УСПЕХ: Социалният министър Бисер Петков успя да предложи най-справедливата до момента схема за изплащане на допълнителните пенсии. За жалост, те пак ще са недостатъчни за мнозина
Екипът на социалния министър Бисер Петков представи четвъртото и може би най-доброто до момента решение как да се уреди изплащането на вторите пенсии от пенсионните фондове. То трябва да започне през 2021 г. за най-масовата група частно осигурявани – жените, родени след 1 януари 1960 г. и упражнявали трета категория труд. Три години по-късно достъп до парите си ще получат и мъжете, родени след 1 януари 1960 г.
След като преди 4 години за първи път се заговори за това какви ще са вторите пенсии, до момента бяха предложени поне три промени в Кодекса за социално осигуряване, които предоставят решения в тази насока. От прехвърляне на парите от частните партиди в общата сметка на Държавното обществено осигуряване, през идеи, които устройват изцяло осигурените, но застрашават бизнеса на частните осигурителни фондове, до инициативи, предоставящи непропорционална защита за индустрията на финансовите компании пред интересите на клиентите им.
Всичко това вече е минало. Последният вариант предвижда както възможност за унаследяване на пожизнените пенсии, така и възможност пенсионните компании да запазят техническите си резерви. Затова при пенсиониране всеки клиент ще получава предложение с разплащателен план, по който да получи натрупаните по партидата му пари. Ако той почине преди навършването на конкретна възраст, неговите наследници ще имат достъп до спестяванията. Ако продължителността на живота на клиента надхвърли очакванията и той е получил повече, отколкото е спестено по партидата му, наследяване няма да има.
Освен малките детайли, които ще трябва да се доизкусурят, на дневен ред излиза далеч по-сериозният проблем. Пенсиите ще бъдат малки. Затова ще са виновни както икономическата криза, така и някои от пенсионните фондове, които прилагат спорни практики при управление на спестяванията. Отговорна донякъде ще бъде и държавата, която положи доста старание в последните 9 години да маргинализира спестяванията във фондовете.
Най-сериозен дял от вината за ниските пенсии обаче ще се подели от работодателите и служителите. След три години ще стане ясна цената на компромисите, при които човек е приемал да бъде осигуряван на по-ниска основа от реалните му доходи. Скриването на част от възнаграждението като доходи от друга стопанска дейност – хонорари, граждански и авторски възнаграждения, е легалната форма за самоувреждане. Съгласието човек да стане част от сивата икономика и да получава по-голяма нетна заплата за сметка на отчисления към пенсионния фонд и ДОО рано или късно ще се отрази в разочароващо ниска втора пенсия.
Все още не е ясно каква част от осигурените ще бъдат недоволни от спестеното. Не се знае и колко от тях ще признаят с ръка на сърцето, че сами са допринесли за това. Това, което ще видим, е, че понякога и този, който яде баницата, и този, който му я дава, могат да са виновни. За голяма част от българите обаче ще бъде късно да сторят нещо. Примерът им ще е урок за по-младите, а те ще трябва да разчитат на децата и роднините си – или на други спестявания, ако са били достатъчно предвидливи да ги направят, – ако искат да поддържат стандарт на живот, близък до този преди пенсионирането им.
Ако има един извод обаче, той е, че пазарът на труда у нас, поне при класическите професии и по-възрастните българи, винаги е бил доминиран от работодателите. Тяхното непропорционално надмощие при договаряне на отношенията със служителите трябваше да се балансира от държавата при липсата на реално действащи синдикати извън все още държавните предприятия, но това не се случи.
На печелившите честито.
Текстът е публикуван в брой 33/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
