– Г-н Чолаков, промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които и в момента се гледат от парламента, бяха наречени революционни. Защо, при положение че административното правораздаване у нас получава сравнително висока оценка?
– Да, ние сме на трето място в ЕС по бързина на делата, което е висока оценка за нас. И заедно с това натоварването на Върховния административен съд (ВАС) е огромно. В момента един съдия във ВАС решава по 250 дела на година. Това означава, че всеки работен ден в годината трябва да пише по един акт минимум. Затова се наложи да се пристъпи към промени в АПК, които да разтоварят ВАС от такива нетипични производства като уволнения на служители и полицаи например. В момента, ако тези уволнения са наложени от министър, ние ги гледаме първо от тричленен, а после от петчленен състав, което губи много време и ресурс.
Ние сезирахме Конституционния съд (КС) и той постанови на 23 април тази година, че само актове на министри и на Министерския съвет, които са свързани с упражняване на държавна власт, задължително се разглеждат на първа инстанция във ВАС. Всички останали актове могат да бъдат гледани от другите административни съдилища в страната. Касацията задължително се гледа във ВАС. С това решение на КС се даде възможност на законодателя да извърши промени в подсъдностите на тези актове, което да доведе до по-бързо разтоварване на ВАС и до по-равномерна натовареност на административните съдилища. Справките показват, че в момента най-натоварени са съдилищата в София, Пловдив, Варна, Бургас.
– Как ще се отрази тази промяна на гражданите и бизнеса?
– След промяната, която касае подсъдността, делата вече ще се завеждат в административния съд по седалище на юридическото лице или по постоянен адрес на съответния гражданин, а не по седалище на административния орган. Това ще облекчи фирмите и гражданите, защото няма да им се налага да пътуват до административния съд в София-град или във ВАС, където обикновено са съдилищата на административните органи. Това създава една по-облекчена процедура за оспорване на незаконосъобразни актове на администрацията, от една страна, и от друга – ще се подобри бързината на съдебното производство. Както всички знаем, софийските съдилища са задръстени от дела и съответно административното производство в София се бави в сравнение с делата, които се водят в административните съдилища в страната.
–
Какво ще стане с данъчните дела, след като предложението да бъдат разпределени във всички съдилища не мина в правна комисия. Ще успее ли то да получи одобрение в пленарна зала?
– Предстои да се приеме предложението данъчните дела да бъдат разпръснати по всички административни съдилища, а не както досега - всички данъчни производства да се гледат в пет съдилища в страната. Това изменение ще облекчи фирмите и гражданите, защото нашата концепция е тези дела да се гледат в административните съдилища по седалища на фирмите жалбоподатели. Парадоксът в момента е, че един гражданин от Видин трябва да отиде по такова дело във Велико Търново. А ако реши да обжалва, трябва да дойде за касационна инстанция в София. При такива перспективи за разходи, ако размерът на дънъчните задължения не е висок, примерно под 10 хил. лв., хората се отказват да водят дела, защото сметката им за пътни, адвокатски хонорари, експертизи обезсмисля обжалването. Тоест, дори да е незаконосъобразен ревизионният акт, той не подлежи на контрол.
Приел съм като лична кауза данъчните дела да се гледат във всички съдилища,защото това ще е в полза на бизнеса и гражданите. Ще присъствам в пленарна зала при обсъждането на тази промяна в АПК, защото целта на предложението е не да е удобно на администрацията, а да облекчим хората.
– Вдигнаха се таксите. Това как ще се отрази на бизнеса и гражданите?
– По отношение на таксите се реши, че на първа инстанция таксите си остават същите, както са в момента – 50 лв. за юридически лица и 10 лв. за граждани и обществени организации. На правна комисия се прие, че се увеличават таксите за касационна инстанция, която не е задължителна. Прие се също, че вече такси за обжалване ще внасят и административните органи, които досега бяха освободени от такива. Това също е революционно като промяна, защото административният орган, преди да обжалва едно решение, ще знае, че трябва да внесе съответната такса.
– На това предложение се възрази, че администрациите могат и да нямат бюджети за обжалвания.
– Това е въпрос на вътрешна организация на администрациите. Някой пита ли гражданите и юридическите лица дали те имат пари да обжалват на касационно ниво? Трябва да има равнопоставеност на страните в едно производство, включително и по отношение на таксите. При положение че за едната страна е предвидено да плаща, няма логика другата да не плаща. Освен това много често наблюдаваме практиката административните органи да обжалват докрай, без да имат основание да го правят. А отговора на въпроса за размера на тази касационна такса го дават политиците. Въпрос на политическо решение е с колко тя да бъде вдигната. От страна на ВАС ние не сме вземали решение какъв да е размерът на касационната такса, но нашето мнение е, че таксите в момента са ниски. За касационно обжалване таксата е 25 лв. за юридическо лице и 5 лв. за физическо лице. Тези размери на таксите не са адекватни на обема на работата, която вършат съдиите.
– Като революционно се определи и решението администрацията да търпи санкции при бездействие. Нямаше ли досега такава норма?
– И досега тези текстове съществуваха, но те бяха „мъртви”, защото не беше предвиден механизъм в закона как да се реализират тези санкции. Беше записано в АПК, че ако съответният административен орган не си изпълни задължението, ще понесе съответната глоба, но не беше указано кой налага глобата. Сега се прие, че когато съдът констатира мълчалив отказ от страна на администрацията, е длъжен да уведоми съответните компетентни органи, които ще реализират тези наложени санкции. Най-често това са инспекторатите. По този начин администрацията ще знае, че не трябва да мълчи, а да се произнася в съответните срокове. Затова и тези текстове бяха наречени революционни.
– Депутатите от управляващото мнозинство решиха да разширят обхвата на мълчаливото съгласие, но ВАС възрази на първоначалните предложения. Доволни ли сте в крайна сметка от крайния резултат?
– На първо четене законодателят беше приел норми, които ние смятахме, че няма да проработят. А именно, че мълчаливото съгласие трябва да бъде реализирано от служител в администрацията на административен орган. Кой служител на трудов договор ще поеме такава отговорност, при положение че над него има началник?
Вторият вариант предвиждаше мълчаливото съгласие да става чрез съдебен изпълнител, но съдебният изпълнител няма такива правомощия по закон. Това, което се прие окончателно на правна комисия, е, че ще има мълчаливо съгласие, но то трябва да бъде разписано конкретно във всеки един специален закон. В специалните закони ще се уреди процедурата как ще се удостоверява мълчаливото съгласие, както и редът за неговото обжалване. Нашето становище беше, че не можем да запишем унифицирана процедура в АПК за разнообразните закони. Прие се също, че мълчаливо съгласие не може да засяга правата и интересите на трети лица, които не участват в това производство. Вече в ръцете на законодателя е да прегледа специалните закони и там, където прецени, да разпише мълчаливо съгласие, което също е дисциплинираща мярка за администрацията.
– Освен чрез промяната в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), която разтоварва Софийския градски съд (СГС) от застрахователните дела, как ВСС смята да реши проблема с натовареността?
– ВСС прави необходимите постъпки да бъдат разтоварени най-натоварените съдилища – Софийският градски съд и Софийският районен съд. Освен приетите на първо четене промени в ГПК, които разтоварват СГС от застрахователни дела, които вече ще се гледат не по местонахождението на застрахователя, а на ищеца, върви и процедура за промяна на подсъдността по отношение на заповедните производства. Има една добра идея – заповедните производства да станат нещо като при Търговския регистър и да бъдат разпръскани на случаен принцип между всички районни съдилища в страната, а не да бъдат гледани само от СРС. Справките показват, че 60% от делата, които се гледат в този натоварен съд, са заповедни производства. Ако въведем тази система на разпределяне на случаен принцип на заповедните производства, СРС също ще може да поеме въздух.
– Имаше известни търкания във ВСС по отношение на обявените промени на правилата за използване на ведомствения фонд. Какви ще са новите правила?
– Заедно с главния прокурор съм внесъл предложение за корекция на правилата за използване на ведомствения фонд, които да станат по-адекватни и справедливи за нуждаещите се от служебни жилища. Това предложение ще бъде обсъдено от ВСС на 15 юли. Правомощията за разпореждане с ведомствения фонд са прехвърлени на съответните органи на съдебната власт и в тази връзка аз съм създал постоянна жилищна комисия във ВАС. Предстои да се приемат методика и указания от ВСС и по тях да проверяваме и констатираме всички договори за жилища, които са предоставени на ВАС.
– Получи се объркване в институциите по отношение на прилагането на европейската директива за личните данни. Как ще прилага ВАС този закон?
– От 2 юли съм издал заповед, с която съм коригирал изцяло правилата за заличаване на данни. Облекчих достъпа до сайта на ВАС, като в заповедта съм определил какво точно ще се заличава. Съобразил съм се както с директивата, така и със закона за защита на личните данни. По отношение на физическите лица ще бъде заличавано презимето, името ще се изписва с точка, а фамилията ще се изписва зцяло. По този начин ще изпълним задължителната забрана за идентификация с трите имена, но ще има и по-голяма достъпност до информацията, която качваме. Промених и забраната да се заличават изцяло имената на фирми, на административни органи, защото това не са лични данни. Имената на фирмите се регистрират по съответния ред, а личните данни са на физическите лица. Тези правила ще важат за всички 28 административни съдилища в страната. Предстои промяна и в секретното деловодство, която подлежи на обсъждане. Тя цели да може да има обществен достъп до информация за делата с гриф „секретно”, като бъдат заличавани само секретните информации от решенията, а останалите части ще бъдат видими.
– В началото на юли се очаква междинният доклад на Европейската комисия (ЕК). Какви констатации ще съдържа той?
– Аз не съм канен за разговори с експерти на ЕК по механизма на наблюдение. През февруари, когато встъпих в длъжност, имах среща с тях. По отношение на административното правораздаване няма забележки и препоръки, предполагам, че и затова не е искана среща с мен.
– Къде можем да прочетем информация за разговорите с представителите на ЕК?
– При тези разговори се води запис и ако се подаде официално запитване в Министерството на правосъдието по реда на Закона за достъп до информациятаза предоставяне на стенограмите, може да се види как протичат те.
Георги Чолаков е роден в Сливен. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Започва работа като съдия в районния съд в Котел, през 1993 г. оглавява районния съд в Сливен. През 1995 г. напуска съдебната система и адвокатства до 2007 г. След конкурс през 2007 г. е назначен за административен съдия в Сливен. През октомври същата година е командирован в Административен съд София-област. Две години по-късно отново напуска системата и започва работа като нотариус в Балчик. През 2012 г. се явява на външен конкурс и така отново се връща в съдебната система, вече във Върховния административен съд (ВАС). През 2013 г. оглавява неговото Второ отделение. От февруари 2018 г. е председател на ВАС.
Текстът е публикуван в брой 27 /2018 г. на списание "Икономист" от 6 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
