Представяме 22 жени А класа: Катя Димитрова

Текстът е публикуван в специалното издание на BGLOBAL "ЖЕНИТЕ В БИЗНЕСА А КЛАСА".

Катя Димитрова е съосновател и управляващ партньор на комуникационната група Interpartners. Усмихната и позитивна, тя е комуникатор по природа и професия. Вярва, че хората и съдържанието ще останат център на комуникациите и в дигиталната ера и че промените са най-мощната движеща сила напред. Развитието на млади таланти е нейна лична мисия и е залегнало в ДНК-то на компанията, която управлява. Член на УС на Българската асоциация на ПР агенциите БАПРА и неин председател (2017 – 2019), член на УС на сдружение „Дамски форум“, част от Борда на настоятелите на инициативата „Успехът е тук“ и комуникационен съветник на Българо-белгийския бизнес клуб. Щастливо омъжена, има син и дъщеря, близнаци на 21 години.

Госпожо Димитрова, една от Вашите агенции се казва „Интеримидж“. Колко важен е имиджът в комуникацията, какъв имидж се стремите да създавате на своя бизнес?

Ние българите имаме поговорка, която неслучайно е издържала на времето и се предава неписано – „По дрехите посрещат“ – валидна и днес. Скоро разбрах, че тази поговорка е част от културата и на други, западни държави – разпознават я във Франция, Белгия. Образът, репутацията, които човек или компания градят за себе си, предпоставят отношенията им с околните.

До неотдавна „имиджмейкинг“ беше понятие с леко негативна конотация, за нещо изкуствено направено, нагласено, разкрасено. Към днешна дата се цени имиджът, било то на личност или компания, който е искрен и истински, максимално близо до ДНК-то на този, който го гради.

Казвам максимално близо, защото особено когато става дума за бизнес, и обществото, и екипите на компаниите имат нужда да чуват повече за добрите страни, добрите стремежи и отпечатък, които компанията оставя. Силните лидери превръщат дори проблемите и трудностите  в предизвикателство, пречупват ги през призмата на позитивен мотив, за да увлекат хората да търсят решение и да се движат заедно напред.

Имиджът и репутацията имат нужда от постоянна грижа, те са като растение – колкото и клиширано да звучи това, – ако се грижиш за него правилно, то се развива буйно, расте, краси и излъчва кислород, „храни“ околните. Ако обаче го неглижираш, ще повехне пред очите ти. Абсолютно същото е и с бизнеса.

Моята житейска философия е, че нещата трябва да бъдат истински – това правя и в личен, и в професионален план. Не влизам в роли, не измислям сценарии, смятам, че така се живее и прави бизнес много по-лесно. Не се налага да помниш къде какво си казал, къде каква разкрасена история си споделил, просто си себе си. И хората, както и бизнес партньорите, или те приемат – и партньорството ви става стабилно и дългосрочно, или не, което просто означава, че не сте един за друг.

Това, че сте жена, има ли значение за бизнеса? Променя ли се според Вас женското лидерство и в каква посока?

Женското лидерство е тема, много популярна в последните 7 – 8 години. И тя има два аспекта – жената като харизма, емпатия, чисто женски маниер на управление с емоция и лично отношение. И жената в корпоративната йерархия като възможности за развитие, равноправие по отношение на позиции и заплащане. В моята лична класация първият аспект на темата е по-напред.

Комуникациите винаги са били много „дамски“ бизнес и дори не съм се замисляла дали има значение фактът, че съм жена. Опитвала съм се да бъда максимално добра, да вземам добрите примери от личности, които харесвам, независимо от това дали са мъже, или жени.Interpartners Group

е независима комуникационна група, която тази година отбелязва своя 30-годишен юбилей. Компанията стартира като една от първите агенции за пълно рекламно обслужване в България и оперира с три собствени бранда: Интерпартнерс (www.interpartners.bg:  креативна, дигитална и медия компания), Интеримидж (www.interimage.bg: корпоративни комуникации, пиар и работодателска марка) и Media Camp (медия стратегии и нестандартни рекламни формати).

От 2015 г. групата покрива още 8 пазара в Югоизточна Европа чрез мрежата си от партньорски агенции  SEEnthesis http://www.seenthesis.com/. Сред клиентите на групата са Devin, Schneider Electric, Schwarz IT, Deichmann, Nucrema, Dexcom, Servier Medical, Intersport, Schwarz IT, Американският университет в България.Докато един път съпругът ми не ми каза: „В твоя бизнес ти се състезаваш с мъжете и сякаш все искаш да си по-добра от тях“. Вярно или не, тогава си дадох сметка за парадигмите в обществото. Това съвпадна и с момента, когато темата за жените в бизнеса стана актуална в обществен план. Вярвам, че жените и мъжете в бизнеса, в политиката, в живота се допълват. Допълват се техните качества – категоричността и решимостта на мъжете могат да се обогатят от същите качества на дамите, но омекотени, пречупени през призмата на емпатията и женската енергия и така да се получи синергия, която ще бъде много по-ефективна в бизнес план. И друг път съм споделяла, че вярвам, че една жена управлява бизнеса така, както се грижи за семейството си – с любов, внимание и много човешко разбиране, което понякога в забързаното ежедневие при мъжете липсва.

Женското лидерство все повече се откроява като такова, търсено е, признато е от мъжете, които съзнават, че то е важно за тях, както и обратното.

Вярно ли е, че жените в бизнеса са по-устойчиви в период на несигурност?

Жените сме „нежната половина“ на света, но на практика сме и много силни. При житейски и бизнес кризи жената може да бъде скала, опора.

Не мисля обаче, че можем да обобщим коя половина на човечеството е по-силна, това зависи от лични качества, от характера, от личността. Често мъжете са по-устойчиви на процеса, намират и вземат решения бързо, организират процесите така, че да се търси решение. Жените пък сме по-устойчиви и бързи в самия момент на решение на кризата – по-трудно се поддаваме на гняв и негативни емоции, което изчиства съзнанието ни и ни помага да вземем решение по-бързо. Отново силата е в синергията между мъжката и женската енергия.

Кога се чувствате удовлетворена. Кога за последен път си казахте „Успях!“?

Когато бях по-малка, смятах, че моментът на успех и удовлетворение идва като някаква особена точка в живота, като вододел, спираш, поглеждаш доволен назад и казваш „Успях“, ето сега мога да забавя темпото и да си почивам.

С годините това ми схващане претърпя тотална трансформация – удовлетворението, успехът са процес и човек се чувства щастлив и пълноценен тогава, когато може да ги превърне в ежедневни емоции, дори за малките неща.  

Чувствам се удовлетворена всеки ден, когато постигаме екипно някаква цел – дали е просто страхотна визия и текст за комуникационна кампания, или е спечелен нов проект, мащабът няма значение за положителната емоция, която изпитвам.

Дори когато си казвам „Успях“ (аз рядко говоря от първо лице особено в бизнеса. По-често казвам „УспяхМЕ“), по-скоро отчитам нещо добре свършено и продължавам напред с още по-амбициозна цел.

Да си кажеш „Успях“ и да го възприемеш като краен резултат, означава да спреш да се развиваш.

Как постигате устойчивост в една толкова деликатна дейност като творчеството? Как поддържате в годините креативността и новаторството в комуникационната Ви компания?

В полето на творческите агенции има постоянна буря, динамиката е много интензивна. Необходимо е да бъдем с отворени сетива, нащрек, любопитни, за да бъдем сред първите и да правим и нашите клиенти такива – първи, предпочитани, обичани брандове и компании... Следим световни иновации и  се стремим да бъдем дори крачка пред тях. Състезаваме се всеки ден, най-вече със себе си. Постигаш нещо и следващото предизвикателство е да го надскочиш.

В групата на „Интерпартнерс“ градим фирмена култура на любопитството, на така наречения life long learning,  или непрекъснато надграждане на знания и умения независимо от годините опит.

Изключително много ни обогатява и регионалната ни мрежа от агенции SEEnthesis, в която сме в компанията на колеги от 9 пазара в региона на Югоизточна Европа. Обмяната на идеи, работата в един екип с творчески „мозъци“ от култури, които са хем сходни, хем специфични, ни носи много творчески заряд.

Като сравнявате себе си, компанията и България със света, какво виждате?

В нашето семейство и аз, и съпругът ми сме от тези, избрали да останат да правят бизнес и кариера в България. Имали сме много възможности да изберем друга държава – но животът ни тук ни харесва. Пътуваме много, и по работа, и като изследователи на света, имаме възможността да сравняваме. Интелектуалният и творческият заряд на българите е огромен, но самочувствието ни като нация е ниско, често ни липсва увереност да се заявим.„Любимото  ми място в офиса е всяко кътче, където има много светлина и широта на гледката – а в нашия офис това е  почти навсякъде. Имаме щастието да гледаме града от високи етажи, буквално. Зарежда ме да изпия кафето си сутрин, съзерцавайки покривите на любимия ми  роден град, или да завърша деня си с чаша вино над покривите на София.“


А в много отношения сме по-напред от по-развити пазари: в дигитално отношение, по отношение на креативността и нестандартното мислене, дори по отношение на ролята на жените в бизнеса – у нас ние не сме нито онеправдани, нито дискриминирани, тук има толкова много дами на ръководни позиции и в политиката. Българските млади хора са отличници – и в пряк, и преносен смисъл – на много места по света, обират медали на международни състезания, открояват се във водещи университети. Трябва да се гордеем с това. При международни бизнес срещи винаги с гордост заявявам, че съм от България. Приела съм за своя мисия да допринасям – в моя малък периметър – за един по-позитивен имидж на страната ни по света. В личен план се чувствам уверена с това какво можем с нашия екип  в сферата, в която работим. Зная, че предлагаме топкачество и че кампаниите ни имат ефект – те са не просто творчески, те са работещи и това кара клиентите ни да се завръщат и да водят нови!

Кои са каузите, в които вярвате, и на какво извън бизнеса сте посветена?

Вярвам в потенциала на младите хора у нас и в това, че бизнесът и образованието трябва да работят заедно.

Член съм на настоятелството на неправителствена организация „Успехът е тук“, която има за цел да задържа младите както за висше образование, така и за кариера в България.

Харесва ми да допринасям за развитието на предприемачеството – предприемачът за мен е генератор, а предприемачите от моето поколение сме се учили от практиката, с развитието на пазара. Работя много с начинаещи предприемачи. Тази година съм ментор на две дами със собствен бизнес и се надявам да им предам максимално от това, което аз мога и съм научила в бизнеса.

Извън бизнеса обичам природата и музиката и винаги, когато мога с нещо да подкрепя млади творци, го правя.  

На какво учите децата си? Ще застанат ли до Вас в бизнеса?

Синът ми и дъщеря ми вече са големи (на 21), самостоятелни личности. С радост виждам в тях качества и ценностна система, каквито сме се опитвали да им изградим с годините.

Учим ги да бъдат добри и стойностни хора, да бъдат толерантни и приемащи. Да бъдат себе си.

Аз съм голям мечтател и до ден днешен продължавам да мечтая като дете – за смелите мечти няма възраст и вярвам, че ако човек не спира да мечтае, той не остарява. Искам да им предам да мечтаят и да се радват на живота всеки ден.

Да не губят време в гняв и негативни емоции, да гледат нагоре дори когато паднат и да вярват, че по-доброто предстои.

А дали ще застанат до мен в бизнеса – ще решат те. Вярвам, че имат широк хоризонт, в днешно време вратите на света са отворени за младите хора. Ще се радвам да пътуват, да опитат много неща и на база такъв безценен опит да изберат това, което ги прави щастливи.

„Интерпартнерс“ е сред учредителите на комуникационния бизнес у нас. Какво се промени за 30 години?

С гордост споделям, че сме единствената българска комуникационна група, която расте толкова години и продължава да се развива в динамичния сектор на рекламата и комуникациите. И вярвам, че това са нашите първи 30. Трансформацията в сферата е огромна – от второстепенен пазар, на който имаше само адаптирани реклами, България „порасна“ до място, което създава творчески продукти на световно ниво, „води“ в дигитално отношение, има суперавангардни творчески „мозъци“. От изпълнител станахме генератор и трябва да сме щастливи от това.