към училищата и следи качеството на въздуха в класните стаи. Оказва се, че това е сериозен проблем, за който институциите едва ли си дават сметка. Т.нар. енергийна ефективност, част от която е опаковането на училищните сгради с пластмасови дограми, което се случва през последните десетилетия, може да води до намаляване на сметките за ток и парно, но допринася за увеличаване на въглеродния диоксид (СО2) в стаите, показват измерванията. „Старата дървена дограма „диша“. Топлината бяга навън, но тя обръща въздуха“, казва Христо Атанасов. Докато изолацията и пластмасовата дограма „запечатват“ сградите, в стаите температурата става по-висока, което в комбинация със застоялия въздух създава благоприятна среда за разпространение на вируси. 

Натрупването на въглероден диоксид в затворените помещения влияе и върху когнитивните способности. „Краткосрочният ефект е, че не сме фокусирани – децата да учат или хората да работят в офиса, продуктивността пада, работим с една трета от капацитета си при такива високи нива“, казва Христо Атанасов. 

Целта на „Знаеш ли какво дишаш“ е училищните стаи да бъдат оборудвани със сензори за измерване на нивото на СО2 и така учителите, и дори учениците, да знаят кога е необходимо да отворят прозорците за проветрение и да ги затворят, когато нивата влязат в нормите. Вече има училища и детски градини, на които са дарени сензори, за да поддържат по-добра среда за учене, но и за работа на учителите.

Оборудването за едно училище струва между 5 и 10 хил. лв. в зависимост от големината му. Сумата никак не е голяма, но училищата нямат бюджети за подобна „екстра“, затова българската компания търси спонсори и партньори, които да се включат и да я подкрепят в тази инициатива. Да финансират възможността децата да учат в по-здравословна среда.