Изследователи откриха най-високите нива на микропластмаса на морското дъно досега – до 1,9 млн. влакънца и частици на квадратен метър, показва изследване, публикувано в сп. Science. От дълго време учените се мъчат да намерят „липсващите“ 99% от пластмасата, която се изхвърля в океана – полиетиленовите торбички и полипропиленовите сламки, които изплават на повърхността, са малка част от общия отпадък. Сега международен екип от учени твърди, че е открил механизма, по който останалите 99% се пренасят и отлагат на океанското дъно.
Докато островите от плаваща пластмаса привличат медийно внимание, учените са идентифицирали т.нар. микропластмасови горещи точки, които се струпват по подобен начин, но на хиляди метри под морската повърхност.
Според досегашните разбирания пластмасата се разгражда в течение на времето и пада на дъното подобно на дъжд. Но учените, ръководени от проф. Иън Кейн от Манчестърския университет, Великобритания, са открили, че теченията в дълбоките води действат като конвейерна лента, която транспортира пластмасите, създавайки гигантски струпвания на дъното.
Екипът е стигнал до това заключение, след като е анализирал седиментни проби, събрани от дъното на Тиренско море, което е част от Средиземно, близо до западния бряг на Италия. Експертите са изследвали съдържанието на пробите, идентифицирайки различните типове пластмаса и сравнявайки резултатите с картата на океанските течения.
Тяхната хипотеза е, че дълбоководните океански течения, движени от разликите в температурата и солеността, пренасят влакна и пластмасови фрагменти, както и хранителни вещества и обогатена с кислород вода през морското дъно. Посоките на тези течения водят до събиране на пластмасата в определени райони, които учените описват като микропластмасови горещи точки.
Според изследването концентрацията на пластмаса в някои райони е двойно повече от регистрираната в подводните каньони досега. А най-високата е близо 2 млн. частици на кв. м – нещо, което авторите описват като „поразително“.
Основната част от микрочастиците, натрупани в тези горещи точки, са текстилни влакна и по-големи парченца пластмасов отпадък. Учените не са намерили връзка между концентрацията на микрочастици и близостта до наземни източници на пластмаса.
Въпреки че изследването е съсредоточено само върху един район от Средиземноморието, тези течения обикалят земното кълбо и авторите му предполагат, че процесът играе важна роля в разпространението на пластмаса навсякъде. Но предупреждават, че са необходими допълнителни проучвания, за да се определи какъв точно ефект имат и върху други части на света. Например в Средиземно море подводните течения се въртят в кръг и концентрират на определени места пластмасовите частици, докато в Атлантическия и Тихия океан теченията са с по-различни посоки на движение, така че могат да разпръсват повече пластмасите.
Все още е неизвестно какво е въздействието на тези горещи точки върху морските екосистеми. Но ако микропластмасите пътуват заедно с богати на кислород и храни води през океана, има вероятност те да оказват влияние върху организмите, които ги поглъщат или абсорбират. Смята се, че микрочастиците оказват вреден ефект и на рибите.
За съжаление, за дънните горещи точки от микрочастици не може да се направи почти нищо – почистването и филтрирането на толкова големи дълбочини не е възможно. Но учените се надяват да се ограничат пътищата, по които пластмасата влиза в океана, както и да се премине към използването на по-устойчиви материали и да се спазва правилото „намаляване на консумацията, повторно използване и рециклиране“.
Текстът е публикуван в брой 15/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
