Фино проспани прахови частици

Замърсяването на въздуха в София и в много други градове отприщи граждански натиск, а дремещите до момента институции се сепнаха и започнаха да подтичват след проблема. Мерките им обаче са закъснели, на парче и без хоризонт трайни решения.

Малко измервателни станции
Според отговор на екоминистерството до „Икономист”, по данни, валидни до края на 2016 г. на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда, 25 града в България са с наднормени нива на фини прахови частици до 10 микрограма на кубичен метър (ФПЧ 10). Те са основният замърсител на въздуха у нас, като среднодневната норма, въведена през 2010 г., е концентрация на ФПЧ10 до 50 микрограма. Средногодишната норма е това превишение да е до 35 денонощия в годината, над този срок тя е 40 микрограма. Най-много превишения на средногодишната норма има в пловдивския жк „Тракия”, бургаския „Долно Езерово”, Видин и Асеновград.

Държавните пунктове за мониторинг на ФПЧ10 в София са едва 6, като шестият дори е на Копитото. Другите 5 са в „Дружба”, „Павлово”, „Надежда”, Орлов мост и „Хиподрума”. Според данните от „Програма за управление на качеството на атмосферния въздух на Столичната община 2015-2020 г.“ превишенията на средноденонощната норма намаляват в последните няколко години – например в „Дружба” над два пъти – от 110 микрограма на куб.м през 2013 г. до 45 микрограма през 2017 г. (На Орлов мост обаче почти постоянно праховата концентрация е два пъти над нормата.) Намалява и средногодишната концентрация на ФПЧ, но тя остава около и над допустимата летва.

Картината като цяло се подобрява, но „ударните дози” замърсяване на въздуха в определени дни през зимата се увеличава и става нетърпимо. Битовото отопление и според екоминистъра Нено Димов се превръща в основна причина за замърсяването на въздуха през зимата, а автомобилното движение в София и големите градове е целогодишен основен фактор на замърсяване.

Граждани с енергия и размах
Тези измервания обаче нито са достатъчни, нито показват стойности в реално време. Гражданска инициатива, подета от предприемача Стефан Димитров, занимаващ се с транспорт, логистика и услуги с добавена стойност, преди година започна по германски пример собствени измервания. Вече е изградена цяла мрежа от домашни измервателни станции с 421 датчика в цялата страна, като над 200 са в София, и тя продължава да се разширява. По света има над 8000 такива станции и всички следват обща номерация. На aribg.info, airsofia.info и airtube.info може в реално време, както и за избран период, да се проследи нивото на замърсеност сФПЧ10 и ФПЧ2,5 за всяка отделна измервателна станция, както и да се види цялостна картина за съответния град или за цялата страна.

Всеки може да си закупи оборудване и да си инсталира такава станция, например на балкона. На сайтовете са дадени подробни инструкции за монтаж, създадена е и мрежа в офисите, както и фондация – „Код: България”. От Китай през Германия се купуват датчици, а голяма куриерска фирма, съпричастна на инициативата, прави безплатни доставки по адреси. Сглобяват си ги „осиновителите” на станцията сами или „апостоли“ в над 10 места в страната – във фондацията и в офиси на фирми, подкрепящи начинанието.

Една измервателна станция излиза около 80 лв. Датчиците са сертифицирани, а българските доброволци не смятат „да угаждат на властите” у нас допълнително да ги сертифицират. Нито пък, че трябва да има колизия с оторизираните държавни измервателни станции, каквато няма и в Германия, където разликата в данните между „официалната и гражданската наука“ е 2-5%. „Хората трябва да разберат, че през нас трябва да мине промяната”, казва Стефан Димитров и се позовава на чл. 55 от конституцията, даващ право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с утвърдените стандарти и нормативи, но и вменяващ им и задължението да я опазват. „Никога не бих подкрепил някого, който истерично вика за мръсния въздух и после се качва сам на трошката си. Камионите ми са последен емисионен клас, имам електромобил, втората ми кола е малка, с Евро 6 и с нея возя трима колеги до офиса”, дава личен пример Димитров.



Пари има, проекти – не
Сръчкани от гражданското недоволство и от гражданските измервания на замърсяването на въздуха, институциите започнаха да готвят мерки за овладяването на проблема. От екоминистерството отговориха на запитване на „Икономист”, че в момента се пише наредба, в която ще бъдат записани допустимите нива на сяра и пепел във въглищата и брикетите за отопление, като те ще се продават само опаковани и етикетирани.

Срещу мръсния въздух отдавна са предвидени и европари. Общият бюджет на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” за Приоритетна ос 5 – „Подобряване качеството на атмосферния въздух”, е над 115 млн. лв. На въпроси на „Икономист“ какво е усвоено досега и какви проекти са в ход, от управляващия орган на програмата – Главна дирекция „Оперативна програма околна среда”, отговориха, че към момента са обявени две процедури за общо 3,7 млн. лв. Сключени са 12 договора за общо 2 210 977 лв. – „за създаване на информационна система за докладване на данни за качеството на въздуха в реално време като част от Националната система за мониторинг и актуализация на общинските програми за качеството на атмосферния въздух”. Т.е. усвоени са под 2% от заложените пари, и то още далеч не за това, което пряко ще подобри качеството на въздуха. Основният ресурс от 111 348 825 лв. ще се пусне чрез процедура „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух”. От дирекцията признават, че конкурсите се бавят („процедурата е в ранен етап”), защото мерките трябва да бъдат съобразени с Националната програма за качеството на атмосферния въздух, която пък щяла да е готова в първата половина на 2018 г. А подаването на инвестиционни проекти за общините със силно замърсен въздух щяло да започне в последното тримесечие на тази или първото на следващата година. Това са 28 общини: Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен.

Палиативни мерки в София
Столичната община също подтичва след проблема. На заседанието си на 25 януари (след редакционното приключване на броя) Столичният общински съвет трябваше да приеме мерки срещу замърсяването на въздуха, но само за единия от източниците му – автомобилния трафик. След обсъждания в ресорните по темата комисии на съвета общинарите се отказаха от първоначалните идеи за двойно поскъпване на паркирането в Синя зона в дните със силно замърсяване на въздуха и за ограничаване на движението на автомобили – единия ден за тези с четни регистрационни номера, другия – за нечетните. Тези мерки бяха оценени като несправедливи, неефективни и трудно контролируеми.

Останаха други мерки – допълнително миене на улиците при замърсяване с ФПЧ10 над 50 микрограма на куб. м, а при замърсяване от 200 микрограма – забрана за паркиране в центъра на София и „зелено билетче“ на цена 1 лв., валидно за цял ден пътуване по всички линии на градския транспорт. Мерките трябва да влязат в сила от февруари, като общината ще оповестява чрез медиите дните, в които ще ги въвежда. За целта готви и мобилно приложение. Съмнителен обаче е резултатът от тях и доколко може да се контролира спазването им. Дали забраната за паркиране няма да доведе до по-голям трафик и опити за паркиране на нерегламентирани места. И дали „зеленото билетче” ще привлече наистина повече пътници, как ще се отрази това на бюджета на градския транспорт, а и дали изобщо ще го има по всички будки за продажба.

По-големият проблем обаче е, че тези мерки ще зависят от прогнозните данни за замърсяване на БАН, които вече бяха публично компрометирани, и които са на базата на данните от шепата станции на Изпълнителната агенция по околна среда.

Единствена мярка на Столичната община срещу замърсяването на битовото отопление са мобилните пунктове за събиране на стари гуми. Проверка на „Икономист“ на 19 януари обаче установи, че от обявените за деня три пункта – в кв. „Надежда“, в района на бул. „Вардар“ и „Стамболийски“, и до администрацията на район „Красно село“, нямаше никакви пунктове. Само до общината в „Красно село“ бяха струпани гуми. При условие че те не се изкупуват, дори на символична цена, не е ясно как в тези мобилни пунктове общината е събрала, според отчета й до момента, около 4000 стари гуми.

Оказва се, че и програми има, и пари не липсват, а мерките за чист въздух само дишат праха на проблема. Както казва Стефан Димитров – „не трябва да мислим за днес, а за утре“. Но държавата и Столичната община пак само кърпят – както дупките по асфалта.

Извън статистиката
„Не правим статистика на заболяванията, причинени от мръсен въздух, защото такъв измерител няма. Заболяванията, свързани с дихателната система например, могат да се дължат на много причини, а не само на мръсния въздух”, заявиха пред „Икономист” от Центъра по обществено здраве и анализи към здравното министерство. Пред 2016 г. в. „Гардиън” съобщи, че според Световната здравна организация (СЗО) със 118 смъртни случая на 100 000 души България е на второ място в света след Украйна. От българския офис на СЗО обясниха пред „Икономист”, че това са некоректно представени данни, защото мръсният въздух е само един от компонентите, които формират общата картина на смъртността, и потвърдиха, че няма статистика за заболяванията, причинени от него.

Текстът е публикуван в брой 4/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.