Новият свят след пандемията

„Никога досега не сме знаели толкова много за нашето невежество“, заяви по повод световната пандемия от новия коронавирус пред германския вестник „Кьолнер Щад-Анзегер“ световноизвестният философ и социолог Юрген Хабермас.

Досега в сложните ни общества сме се сблъсквали с множество несигурности, но те винаги са се появявали локално и неедновременно и са се разрешавали в една или друга подсистема на обществото от експерти. А сега несигурността е едновременна и глобална, казва интелектуалецът. При това несигурността се отнася не само до здравните измерения на пандемията, но и до икономическите и социалните последици от нея, въпреки че във втория случай експертите могат да правят много по-сигурни оценки. Хабермас все пак предупреждава икономистите и социолозите да внимават с необмислените прогнози. Той изповядва философията на човешкото достойнство и на равноправието между хората и е критичен към подходи, които опасно ѝ противоречат: „В развитието на кризата се видяха някои политици, които се колебаят да базират стратегията си на принципа, че усилията на държавата да спаси живота на всички свои граждани трябва да имат предимство пред утилитарното изчисляване на икономическите последици“, казва германският учен. 


Лице в лице с бъдещето

Редица световни мислители смеят да прогнозират, че след тази криза светът няма вече да е същият, макар и да не знаят как точно няма да е – като българския политолог Иван Кръстев.

Пред „Дойче Веле“ той припомня, че заклинанието „светът няма да е същият“ сме го казвали няколко пъти в началото на този век – след 11 септември, след финансовата криза през 2008 – 2009 г., след бежанската вълна. Но сега наистина е друго, смята Кръстев: „Тази криза е по-радикална от всяка друга, защото тя разруши нашето всекидневие. И в този смисъл по някакъв начин обърна света към бъдещето. Съвсем доскоро, особено в Европа, се беше надигнала много силна носталгична вълна: хората през цялото време по-скоро тъгуваха за миналото си, отколкото се надяваха на някакво бъдеще – и по тази причина не мислеха много за бъдещето. Тъкмо тази нагласа рязко се промени. Сегашната криза много радикално обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем досега“.