Разделението – новата международна нормалност

В навечерието на срещата в Давос (21 – 24 януари) Световният икономически форум публикува своя 15-и годишен доклад за глобалните рискове (Global Risks Report 2020). Документът, подготвен съвместно с консултантите Marsh & McLennan и Zurich Insurance Group, показва основните рискове, пред които ще е изправен светът през следващата година. "Икономист" представя най-важните констатации в него и промяната на рисковете от 2007 г. насам.

Постепенното "позеленяване", което може да се види в схемата, показва ясно, че бъдещето на света, който познаваме, зависи от това как ще се справи с климатичните промени и екологичните предизвикателства, които поставят те. Но има и други рискове, на които също трябва да се обърне внимание.

"Светът не може да чака вдигането на мъглата на геополитическата и икономическата несигурност. Възможността да се пропусне текущият период с надеждата, че глобалната система ще се самонастрои, носи риска да се пропуснат важните моменти, за да се обърне внимание на належащите проблеми. По ключови въпроси като икономиката, околната среда, технологията и общественото здраве заинтересованите страни трябва да намерят бърз начин на действие на фона на променливия глобален пейзаж", пише президентът на Световния икономически форум Бьорге Бренде в увода на доклада.

Новата геополитическа нормалност
Мощните икономически, демографски и технологични процеси оформят нов баланс на силите. Резултатът е нестабилен политически пейзаж, в който държавите все повече гледат на възможностите и предизвикателствата едностранно. Обединенията, които някога бяха приемани за даденост, вече не важат, след като държавите поставят под въпрос стойността на дългосрочните рамки, приемат все по-националистически позиции в преследване на индивидуалните си планове и обмислят потенциалните геополитически последствия от икономическо разделение.

"Като се изключат рисковете за конфликт, ако заинтересованите страни се съсредоточат върху моментните геостратегически предимства и не успеят да създадат или адаптират механизми за координация през този период на несигурност, възможностите за действие по ключови приоритети могат да бъдат безвъзвратно загубени", пишат авторите на доклада.

Предишните доклади предупреждаваха за негативното въздействие върху глобалната икономика на макроикономическите слабости и финансовото неравенство. Този натиск продължава да се увеличава през 2019 г., увеличавайки риска от икономическа стагнация. Ниските търговски бариери, фискалната сдържаност и силните глобални инвестиции – някога приемани за основите за икономически растеж, избледняват, след като лидерите прокарват протекционистки позиции.



Затова не е случайно, че експертите смятат икономическите противопоставяния и вътрешната политическа поляризация за едни от водещите рискове за 2020 г. Дори международни организации вече са смятани от водещите държави по-скоро като пречки, отколкото като инструменти за прокарване на техните интереси. Предизвикателството пред такива институции е свързано с притесненията в някои общества от глобализираните системи и механизми – нещо, което Международният валутен фонд нарича "рецесия на доверието".

Във време, когато глобалната координация може да помогне да се стимулира растежът, търговията е превърната в инструмент за съперничество, посочва Световният икономически форум. Световната търговска организация прогнозира, че ръстът в търговията ще се забави до 1,2% през 2019 г. при 3% година по-рано.

Въпреки че има прогрес по търговската сделка между САЩ и Китай, напрежението между двете страни може да доведе до загуби за тях и за глобалната икономика като пропуснато производство от $700 млрд. през 2020 г. – почти колкото е загубата на БВП на ЕС по време на финансовата криза през 2008 – 2009 г., показват прогнозите.

Недоволството на гражданите се увеличава, като неодобрението за това как правителствата решават основни икономически и социални проблеми доведе до протести в целия свят, което потенциално отслабва възможността на държавниците да предприемат решителни мерки, ако се случи икономическо забавяне.

Климатът става най-важен
За първи път в историята на проучването за възприятията за глобални рискове притесненията за околната среда тотално доминират дългосрочните рискове според вероятността да се случат и остават водещи според степента на въздействие.

Климатичните промени се случват по-бързо и оказват по-сериозен ефект, отколкото мнозина са очаквали. Последните 5 години са напът да станат най-горещите, откакто се води статистика, катастрофичните явления стават все по-чести и интензивни.

В момента светът е с 1 градус по-горещ, отколкото преди индустриалната ера. Но до края на това столетие се очаква разликата да достигне 3 градуса. Понеже всеки допълнителен градус е с по-разрушителен ефект, вредите от климатичните промени ще нараснат като честота и мащаб. За да се избегнат най-сериозните икономически, социални и екологични последствия, експертите предупреждават, че увеличението на температурата трябва да бъде ограничено до 1,5 градуса до края на века.

На практика следващото десетилетие ще определи прогнозата за климатичния риск за останалата част от столетието. За да се избегнат най-лошите последствия, глобалните емисии трябва да намаляват със 7,6% всяка година между 2020 г. и 2030 г., съветват експертите. Но цената на декарбонизацията не е ниска – това е свързано с допълнителни инвестиции в чиста енергия за $460 млрд. годишно през следващите десет години.

Загубата на биоразнообразие е вторият по въздействие и трети по вероятност риск за следващото десетилетие. Актуалният темп на изчезване на животински и растителни видове е от десетки до стотици пъти по-бърз, отколкото средният за последните 10 млн. години, и се ускорява. Загубата на биоразнообразие има критични последствия за човечеството – от срив на хранителните и здравните системи до нарушения в цялата верига на доставка.

Дигиталната фрагментация
Над 50% от населението на Земята е онлайн, като всеки ден около 1 млн. души влизат в интернет за първи път, а две трети от световното население има мобилни устройства. Въпреки че дигиталната технология води до невероятни икономически и социални ползи за човечеството, проблеми като различния достъп до интернет, липсата на глобална институционална рамка и недостатъчната киберсигурност представляват значителен риск. Геополитическата и геоикономическата нестабилност, включително и вероятността от фрагментирано киберпространство, заплашват реализацията на пълния потенциал на технологии от следващо поколение.

Здравните системи са под натиск
Здравните системи по цял свят рискуват да станат негодни да изпълняват целта си. Новите уязвимости, които идват от промените на общностно, демографско и технологично ниво, заплашват сериозния напредък в благоденствието и развитието, което здравните системи подкрепяха през последното столетие, пишат авторите на доклада. Незаразните заболявания като сърдечно-съдовите и психическите изместиха инфекциозните като водещата причина за смърт. А нарастването на продължителността на живота и обществените разходи за управление на хроничните заболявания поставиха под стрес здравните системи в много държави. Прогресът срещу пандемиите е забавен от антиваксърство и лекарствена резистентност, което затруднява окончателното справяне с някои от най-големите болести убийци на човечеството.

"Все още има надежда заинтересованите страни да обърнат внимание на тези рискове, но времето за действие е все по-малко. Необходимо е координирано многостранно действие, за да се потушат най-лошите възможни сценарии", заключават авторите на изследването.

Текстът е публикуван в брой 3/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.