Тази година ще е последната, в която банките ще се радват на монополния си достъп до сметките на клиентите. С влизането в сила на новата директива на ЕС за платежните услуги, популярна с английската си абревиатура PSD 2, всяка компания, която получава електронно плащане от клиент, може сама да изтегли дължимото, след негово разрешение, от неговата банкова сметка, стига предварително да е получила лиценз и да е разработила платформа за електронни разплащания. Страните членки имаха срок до средата на този януари да пренесат PSD2 в законодателствата си. Българският парламент прие съответните изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи на 22 февруари.
Промяната е толкова значима, че може да се съпостави с обстоятелствата, причинили изчезването на динозаврите, смятат някои наблюдатели. И докато за заплахата за традиционните банки от страна на технологични гиганти като Facebook, Google, Apple и Amazon се говори отдавна, няколко български компании също опитват да се превърнат в междинно звено между класическото банкиране и новата ера на платежните услуги.
Към момента директивата не се прилага широко, защото играчите още не са технически подготвени, но тече трескава подготовка за усвояване на възможностите, които се предлагат. След като „опознавателният период“ приключи, пазаруването по интернет, плащанията на сметки и безброй други услуги ще се случват между клиентите и техните доставчици в момент, когато те пожелаят. В резултат банките може да спрат да получават ключова информация, каквато представляват основанието за превод, сумата на превода, броят на закупените продукти и честотата на пазаруване. Накратко, възможно е да се превърнат просто в слепи пазители на парите на клиентите си. Освен приходите от банкови такси традиционните финансови институции рискуват да загубят ценна информация за поведението на клиентите си, която им помага да изготвят по-точен рисков профил, както и да предлагат адекватни за съответния клиент продукти.
Обречени ли са банките
Но не може да се каже предварително, че тази територия е със сигурност загубена за банките. За нея те ще се борят с онлайн търговците, доставчиците на различни видове услуги и финтех компаниите, които в момента агресивно разширяват дейността си в сферата на бързи и евтини преводи, посредничество при заеми от физически лица за физически лица (peer to peer), както и при услуги по финансиране на бизнес проекти и благотворителни каузи.
Какво променя PSD 2
1. Най-сериозната новост в директивата е разширяването на кръга от фирми, които могат да осигуряват платежни услуги. Вместо само банките и компаниите за електронни пари, такова право вече ще имат компании, които не са финансови институции. Това отваря варатата за навлизане на играчи, които преди това са имали друг бизнес, но смятат, че разполагат с необходимата технологична готовност.
2. Промяната ще позволи директната връзка между търговеца и банките чрез приложен програмен интерфейс (API, Application Programming Interface). С PSD2 се въвежда AISP (Account Information Service Provider). Но потребителите той ще позволи да виждат цялата информация от различните си банкови сметки в един портал. На бизнеса ще се позволи директно да осъществява директен дебит от сметката на клиентите си без да се налага изричен превод, или плащане с кредитна карта.
3. За лицензирането на компаниите всяка държава трябва да определи компетентен орган, като в България това ще е Българска народна банка
4. Изисквания за достъпа до платежни услуги са гарантирането на безопасността на потребителите и прозрачност на дейността
5. Забранява се допълнителното таксуване за плащания с карта за новите услуги.
Ако човек е редовен потребител на Facebook, Google, Apple и Amazon, има голяма вероятност да ползва по-често техните услуги и виртуална среда, отколкото на банката, която издава кредитната му карта. По-честото използване води и до по-голямо доверие, и когато PSD 2 започне да се прилага всеобхватно, ще бъде лесно за „новите“ компании да получат разрешение от клиентите да стигнат до банковите им сметки. Свят, в който доставчикът сам си взима парите, за които е издал фактура, или приятел може да даде заем на друг от мобилния си телефон, а другият получава парите под форма на електронен запис в регистратор на данни, който е различен от банките, става напълно реален. Това означава почти сигурна загуба за финансовите институции, което ги изправя пред три избора: да създадат собствени технологични услуги, с които да предлагат тези удобства и да запазят клиентите си; да придобият финтех компании, които разработват подобни платформи, и да ги предложат на клиентите си; да останат изолирани от процеса и с годините да се „обезкървят“.
Според Даниел Дьодерлайн, който е създател на технологичната компания „Аука“, големите играчи като Facebook, Google, Apple и Amazon най-вероятно ще предпочетат да влязат в сблъсък с банките, предлагайки своите решения самостоятелно, отмъквайки директно техните клиенти.
В тази атмосфера финтех компаниите могат да са естествен съюзник както на едната, така и на другата страна, и буквално следващите месеци ще са решаващи за съдбата на много от традиционните пазарни участници. „Това е събитие, което се случва веднъж в живота. Една законодателна промяна поражда както възможност, така и заплаха от разрушаването на традиционен бизнес модел, и решенията, които се взимат днес, ще имат стратегическо значение“, коментира той в интервю за „Икономист“, което ще прочетете в следващия брой.
Какво става на местно ниво
И докато финансовите институции в глобален мащаб трескаво опитват да се приспособят към новата нормалност, в България този процес не е особено интензивен. Отчасти, защото банките още не са подготвени и не тръбят в достатъчна степен, отчасти, защото кандидатите за изземване на територията им също не са напреднали застрашително. Тъй като повечето банки са чужда собственост, е възможно и да се чака разработването на технологични решения от компаниите майки, които впоследствие да се прилагат тук.
Едно обаче е сигурно – финтех индустрия и предлагане на услуги от типа на тези, които ще предоставят големите технологични гиганти, почти със сигурност ще се осъществява и от български играчи. Такива може да са големите онлайн търговци, фирмите, предлагащи електронна поща, мобилните оператори и много други.
Един от вече утвърдените играчи за електронни разплащания в България – ePay.bg, също се стяга за тази промяна и готви различни решения, с които да разшири клиентската си база. С опосредствани 6,2 милиона трансакции на обща стойност 323 милиона лева компанията отчита 18% растеж на бизнеса си през миналата година и лансира няколко платформи, с които да засили пазарното си присъствие.
Посетителите на музикални фестивали вече може би са чули за опцията speed.bar, при която могат да поръчат и платят напитката си през специално инсталирано приложение, без да губят време в редене на опашки. Вместо това на дисплей пред бармана ще се изпише поръчката и след като напитката е готова, клиентът ще бъде уведомен със съобщение да отиде и да си я вземе. Той ще може да се легитимира чрез уникален баркод на мобилния си телефон и ще има много повече време да се наслаждава на изпълнителите на сцената, вместо да го губи по опашки.
Успоредно с това в действие е платформа за купуване на електронни билети за представления, която на подобен принцип може да сложи край на хартиените образци.
Изпълнителният директор на компанията и неин основател Георги Маринов обаче не е съгласен, че финтех индустрията задължително трябва да бъде унищожител на традиционното банкиране.
„Ние предлагаме услугите си благодарение на банковата инфраструктура. Това означава, че банките са необходими, за да можем и ние да предлагаме услугите си, и това едва ли ще се промени“, обяснява той.
Платформа за продажба на билети и портал за разплащания към търговци предлага и Paysera. Компанията, която стартира като оператор на бързи и евтини международни преводи, постоянно разширява набора си от услуги. Вече са налице и приложения за разплащания между мобилни устройства (Paysera Mobile), както и възможност за поддържане на мултивалутна сметка и форекс търговия. Само от базовия си бизнес – преводите, компанията твърди, че за миналата година е спестила над 1,2 милиона лева на бизнеса, като изчислява разликата между нейните такси и средните за банковия сектор.
Не липсват и нови играчи, които опитват да се намесят в самия бизнес на финансовото посредничество. На българския пазар има поне две финтех компании, които опитват да превърнат кредитирането в инвестиция, с която може да се захване всеки. Тяхна е задачата да селектират клиенти с подходящ рисков профил, които да получат заем от клиенти на технологичнитe компании, или инвеститори, които търсят по-висока доходност от банковите депозити.
Тук кредитирането се осъществява на два етапа – първо е налице финансовият ресурс на самата компания, така че да е сигурно, че кандидат за заем няма да бъде върнат, ако покрива критериите за надеждност. След това идва възможността част от тези вземания да се придобият от инвеститори, били те физически или юридически лица. Този тип кредитиране (peer to peer) придобива нарастваща популярност, а сред причините за това са по-добрите условия, които фирмите твърдят, че предлагат.
.jpg)
