Казус: ЦИК сезира парламента, че електронният вот е несигурен, а в бюджет 2018 г. няма отпуснати 50 млн. лв. за закупуване на машини за гласуване
Ако лятната сесия на парламента завърши под знака на административното право с промените в Административнопроцесуалния кодекс, които разтовариха Върховния административен съд от дела, но натовариха бизнеса и гражданите с огромни такси за обжалване на актове, то есенната сесия ще мине под знака на изборното законодателство, което за пореден път неприятно ще изненада българската диаспора в чужбина.
В програмата на управляващата коалиция за септември е включена промяна в Изборния кодекс. А и шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов потвърди пред „Икономист“, че един от важните законопроекти, които ще бъдат гледани наесен, ще са промените в Изборния кодекс.
Напролет догодина има избори за европарламент, а наесен – местни. Избирателният кодекс предвижда освен с хартиени бюлетини да може да се гласува машинно и електронно. Централната избирателна комисия (ЦИК) е сезирала депутатите, че не са отпуснати пари за закупуване на машини за гласуване, а електронното гласуване, макар и удобно, е несигурно и много европейски страни се отказват от него.
Замразяване на е-гласуването
Експериментите, които се проведоха с електронното гласуване в края на 2017 г., показаха, че рискът от контролиран вот е голям и не може да бъде преодолян. „Дистанционното електронно гласуване, макар и удобно за потребителя (user friendly), изисква специфични компютърни умения. За разлика от останалите електронни услуги при електронното гласуване има допълнителни стъпки, свързани с гарантиране на сигурността. Необходимо е това гласуване да бъде реализирано поетапно“, сочи анализът на ЦИК до парламента. На няколко пъти ЦИК публично сигнализира, че трябва да се помисли за промяна на закона, но досега депутатите не обръщаха голямо внимание нито на анализа им, нито на тези призиви. С наближаването на националните избори това мълчание обаче ще се трансформира в действия. И най-вероятно те ще бъдат в посока на отказ от електронния вот или в неговото отлагане.
Машинното гласуване пък, което бе въведено в Изборния кодекс в 43-тото народно събрание по искане на Реформаторския блок, тогавашен коалиционен партньор на ГЕРБ, е изцяло под въпрос, защото в бюджета за тази година няма отпуснати средства за закупуване на машини, а търговете, които се правят в последния момент, показват, че не се намират кандидати, които могат да покрият условията за доставка на машини и на съответния софтуер, който да гарантира надеждност на процеса. За да изпълни закона, ЦИК поиска от финансовото министерство 50 млн. лв., които не бяха отпуснати. Ако все пак от ГЕРБ решат да оставят тази опция, най-вероятно тя няма да бъде за всички секции, защото технически няма как да се подсигурят машини за гласуване в чужбина, които да бъдат съпътствани от софтуерни специалисти, както и за секциите в болници и социални домове.
По пощата
Пред „Икономист“ депутати от управляващата коалиция обясниха, че не са се отказали съвсем от алтернативни на хартиената бюлетина методи и че са си харесали гласуването по пощата. Което ще върне дебата в 2011 година, когато се обсъждаше тази възможност. Избори по пощата се практикуват от 80-те години в Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Мексико, САЩ, Великобритания, Испания и Филипините. В основата на модела, който се харесва и от депутати от управляващата коалиция, е т.нар. „изборна карта“. Който иска да гласува по пощата, може да я получи, като се регистрира няколко месеца по-рано и декларира, че няма да е в страната по време на изборите. Изборната администрация проверява в кой избирателен район би трябвало да гласува въпросният избирател и му изпраща бюлетина няколко седмици преди датата на вота. Избирателят попълва бюлетината и я запечатва в отделен плик, който праща до избирателния си район. Според депутати, с които „Икономист“ разговаря, проблемът на това гласуване е, че трябва да има добре организирана изборна администрация, каквато у нас не е сигурно, че има.
Още 23 законопроекта
на опашката
Освен Изборния кодекс депутатите задължително ще трябва да гласуват закона за държавния бюджет, закона хората с увреждания и закона за социалните услуги, по които социалното министерство работи ударно под натиска на протестите на майките с увреждания и на други НПО-та на хора в неравностойно положение. Социалният министър Бисер Петков обясни на 30 юли основните положения в тези закони. Те предвиждат премахването на интеграционната добавка, която е в размер на 15% от гарантирания минимален доход (75 лева на месец). Тя ще бъде заменена с други добавки, които ще се изчисляват на базата на линията на бедност, която за 2019 г. ще бъде 348 лева. Хората с различна степен на увреждания ще получават различни проценти от тази пределна сума – например хората с 50 – 70% инвалидност ще вземат 10% от линията на бедност, а хората в най-тежко състояние – пълния размер от 348 лв. Ще има и индивидуални оценки дали хората с увреждания се нуждаят от асистентска помощ, като определен брой часове ще бъдат плащани от държавата. Слабост на това предложение е, че не може да бъде изчислено колко ще струва то на държавата.
Социалният министър коментира и проблема с парите, които се получават за деца с увреждания. В момента майките вземат по 930 лв. социални помощи, докато детето навърши 18 години, и след това помощта пада на 240 лв. С промените тези хора ще получават 450 лева на месец и отново ще имат право на асистент след индивидуална оценка, обясни Петков. Освен тези социални закони, които влизат „под натиск“, отделните парламентарни групи ще настояват в програмата да бъдат включени и техните предложения.
От справка от парламента, с която „Икономист“ разполага, става ясно, че общо 23 законопроекта са минали на първо четене в приключилата на 27 юли лятна сесия, но не всички ще бъдат гласувани на второ четене. Сред тези, които ще получат шанс да влязат за окончателно гласуване в пленарната зала, са поправките в Наказателнопроцесуалния кодекс и в Закона за домашното насилие, внесени от БСП, които трябва да попълнят празнините в законодателството и да накарат институциите да заработят ефективно по сигнали за насилие над жени и деца. „Много държим тези поправки да минат в пленарната зала, защото те на практика са взели всичко от Истанбулската конвенция без спорните текстове за социалния пол“, коментира пред „Икономист“ Крум Зарков от БСП.
С промени в Закона за устройство на територията, внесени от правителството и депутати от „Патриотичния фронт”, се намалява административната тежест. Те предвиждат съгласуването на заданията и предложенията за подробен устройствен план да се разглеждат служебно от кмета или от компетентния орган, да се засили строителният надзор и да се съкрати времето, за което фирмите и гражданите получават разрешение за включване в електропреносната мрежа. „Тези промени са задължителни“, каза Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“, председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление в парламента.
Второ четене чакат и предложенията за ограничаване на шума, внесени от кабинета по настояване на Валери Симеонов. Законопроектът скара партиите в патриотичната коалиция – според „Атака“ той е рестриктивен към бизнеса.
В последния ден преди ваканцията ДПС обяви, че държи наесен да се гледа законопроектът им за изсветляване на собствеността и финансирането на печатните и други медии, известен още като „Медийният закон Пеевски“. А „Обединени патриоти“ настояват да се извади от чекмеджето законопроектът им за вероизповеданията, според който чужди държави не могат да финансират вероизповеданията у нас.
Депутатите трябва спешно да се заемат и с ветото на АПК. Президентът Румен Радев оспори 16 разпоредби от АПК с аргумента, че пречат на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу произвола на администрацията. Президентът оспорва и драстично повишените такси, които хората внасят при обжалване на съдебни решения.Той не е съгласен също така с разпоредбите за новите правила за месната подсъдност, с която делата ще се гледат по адрес на гражданина, а не по седалището на административния орган, защото така ще се увеличат разходите за правосъдие. Радев е против въвеждането на закрити съдебни заседания и премахването на касационната инстанция в редица специални закони.
Текстът е публикуван в брой 31 /2018 г. на списание "Икономист" от 3 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
