Правен хаос с отнемането на имущество, придобито чрез престъпление, е на път да забърка правосъдното министерство. Ако промените в Наказателния кодекс, които ведомството е пуснало за обществено обсъждане, бъдат приети в този им вид, объркването в конфискацията у нас – наказателна и гражданска, ще стане възможно, предупредиха юристи пред "Икономист".
С новите изменения се разширява обхвата на наказателното отнемане, което се извършва след влязла в сила присъда. То вече няма да става само за имущество, придобито само чрез пряка облага, а ще засегне и придобитото чрез косвена облага. Предвижда се съдът да отнема тези части от имущество, акции и дялове, които са закупени със средства, придобити от пряка облага, независимо че останалите части може да се придобити със законни средства. Тези дялове, части от имоти, коли и пр. ще бъдат отнемани и продавани по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. Авторите на промените са записали, че в тези случаи се изземва в полза на държавата стойността, на която се оценява включената в смесената собственост пряка облага. Промените са минали на съгласуване във ВСС, защото те формално не противоречат на други закони.
"Направо напишете, че ще се създаде правен хаос, защото как отнемаш 20% от една кола примерно, ако тя има и друг съсобственик. Ако пък държавата тръгне да я продава, веднага възниква въпросът за пропорционалността на престъплението и наказанието”, коментира пред „Икономист” депутат от управляващата коалиция. Депутатите от БСП Филип Боков и Крум Зарков, членове на правната комисия, казаха пред "Икономист", че им е любопитно как тези промени могат се приложат, при положение че засягат интересите на трети лица. "За прокурорите ще е трудно да доказват размера на пряката облага, инвестирана в косвена такава. А в съда ще има претенции от страна на засегнати трети лица за пропорционалността на инвестираното в смесена собственост", коментира пред "Икономист" и наказателният съдия Калин Калпакчиев.
Експертът Калин Калпакчиев, съдия в наказателното отделение на Софийския апелативен съд: Косвената облага ще се доказва трудноВ предложените промени по чл. 53 се добавя едно основание за отнемане – косвена облага. Това излиза малко извън предмета на наказателното производство, защото вкарва и съда, и прокуратурата в необходимост да събират доказателства за това как пряката облага се е трансформирала в непряка. Задачата е трудна, дори и невъзможна. В този смисъл не виждам и особена практична стойност.
Начинът, по който става отнемането, чисто законово е регламентиран в Гражданскопроцесуалния кодекс. И редът е следният: изкарва се на публична продан имуществото и другият съсобственик може с предимство да изкупи дела, за да удовлетвори кредитора, в случая държавата. Ако съсобственикът не желае или не може да изкупи дела, се продава цялото, взема се дължимото и останалото се предоставя на собствениците.
Ако примерно 5% от дадено имущество са придобити със средства от престъпление, в този случай се поставя въпросът за пропорционалността, който трябва да се решава от съда.
При всички положения ще има възражения за пропорционалност, защото отнемането е вид наказание, макар да не се признава за такова. При отнемането на движими, недвижими вещи, дялове, акции, които са част от по-голямо имущество, ще има косвени щети спрямо трети лица.
КТБ – в основата на измененията
Според юристи най-правдоподобното обяснение за тези внезапни промени е делото за КТБ, което тръгна в специализирания съд на 9 май. Обвинителният акт по делото е 5000 страници и по него са подсъдими 18 души. Мажоритарният собственик на банката Цветан Василев е сочен за ръководител на организирана престъпна група, в която участват счетоводители, одитори и други лица, които според обвинението са източвали банката. Основният свидетел по делото е довереникът на Василев – Бисер Лазов, който посочи редица лица от политиката, от консултантския бизнес и журналисти като бенефициенти на средства, дадени на ръка от Василев. Подозренията са, че държавата иска да изземе и равностойността на косвените облаги, които са си набавяли обвинените лица.
Независимо от конкретния повод обаче, този текст ще създаде нови проблеми и ще забатачи още повече конфискацията на имущество у нас. Вече има достататъчно проблеми с гражданската конфискация, която бе въведена през 2012 г. и с която се отнема имущество, придобито по престъпен начин, преди да има влязла в сила присъда. През март по повод иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на имущество на Цветан Василев и още 27 лица в размер на 2,2 млрд лв., Софийският градски съд (СГС) изпрати запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Основните въпроси в него са дали европейското право допуска държавите, членки на ЕС, да приемат правила за гражданска конфискация, неосновани на присъда, и дали наказателното производство срещу лице е достатъчно, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него. СГС попита и дали следва правото на ЕС да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда. Практиката е, докато съдът в Люксембург се произнесе, исковете за конфискации, водени от КПКОНПИ, да бъдат замразявани.
Уведомяване на близките на задържания
С друга част от промените в НК се правят промени и в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Текстовете в проекта предвиждат уведомяването на близки на задържано лице да може да се отлага до 48 часа при определени обстоятелства. Такива са предотвратяването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лицето или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано. Решението за неуведомяване се взема от прокурора на досъдебното производство, а съдът незабавно разглежда жалбата. Промените гарантират правото на задържания на незабавна адвокатска защита и на срещи насаме с него. Тези текстове прилагат европейска директива.
По искане на премиера Бойко Борисов се въвежда още едно съществено изменение – за кражба на моторно превозно средство се предвиждат от 1 до 10 години затвор. Приготовлението към кражба на кола ще се наказва като самостоятелно престъпление с лишаване от свобода до три години или пробация. „Отпада предвидената възможност за налагане на алтернативното наказание глоба в случаите на противозаконно проникване в чуждо МПС. Това е мотивирано с високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления“, се казва в обяснението на Министерството на правосъдието.
Това са поредните промени в Наказателния кодекс, който е приет у нас през 1968 г. Според университетски преподаватели и действащи юристи е крайно време да се помисли за изцяло нова наказателна политика у нас.
Текстът е публикуван в брой 23/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
