На плюс за регионите

Европейските средства за кохезионна политика за България се увеличават за периода 2021 – 2027 г., но с по-различни условия и при силен отпор от страните членки с орязани бюджети

Драгомир Николов / 31 May 2018 16:37 >

България, Румъния, Гърция, Испания, Италия – това са част от печелившите страни – членки на Европейския съюз, които ще получат повече средства за сближаване от 2021 до 2027 г., въпреки общото свиване на бюджета за кохезия с 6,7% до 373 млрд. лв. Новината стана факт късно във вторник, когато вицепрезидентът на Европейската комисия Юрки Катайнен и комисарят по регионално развитие Корина Крецу представиха в Страсбург бюджетите на ЕК за отделните страни за тази сфера.

Европарите за сближаване на регионите в ЕС ще се разпределят и по нови правила, като минимум 65% от тях трябва да се насочат приоритетно към иновативни проекти, подкрепа за малки и средни предприятия, както и за зелени инвестиции без въглеродни емисии.

В сегашния програмен период за България са отделени 8,099 млрд. евро (по текущи цени, с натрупаната инфлация за целия период). За новия програмен период тази сума е 10,081 млрд. евро. Еврокомисията използва и друг индикатор – по цени от 2018 г., според който тази сума за България е 8,93 милиарда.

Въпреки че според експерти по еврофондовете не е коректно да се прави механично сравнение между числата (заради промените в покупателната способност на населението, както и в дела на националното съфинансиране, тъй като има предложение то да се увеличи от сегашните 20 на 30%), положителната разлика е безспорна. И ако процентът на увеличение може да варира в зависимост от приетата база, далеч по-ясно е откъде идват “бонус” средствата за България. С над 20 на сто е орязано финансирането за Полша, Чехия, Унгария и Словакия, като обяснението е, че икономиките на тези страни през последните години са отбелязвали постоянни ръстове и това ги е класирало в региона на по-богатите. Проблемът на това обяснение е, че в същото време се увеличават парите за кохезия за страни с висок жизнен стандарт като Финландия, Белгия и Швеция.

Още при представянето на бюджета на ЕС за 2021 – 2027 г. еврокомисарят по земеделие Фил Хоган очерта и друга закономерност, която следва Брюксел при орязването на средствата. От думите му стана ясно, че страните, които са се съгласили да получат по-малко пари за земеделие, ще запазят или повишат тези за кохезия. Директните земеделски плащания за България се очаква да бъдат намалени с 2 на сто.

5 цели

Новата политика за сближаване на регионите на ЕС си поставя постигането на общо 5 цели, като водещи са две – по-интелигентна Европа и по-екологична Европа, без въглеродни емисии. За постигане на първата цел евросредствата трябва да се харчат за иновации, цифровизация, икономическо обновление и подкрепа за малки и средни предприятия. По отношение на втората парите трябва да се инвестират в борбата срещу изменението на климата, за възобновяеми енергийни източници и енергиен преход.

Тези сфери са приоритетни и в сегашния програмен период, но за първи път се фиксира, че от 2021 г. страните членки задължително трябва да инвестират в тях между 65 и 85% от отпуснатите им кохезионни средства. Като цяло 25% от целия бюджет на ЕС до 2027 г. трябва се изразходва за мерки в областта на климата.

“През следващото десетилетие политиката на сближаване ще помогне на всички региони да модернизират индустрията си и да инвестират в иновации и в прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика“, заяви при представянето на бюджетите зам.-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен.

Новост по отношение на иновациите е, че се предвижда отделните държави членки да могат да създават паневропейски клъстери за иновации. Те ще се случват чрез инструмент “междурегионални новаторски инвестиции”. Подобни единични пилотни партньорства бяха реализирани и през настоящия програмен период, но сега предстои утвърждаването им като постоянен механизъм.

Останалите средства ще се изразходват за транспортни и цифрови мрежи, подпомагане на заетостта, образованието, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване.

6% от финансовия пакет на ЕС за регионите ще бъдат заделени за инвестиции за устойчиво градско развитие, като е предвиден и нов инструмент за сътрудничество между градовете и иновации, наречен “Европейска инициатива за градовете”.

 

Българските приоритети

“За конкретизиране на приоритетите от национална гледна точка ще можем да говорим след лятото. Тогава ще е приключило българското председателство и ще можем да си позволим националният интерес да излезе на преден план”, коментираха за “Икономист” от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. Оттам обаче увериха, че инвестициите в инфраструктура остават приоритет на политиката на сближаване “особено в по-слабо развитите региони”. “Индикациите към момента са за фокусиране на бъдещата кохезионна политика върху иновациите и дигитализацията, инвестициите в човешки капитал, заетост и социално включване, енергетика, справяне с климатичните промени, инфраструктура (особено в по-слабо развитите региони) – това са и наши национални приоритети”, добавиха още оттам.

Наред с парите в момента се уточняват и предварителните условия, които трябва да са покрили страните, за да могат да ползват евросредствата за кохезия. Позицията на България е, че трябва да има пряка връзка между тези условия и съответните инвестиции по фондовете и условията да не превръщат кохезионните политики в „заложник“ на успехите или на дефицитите на други политики. Още при представянето на цялостната бюджетна рамка в началото на май България бе една от страните, които изразиха несъгласие с идеята отпускането на евросредства да се обвърже с политически критерии като състояние на правораздавателната система или функциониране на демократичните институции.

За усвояването на европейските средства през този програмен период също имаше предварителни условия, но те се оказаха по-скоро чисто административно доизпипване на правилата, отколкото изискване за реални реформи.

 

„Европейският семестър”

и още промени

Брюксел залага и по-силна връзка между общоевропейските цели и политики и конкретните политики за регионите, което ще става през т.нар. “европейски семестър“. По своята същност това е привеждане на бюджетните и икономическите политики на отделните държави членки в съответствие с целите и правилата, договорени на равнище ЕС, и се прави в първите 6 месеца на всяка година. Прави се координация на три ключови елемента – структурни реформи, предназначени за насърчаване на растежа и заетостта, фискални политики и предотвратяване на прекомерни макроикономически дисбаланси.

За тази цел се планира “Програма за подкрепа на реформите” с бюджет 25 млрд. евро, разделени в три подпрограми, съобщи още преди дни сайтът EurActiv, цитирайки документ на Европейския парламент. Първата е за 22 млрд. евро и трябва да осигури финансова подкрепа за държавите членки, които имат прекомерни дисбаланси при прилагането на структурни реформи. Втората, с бюджет 2.16 млрд. евро, ще помага на страните, които искат да се присъединят към еврозоната, осигурявайки им финансова и техническа подкрепа. Третата, с най-малък бюджет, 840 млн. евро, заменя сегашната програма за подкрепа на структурните реформи (с бюджет 142,8 млн. евро) и ще продължи да осигурява практическа помощ за държавите членки за реформирането на сектори извън финансите и икономиката.

Нови 9,5 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие ще бъдат разпределени по програмата за трансгранично сътрудничество в общността, Interreg, след 2021 г. “Средствата ще бъдат насочени в по-голяма степен към сухопътните граници между държавите членки, където се наблюдават по-интензивни взаимодействия”, каза Корина Крецу. По данни на Европейската комисия около 150 милиона са жителите в граничните райони на ЕС. През новия програмен период Брюксел ще разреши по желание и със съгласието на компетентните органи правилата на една държава членка да се прилагат в съседна държава за конкретен период или дейност, ограничени във времето. Според замисъла това ще е от полза за изграждането на трансгранична транспортна или здравна инфраструктура.

Еврочиновниците обещават бъдещата политика на сближаване да е доста по-опростена и гъвкава. Това ще се постигне чрез единна нормативна уредба за 7-те фонда на ЕС, чрез който се реализира бюджетът му по оперативните програми. Така ще се осигури и по-лесно преливане на средства от един фонд към друг при общи проекти.

Обещанията са, че в новия програмен период на ползвателите на европейски средства  няма да се налага “да представят всяка отделна фактура по проекта или фиш за заплата, а ще могат да използват фиксирани ставки или фиксирани цени за определена категория разходи или за персонала, или за други разходи, като например застраховки или наеми.” Също с цел опростяване и пестене на време се планира в началото на новия програмен период да не се правят нови процедури за нови управляващи органи по отделните европрограми, като новите бюджетни средства ще могат да се управляват от съществуващите управляващи органи. Освен това комисията предлага да се разчита повече на националните процедури за контрол.

Важен детайл е, че в новия програмен период 2021 – 2027 г. първо ще бъдат разпределени средствата, планирани за времето от 2021 до 2025 г. През 2024 и 2025 г. ще се извърши задълбочен средносрочен преглед на изпълнението до момента и след съответно препрограмиране, при необходимост ще се отпуснат оставащите средства за 2026 и 2027 г. И

Нова „берлинска формула“

И занапред средствата за кохезия и определянето на степента на развитие на регионите в ЕС ще се основава на т.нар. “берлинска формула”, която обаче е допълнена. Регионите се разделят на три категории - по-слабо развити, в преход и по-силно развити. Формулата взема предвид разликата между БВП на глава на населението на даден регион и средното за ЕС. За новия програмен период ЕК включва в нея и допълнителни критерии: младежка безработица, равнище на образование, изменение на климата, прием и интеграция на мигранти. Целта е по-детайлно отчитане на социално-икономическото положение на мястото.

Макар еврокомисарят Корина Крецу да уточни, че допълнителните изисквания ще имат малка тежест при отсяването на критериите, те бяха посрещнати на нож от държавите с орязани бюджети за кохезия. Причината е, че страните, засегнати от мигрантските вълни, ще получат повече средства за кохезия, а тези, които отказват да приемат бежанци, са с орязани бюджети (виж графиката на стр. 23). Не помогнаха и обясненията на Крецу, че намалените бюджети на Унгария и Полша например – с 24% и с 23%, не са наказание заради публичната им критика на мигрантската политика на ЕС. Полша вече обяви официално, че няма да подкрепи това разпределение на средствата за кохезия, и определи предложението на ЕК за “неприемливо”.

Ранен старт

За по-добро усвояване на европарите в следващия програмен период Европейската комисия готви подкрепа още отсега за административния капацитет на 5 от държавите членки, сред които и България. Първата фаза на инициативата е на стойност 900 000 евро. Освен за София средствата ще са и за Гърция, Полша, Хърватия и Испания. Помощта ще е чрез експерти от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като у нас ще се подпомага ОП „Региони в растеж“.

Абонирай се!

Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...