Саниране 2.0

Сред закърпените панелки – с разноцветни стиропорени кръпки – тук-там се забелязват и червено-белите корпуси на изцяло санирани блокове. Държавната инициатива с гръмко име Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради изразходи 2 млрд. лв. от бюджета, за да финансира санирането на около 2000 блока, но парите свършиха – през тази година ще приключат и последните 117 от общо получилите финансиране 2022 проекта. И докато жителите в обновените сгради се радват на по-ниските сметки за ток, парно и новата дограма, има над 3000 одобрени проекта, за които няма средства.

В края на април на пресконференция в Министерския съвет изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов призова за възстановяване на програмата, което ще доведе до „строително цунами“ и ще изведе сектора от кризата. Нещо повече, рестартиране на санирането може да даде възможност на бизнеса да задържи и пристигналите от чужбина покрай коронакризата 20 – 25 хил. строителни работници, обясни тогава Николов. „Всички европейски страни искат нов план „Маршал“. Това значи строителство, строителство и пак строителство“, каза той по-късно пред Bulgaria ON AIR.

Програмата за безплатно саниране на жилищните сгради, финансирана от държавния бюджет, започна през 2015 г., като към края на този март по нея са обновени около 1854 сгради, за което са усвоени 98,9% от 2-та млрд. лв., предвидени по програмата.

„Програмата е добра, тя трябва да върви регулярно, защото блоковете за саниране са изключително много в България“, казва Иван Бойков, бивш изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Статистиката показва, че над 55 000 панелки и ЕПК се нуждаят от саниране, така че досега изцяло направените по държавната програма са „капка в морето“. Бойков смята, че въпросът е дали точно сега има пари за това.

Мнението на икономистите за тази програма и нейното рестартиране е различно от това на строителите.

„Към момента трябва да се мисли в условията на сегашната бюджетна ситуация и че фокусът е върху антикризисните мерки. Санирането само по себе си не мисля, че е удачна антикризисна мярка“, казва Петър Ганев, старши изследовател в Института по пазарна икономика. Той обръща внимание, че ефектът от ситуацията с коронавируса върху икономиката е толкова голям, че държавата не може да го компенсира със създаването на търсене и подаване на поръчки на бизнеса. „Един потенциален спад в строителството не може да бъде компенсиран, ако държавата създаде работа на строителните фирми“, смята Ганев.

Въпреки че към края на март държавният бюджет все още е с излишък, хазната ще понесе ударите на кризата през следващите месеци заради по-ниските попълнения от данъци и разходите за кредитиране и ликвидна подкрепа през банките, които са широко отворени за почти всички икономически сектори.

Петър Ганев подчертава, че все още няма големи насочени мерки към отделни сектори и се очаква първият да е туризмът, а не строителството. Това вече е факт с намаляването на ДДС за ресторантите и заведенията. „Мисля, че е рано да се говори за някаква фокусирана подкрепа на строителството. Още повече, големите инфраструктурни проекти не са спрени, а строителството не е най-тежко удареният сектор“, аргументира се икономистът.

Мотивите, че по този начин ще се създаде заетост за придошлите от чужбина строители, също не са оправдаващ държавните разходи аргумент.