Анализ: Туризмът е много важен и се нуждае от специални мерки

България да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт. Това е една от препоръките в доклада „Икономиката на България 2020“, изготвен от Институт по икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство  (УНСС).

Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика. Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оцененен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).

Оценка на института сочи, че за първите шест месеца на 2020 г. свиването на икономическата активност в сектора е допринесло с -0.88 пр.п. за годишния темп на спад на реалната брутна добавна стойност в икономиката (-3.4%). Без специална подкрепа, през 2021 г. се очаква туристизмът да се възстановява с по-бавни темпове спрямо останалите сектори.

На база на проучването си, експертите препоръчват държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други.

По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност анализът показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“.  След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.

Има и оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.

„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около  7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от института.


Институт по икономика и политики е изследователски център с насоченост към приложни икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство. Негов директор от 2020 г. е доцент Петър Чобанов. В своята дейност институтът си партнира с представители на академичните среди и бизнеса с цел изготвяне на комплексни интердисциплинарни изследвания. В Стратегическия съвет към Института участват представители на академичните среди, както и експерти, от България, САЩ, Франция, Русия, Израел, Турция, Румъния и Сърбия.