Русия срещу САЩ и Китай за контрол на арктически маршрут за корабоплаване

Разтапящият се лед в Северния ледовит океан приближава вековната мечта на Русия до реалността: морски път през северните й води, който може да я постави в центъра на нов глобален търговски маршрут. След една от най-топлите години в историята, Кремъл е близо до реализирането на противоречивите си планове за създаване на глобален маршрут за корабоплаване в Крайния Север - планове, които поставят Москва в конфликт със САЩ и могат да предизвикат търкания с Китай. Защото двете страни също имат планове за Арктика, пише The Wall Street Journal.

Арктика се затопля два пъти по-бързо от останалата част на планетата. Миналата година ледът достигна едно от най-ниските нива, регистрирани някога, и се очаква да спадне допълнително през 2021 г. Това подтиква Москва да изгради инфраструктура по маршрута, който може да намали разстоянието между Европа и Азия с една трета в сравнение с маршрутите през политически опасното Южнокитайско море или задръстения проток Малака, който в момента се използва за превоз на товари.

Откриването на прохода ще постави Русия в центъра на нов глобален маршрут за доставка на енергия и товари. Москва казва, че има право да ограничи преминаването по маршрута и да определи транзитните цени, и този маршрут ще му даде и важен коз в отношенията с Китай - един от най-големите бенефициенти на прохода, дълъг 3500 мили.

САЩ твърдят, че Русия няма право да регулира движението в тези води, а природозащитниците казват, че активното корабоплаване там може да причини неописуеми щети на крехката екосистема на Далечния север. Но Русия напредва с развитието на маршрута, а други заинтересовани страни, включително китайците, също се интересуват от маршрута.

Тази година обемът на трафика, регулиран от руското правителство, е нараснал с 11% от рекордните 1014 рейса през миналата година. Миналата година пък товарооборотът е нараснал с повече от 25% в сравнение с 2019 г., когато са транспортирани 33 милиона тона товари, нефт и втечнен природен газ, а Москва очаква това количество да нарасне. Руският президент Владимир Путин заяви, че иска транспортът на товари да достигне до 80 милиона тона до 2024 г.

Росатом, която управлява флот от ядрени ледоразбивачи, които могат да прорязват лед с дебелина до 10 фута, разработва планове за поставяне на персонал по маршрута, развива пристанищна инфраструктура за корабоплаване в подкрепа на шипинга и осигурява навигационни и медицинска помощни кораби. Компанията вече е поставила една плаваща атомна електроцентрала по маршрута, за да помогне за офшорното строителство.

Но превозвачите остават предпазливи. Китай наблюдава напредъка, но все още не е поел ангажимент да инвестира в преминаване или да предостави гаранции за товари. Пекин обмисля този маршрут, в случай че времето направи навигацията по-предсказуема или ако други търговски пътища в Южнокитайско море са нарушени поради напрежение със САЩ или техните съюзници. Освен това „Китайският флот проявява известен интерес към Северния морски път за осигуряване на стратегическа мобилност за прехвърляне на войски между Тихия океан и Атлантическите води“, отбеляза Василий Кашин, експерт по руско-китайските отношения във Висшето училище по икономика в Москва. "И те наистина се интересуват от установяването на присъствието си в Атлантическия океан."

Русия вече е увеличила военното си присъствие в Арктика и по Северния морски път, но САЩ казват, че юрисдикцията на Москва не се простира до водите, в които Кремъл работи, развивайки прохода. „Незаконно регулиране на морското корабоплаване по Северния морски път подкопава глобалните интереси, допринася за нестабилността и в крайна сметка намалява сигурността в региона“, се казва в стратегически документ на американския флот посветен на Арктика, публикуван по-рано тази година.

Руските власти все още разработват прозрачни тарифи както за транзит, така и за ескорт на ледоразбивач по протежение на маршрута, което е ключът към привличането както на инвестиции, така и на товари. Въпреки това движението по маршрута вече е гарантирано от увеличаването на руското производство на арктически петрол и втечнен природен газ от пристанището на Сабета, където газът от проекта Ямал на руския енергиен гигант „Новатек“ се доставя до потребителите в Европа или Азия. Петролът от планирания проект на "Роснефт" от находището "Восток" също ще бъде изпращан по маршрута, когато бъде пуснат в експлоатация.

Но Русия тепърва трябва да убеди най-големите превозвачи. Например, датската корабоплавателна компания Maersk, която е извършила тестово пътуване по Северния морски път през 2018 г., не вижда този маршрут като възможна алтернатива на съществуващите, като се позовава на потенциални екологични щети на крехката арктическа екосистема. Hapag-Lloyd AG, германска международна компания за контейнерни превози, също заяви, че не проявява интерес.

Независимо от това Русия казва, че ще може да привлече западни превозвачи на товари, ако маршрутът се окаже предсказуем и според министъра за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков, използването на ядрени ледоразбивачи за ескорт няма да доведе до увеличаване на въглеродните емисии в Далечния север.