Забранена медицина

от Том Айрлънд*

Преди повече от тридесет години, през 1988 г., експертът по хипотермия Робърт Позос решил да извади на бял свят документ, който обществото се опитвало да забрави повече от четиресет години. Докладът на 68 страници, съставен от офицер от американската армия след Втората световна война, съдържал подробности за ужасяващите експерименти, които нацистките лекари провеждали върху затворници в концентрационните лагери.


Тези процедури и поведението на нацистките лекари в лагери като „Дахау” и „Аушвиц” са тежко четиво. „Експериментите” приличат повече на садистични мъчения, отколкото на научни изследвания. Те са провеждани с евреи, които са били оставени да замръзнат до смърт, правени са им дисекции, докато са още живи, били са тровени, причинявани са им наранявания без упойка, дори са били стерилизирани – всичко това в името на напредъка на нацистката медицина. 

След като подробности за военните престъпления на нацистите били разкрити на процеса в Нюрнберг, документите за тези жестокости били прибрани в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Смятало се, че малцина дори биха искали да ги смъкнат от лавиците.

Но Позос, директор на лаборатория по изследване на хипотермията в университета на Минеаполис, смятал, че резултатите от някои от тези зловещи опити биха могли да бъдат използвани за добро. Според него експериментите на нацистите с ефекта от студа – провеждани с надеждата, че ще помогнат на свалените германски пилоти да оцелеят по-дълго в ледените води – биха могли да бъдат полезни в работата му да намери лечение на тежка хипотермия. 

Нацистите педантично записвали ефектите от студа чак до настъпването на смъртта и изпробвали различни методи на затопляне на пострадалите. Такива данни Позос никога не би могъл да получи с доброволци или с пациенти от травматологията, но биха му помогнали да спасява живот. За някои планът да се използват „изследванията” на нацистите бил скандален. Как човек да използва записите от измъчване на хора като научни данни? Но други, включително роднини на жертвите, смятали, че ако ужасното страдание доведе до нещо добро, значи трябва да бъде прието. Дилемата породила етичен спор, който разделя мненията до ден днешен: какво да правим с резултатите от опорочени или неетични изследвания?

През 1989 г. Американската агенция за опазване на околната среда (ААООС) спешно трябвало да узнае как газът фосген влияе на хората. Той е важен индустриален химикал, използван в производството на някои пластмаси. Установило се обаче, че почти няма изследвания доколко е токсичен за хората, освен в нацистките записи. Нацистите обгазявали френски войници с фосген, за да опишат страховития му ефект. Повечето от пленниците умрели бавно и в болки. ААООС обаче трябвало да обмисли сериозно дали да не използва резултатите от убийствените опити на нацистите, тъй като в САЩ има много общности, живеещи край заводи, използващи фосген, а се носели и слухове, че Саддам Хюсеин се готвел да използва веществото срещу американски войници. Накрая документите на нацистите не били отворени, тъй като натискът се засилил.

И така, ако неетичен експеримент може да доведе до нещо добро, трябва ли да го използваме? „Има два проблема с използването на такива данни – казва д-р Сара Чан, експерт по медицинска етика в университета на Единбург. – Първо, дали по някакъв начин не ставаме съучастници в стореното зло, ако ги използваме? И второ, като ги използваме, дали не легализираме или не насърчаваме такова поведение в бъдеще?” И

* Том е редактор на списание The Biologist към Кралското общество по биология.