Корпоративен уелнес и работодателски имидж

Текстът е публикуван в бр. 39 на сп. Business Global

Текст Милена Атанасова*

„В началото бе словото.“ Така започва Евангелие на Йоан за сътворението на света. Ако искаме обаче да сътворяваме един по-добър корпоративен свят, би следвало да се позоваваме първо на науката – както фундаменталната, така и приложната. Тъй като и двете (теория и практика) имат значение, макар и днес втората да е с предимство. 

Съвременната наука отдавна е открила как работи човешкият мозък и компютърът – както и всички технологии след това, включително AI, е създаден благодарение на това откритие. Пределно ясно е, че мозъкът ни е ключов за формирането на нашата реалност, както и за нашата ефективна комуникация. Според изследванията на невронауката от последните 30 години, всичко започва от един електрически импулс там, който помага за свързването на един неврон с друг, респективно за образуването на невронна връзка, постепенно мултиплицираща се до сложна невронна мрежа. Тя представлява нашите мисли, прозрения, съждения, логически умозаключения и по-сложни мислоформи (като образи, представи, предразсъдъци, планове и стратегии). И всичко това всъщност е слово. Код. Реалността ни се базира на нашия език – мисловната ни, писмена и устна реч, посредством която изразяваме себе си и света ни. 

От своя страна тези взаимовръзки формират и нашия уникален неврологичен дизайн – начина, по който възприемаме външния свят и го преработваме, нашата личност, нагласата ни, поведението ни, реакциите ни на вътрешните и външните стимули, действията ни и... последствията от тях – т.е. реалността такава, каквато я творим, живеем и преживяваме. Добруването на всеки от нас всъщност е производно от нашите емоции, чувства, мисли, думи и действия. То е резултат от нашата вътрешна осъзнатост и фокуса ни при взаимодействието с външния свят и с хората около нас… Включително с колегите. 

Ето защо първо комуникацията със себе си (посредством интроспекция), а след това и с другите (посредством интеракция), е от съществено значение за нашето лично и корпоративно благополучие. 

Най-вероятно вече се питате: защо пиша всичко това? 

Истината е, че преди да бъдем професионалисти (мениджъри, администратори, оперативни работници, работници, занаятчии), 

на първо място и преди всичко сме хора 

И човешката ни страна няма как да бъде пренебрегната в полза на професионалната. Работодателите трябва да имат предвид и двете страни на „монетата“, при това точно в този ред – първо личната и след това професионалната. Защото така сме създадени. Не сме родени професионалисти, а хора. И се развиваме до професионалисти постепенно, при това всеки един от нас го прави с различна динамика. Още в средата на миналия век Ейбрахам Маслоу е дефинирал ясно потребностите на нашия (човешки) вид:


ПИРАМИДАТА НА МАСЛОУ



Ако изходим от теорията му за човешката мотивация, то тя работи при всички обстоятелства, в различни контексти, включително на работното място. И би следвало работодателите също да градят своите стратегии за хората, като се съобразяват с нея – за да имат едни мотивирани, удовлетворени, продуктивни, ефективни, ангажирани и всеотдайни служители… което доказано води до по-устойчив и печеливш бизнес. 

Защо тогава във всички световни статистики и доклади най-често срещаният проблем по отношение на благополучието на служителите, е именно 

нездравословната работна среда 

и нейните производни – сред които са нарушеният баланс между работа и личен живот, често незадоволените физиологични нужди на служителите (нередовно пиене на вода и хранене, липса на почивки и недостатъчно движение). И като резултат – разклатено ментално здраве (прегаряне, паникатаки, тревожности, неврози, депресии и всички диагнози, базирани на невъзможността за отработване на стреса)? 

Важно е да споделя, че тук използвам определението „нездравословна“ не само като физически нездравословна, но също със смисъла на несигурна, неблагоприятна, дори вредна заради психически тормоз и друг вид насилие.

15% от активно работещите на средна възраст страдат от някакво психично разстройство според СЗО. И това е само официалната статистика. Психолози, терапевти и психиатри биха потвърдили, че за много от служителите това е тема табу и те не биха си признали публично, че имат проблем, дори и да ходят редовно при специалист. 

Изхождайки от факта, че голяма част от съзнателното ни време прекарваме на работното място, за работодателите по презумпция трябва да бъде ясно значението на доброто физическо и психическо състояние на хората, както и относителната им удовлетвореност там. В глобален мащаб големите корпорации отдавна (поне от 30 години) са изместили фокуса си от същинския бизнес върху хората, защото разбират, че бизнесът не би бил възможен без тях. Ето защо те все по-осъзнато и целенасочено  развиват своя корпоративен уелнес в различните му аспекти (материален, ментален и социален), отчитайки с годините колко времеви и финансов ресурс спестяват само от превенция, осигурявайки добра работна среда. 

Корпоративният уелнес, или както го наричам аз на български език 

организационното благополучие

е бизнес подход, базиран на сериозна статистика от показатели, свързани с човешките ресурси. Такива са например времето и бюджетът за привличането на (подходящи) хора, тяхното въвеждане, обучение, развитие, администриране, задържане, оценка и мотивация; отсъствие, включително по болест; средна продуктивност/ производителност на хората, специфични показатели за представяне на работното място в зависимост от типа работа; ангажираност; удовлетвореност; среден приход от всеки служител; принадена стойност; извънредно работно време; текучество. Т.е. бизнесът на Запад отдавна е осъзнал, че крайният резултат зависи от хората. И независимо от глобалната тенденция за автоматизация и дигитализация това винаги ще остане така. Защото хората са измислили машините и те ще продължат да ги управлява и развиват. Ето защо корпоративният уелнес е решение за устойчив и печеливш бизнес на всички нива. 

В България обаче се развиваме малко по-бавно и се движим с едни 30 години назад… Личният ми опит показва, че тук все още липсва тази зрялост и бизнес осъзнатост за по-интегрални действия в посока корпоративен уелнес. Анализът ми за последните две години (след Ковид си позволих да се върна в корпоративния бизнес като част от екипа, за да мога да променям средата към по-добро отвътре), показва едно доста 

ниско ниво на автентично лидерство 

И като цяло виждам слаба заинтересованост от страна на мениджмънта за благополучието на хората. 

Обратното също е валидно: независимо от условията на работа, дори в отявлено токсична среда и при сравнително висока степен на неудовлетвореност от страна на хората в организацията, по-голямата част от тях продължават да работят – чисто автоматично, потискайки своите емоции. Или пък си тръгват мълчаливо – без да дават (навременна) обратна връзка към прекия си ръководител как се чувстват или какво мислят…  

В работна среда с перманентно високо ниво на стрес психическата реакция на служителите кореспондира с възможния стрес-отговор на тялото ни при критична (животозастрашаваща) ситуация, а именно – борба (fight), бягство (flight), парализиране (freeze) или приспособяване (fawn). Това определя и поведението на служителите, когато границата им на търпение (или по-точно търпимост) бъде премината. Те или стават агресивни – т.е. започват да се борят за промяна, но това е по-скоро рядкост, тъй като повечето хора са конформисти по природа и действат групово, следват групата. Или бягат от ситуацията, т.е. напускат. Или се затварят в себе си, т.е. започват да работят автоматично. Или се адаптират и успяват да намерят сигурност в протекцията на хората около себе си, пренебрегвайки или пристъпвайки собствените си житейски или човешки принципи.

Била съм в 10 организации от корпоративния свят, с различен мащаб и от различни бизнес сектори, развивала съм и 2 собствени бизнеса – отново в услуга на корпорациите. Почти във всички тези компании, за които съм работила, съм била пряко под собственика/управителя или изпълнителния директор. Съответно съм имала възможността да усетя, видя, разбера, осмисля и анализирам как типът управление обуславя средата и влияе пряко на цялостната корпоративна култура… и на благополучието на хората вътре в организацията. 

Една от причините да завърша психология и да бъда толкова сензитивна по темата „добруване“ цял живот, включително в професионалния ми такъв, е, че обичам хората и искам те да се чувстват добре. Ето защо темата „благополучие“ винаги ме е вълнувала, интересува ме все повече и продължавам да работя по нея съвсем осъзнато и целенасочено, като вече се фокусирам повече върху личността и по-малко върху групата в цялост. 

Започнах своята кариера в началото на хилядолетието… т.е. в началото на века. Но (винаги има едно НО) съм възпитавана в миналия век… и съм формирана като личност тогава. Приемайте ме като „човек от миналия век“, тъй като съм от поколението X – онова, уж изгубеното в „прехода“ поколение. Казвам „уж“, защото ние можем да правим връзката между минало, настояще и бъдеще. Помним миналото, живеем в настоящето и виждаме бъдещето. С една дума, приспособими сме и сме способни на всичко, защото разполагаме с необходимите теоретични знания, придобили сме доста умения и продължаваме да усвояваме компетенции от различно естество всеки ден.

Ако ХХ в. бе векът на индустриализацията и работническата класа, то ХХI в. е векът на информацията и технологичния прогрес, където хората вече не са „служители“ в смисъла на безропотни изпълнители, а повечето от тях са образовани и информирани хора, разчитащи на собственото си мнение, осъзнаващи значението на личния избор за постигането на благополучие… Ето защо 

днес повече от всякога се ценят т.нар. „меки“ умения 

и те вече не носят само добавена стойност, а са решаващи за успеха в работата и при избора на хора за организациите. Тези умения обаче могат да се развиват активно само при едни по-осъзнати работодатели, които са наясно, че добрият климат привлича добри хора.

Българският трудов пазар е малък и както се вижда, динамичните сектори като FMCG, Retail, BPO, Транспорт и Логистика, Аутомотив отдавна не могат да бъдат задоволени от вътрешен човешки ресурс. Ето защо напоследък те 

все повече разчитат на работна ръка от трети страни 

Това на практика излиза и много по-скъпо на работодателите, защото наемането на тези хора е свързано с редица допълнителни разходи – за външни подизпълнители при подбор, селекция и администрация на документите, за допълнителна администрация на самите хора под специален режим, за допълнителното им обучение по език и други специфични знания, за логистика, транспорт, трансфер, настаняване и живот в България.

Изводът ми е, че е крайно време бизнесът в България да премине към едно по-устойчиво работодателско поведение, за да може да използва максимално местния човешки ресурс и да върне обратно хората, които заминаха да вършат същата работа на Запад заради по-високите възнаграждения. И да, това е възможно, ако отношението на работодателите се промени, респективно да се задели бюджет за по-високи възнаграждения и за подобряване на организационния климат. Време е българските организации да адаптират, прилагат и ползват разработените добри практики за корпоративно благополучие от развитите страни, защото те доказано водят не само до задържане, но също до по-висока лоялност, удовлетвореност и ангажираност на служителите… Следователно до по-добър и устойчив бизнес резултат.

*Mилена Атанасова е филолог и психолог с над 20 години професионален опит в публичните комуникации, човешките ресурси, обучението и развитието на хора. Има сертификати в три области – връзки с обществеността (BBC World Service Trust, London School of PR), човешки ресурси (OC 1st Business Certificate, IT Step Academy и др.) и личностова психология (Позитивна психотерапия, NAP, Енеаграма). По време на пандемията заедно със съмишленици създава платформата за интегрален подход към благополучието Wellness Masters Hub Ltd. Има частна практика като психолог.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!