Достъпът до интернет все още не е определен като основно човешко право, но нещата отиват в тази посока. Още в предишния си мандат Европейската комисия постави амбициозната цел да изгради паневропейска мрежа от безплатен високоскоростен безжичен интернет на обществени места. В рамките на проекта WiFi4EU, чието име трябва да носят и всички мрежи, са предвидени €120 млн., чрез които на състезателен принцип на общините се предоставят ваучери за по €15 000, с които покриват разходите, необходими за изграждане на инфраструктура за достъп до интернет.
Оказва се, че България е отличник по брой на общините, обхванати от инициативата – 86% от общините ни са спечелили след проведените 3 кръга от ноември 2018 г. насам. Общо от трите конкурса за страната са привлечени €3,435 млн. чрез ваучери за 229 общини.
Според данните, предоставени от Изпълнителната агенция за иновации и мрежи на ЕС (INEA), 115 общини вече са изградили своите мрежи, казват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) в отговор на въпроси на "Икономист". Обхваната е почти цялата страна – от Земен до Шабла. Например в община Троян безплатен интернет вече има на централния площад в общинския център, на детски площадки в кварталите, автогарата, пред входа на Троянския манастир, в Природонаучния музей в с. Черни Осъм, в Шошковата къща, на стадиона "Чавдар" и на други места. В община Струмяни са покрити централните площади, читалищата в Микрево и Струмяни, сградата на кметство Илинденци.
Европейската комисия вече е направила плащане в 102 от общините с действащи мрежи, като е превела по €15 хил. на избраните инсталационни компании. Останалите 13 плащания ще бъдат преведени на съответните компании след приключване на дистанционните тестове на точките за достъп и изградените мрежи.
Но има и някои общини, които изостават от изпълнението на проектите. През февруари Изпълнителната агенция за иновации и мрежи е идентифицирала 37, които са спечелили ваучер по инициативата WiFi4EU, но не са избрали изпълнител, който да изгради високоскоростните безжични мрежи на тяхна територия. От институцията не предоставят данни кои са те, но 17 вече са дали обяснения защо не са направили нищо. Основните са технически – осигуряване на скорост и брой на точките за достъп, както и бюджетни – невъзможност за поемане на разходите за поддръжка и доставка на интернет за срок от три години, каквото е изискването, за да се използва европейската помощ. При някои е започнала процедура за избор на изпълнител, но все още не е приключила.
Срокът за изпълнение на проектите е 18 месеца от получаването на ваучер, или краят на май т.г. за общините, спечелили още на първия кръг през ноември 2018 г.
Основен критерий – използваемост на зоните
От Националното сдружение на общините смятат проекта за успешен. "В общините, с които съм имал контакти, всичко е реализирано, а основният изпълнител е някоя от водещите фирми, която доставя интернет услуги", казва Венцислав Кожухаров, експерт по електронно управление в НСОРБ. "Ваучерът се изплаща на тях и те са заинтересовани да си изпълнят заданието. Така че по самото изпълнение не е имало проблеми", допълва той.
Мобилните оператори са основен партньор на общините за изграждането на безжичните мрежи. Няма как без сътрудничеството им, защото изискването е за високоскоростни мрежи до точката, в която се реализира безжичният достъп – над 30 мегабита в секунда, като във всяка точка се осигури достъп на поне 50 потребители. А телекомите са и водещите доставчици на интернет. "Ако общините не работят директно с фирма, която предоставя високоскоростен интернет до дадената точка, няма как да реализират проекта изобщо", казва Венцислав Кожухаров. Фирмата, която доставя интернет, поема ангажимент за доставката, а общината поема ангажимент, че ще плаща съответните такси. Със средствата от ваучера не се покриват разходите за доставка на интернет, така че общините трябва сами да ги предвидят.
От "Виваком" са завършили 50 проекта, като телекомът е в процес на изграждане и проектиране на още 30. Едно от основните изисквания, поставяни от Брюксел, е за степен на използваемост на зоните, което е и критерий след това за финалното финансиране на проекта. От телекома обясняват, че са консултирали общините, като са проучвали използваемостта на конкретните локации, посочвани от тях. "Всички, които се съобразиха с нашите предписания, покриват без проблем изискванията на ЕС", казват от доставчика.
Броят на общините, които са избрали А1 за свой доставчик на Wi-Fi оборудване, доближава 70 и продължава да расте, казват от телекома. От началото на март 48 общини използват безжична свързаност от А1, сред които са Столична, Монтана и Ботевград. Компанията работи и с близо 20 други общини, в които проектите са в различна фаза на реализация.
От "Теленор" имат четири завършени проекта, в момента работят и по още един.
Безплатната Wi-Fi мрежа е полезна както за местните жители, така и за туристите – особено за такива от страни извън ЕС, за които мобилният роуминг е с високи цени. Използваемостта на действащите мрежи е висока – от "Теленор" казват, че всяка от точките се използва средно от 50 – 100 различни устройства всеки ден. От А1 отчитат поне по 10 потребители във всяка точка за достъп, вкл. и в по-малките населени места.
Освен осигуряване на общоевропейска публична безжична мрежа проектът WiFi4EU е и добър пример за ефективна организация и разпределение на средства. Целият процес – от кандидатстването до финансирането, се извършва през единен портал, а централен сървър следи за изпълнението на техническите изисквания на отделните мрежи. Размерът на гранта е малък и не попада в обхвата на Закона за обществените поръчки, така че процедурата по избор на изпълнител може да стане чрез директни преговори с фирма, която се е регистрирала на портала. Единствената "издънка" беше фалстартът – първият обявен тур за 15 май 2018 г. се провали поради неизправности на портала, които можеше да доведат до нерегламентиран достъп до данни на участници, както и до нелоялна конкуренция между общините. Причината беше в настройката сайтът да използва часовника на компютъра на кандидатстващите. Проблемите бяха отстранени, но процедурата се отложи с няколко месеца. 
Текстът е публикуван в брой 10/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
