Мигрантски завой

Красимир Чешмеджиев


Порт де ла Шапел е метростанция на парижкото околовръстно. В последните години край нея изникна един от многото палаткови лагери във Франция. Сред хилядите му обитатели има както хора с одобрени молби за убежище, така и получили отказ. Въпреки своя легален статут много от одобрените остават в катуна поради липса на стабилни доходи.

Когато още през 2007-а президентът Никола Саркози загатна идеята за мигрантски квоти, реализацията ѝ изглеждаше въпрос на далечно бъдеще. Още повече че в предизборната си кампания през 2017-а сегашният президент Еманюел Макрон изрази ясна позиция против такива реформи, както и подкрепа за по-меката, но запазваща европейското достойнство политика на Меркел спрямо мигрантите. В един от бежанските центрове, които посети, Макрон демонстрира разбиране и топло отношение към новодошлите, както и надежди за тяхното по-лесно и бързо интегриране.

„Една промяна неизбежно влече след себе си и друга“, забелязва още преди 5 века бащата на политологията Николо Макиавели. А такава промяна идва във Франция през 2018-а, когато са отчетени близо 123 000 молби за убежище. Този ръст от 22% спрямо предходната година вкара въпроса за миграцията, макар и на заден план, сред исканията на „жълтите жилетки”. Още в началото на 2019-а президентът намекна за квоти, но може би добрите резултати на политическите му опоненти бяха причината тези намеци да станат реалност. На европейските избори антиимигрантската партия на Марин льо Пен спечели 20 евродепутатски места, а формацията на Макрон – едва 10. За местния вот през март 2020 г., както и за президентските избори през 2022-ра, засега прогнозите дават преднина на крайнодясното движение.

Дни след интервюто на Макрон в списание Valeurs actuelles, в което президентът обиди българи и украинци, предпочитайки заради техните нелегални канали мигранти от бившите френски колонии, премиерът Едуард Филип продължи мигрантската му реторика. „Трябва да си върнем контрола върху нашата мигрантска политика“, заяви Филип, потвърждавайки слуховете за въвеждане на квоти върху трудовата миграция от догодина. Предвижда се правителството да се допитва до бизнеса за установяване на проблемните сектори, които имат нужда от работна ръка. Най-вероятно това ще са строителният и ресторантьорският бранш. Молбите за убежище ще бъдат одобрявани до запълване на съответната квота, а докато чакат отговор, мигрантите няма да се ползват от социални и медицински услуги, както е било досега.

На пръв поглед мярката затваря вратата за много африкански мераклии да се трудят във Франция. Годишно одобрените молби за икономически мигранти възлизат на около 33 000. Министърът на труда Мюриел Пенико споделя пред радио RMC, че тази промяна едва ли ще се отрази значимо върху броя на одобрените, но ще насочи новодошлите към конкретни сектори, в които Франция има недостиг на кадри.

Ударите по екипа на Макрон заваляха както отляво, така и отдясно. За левите орязване на социалните услуги за чакащите месеци за статут е нехуманно. От друга страна, има сериозно съмнение доколко тези квоти ще са ефективни. По данни на France 24 трудовите мигранти в страната са едва 33 000 души, а общият брой на получилите гражданство през 2018-а възлиза на 255 956 души. Мнозина наблюдатели смятат, че реформите са опит на Макрон да издърпа килима с десни избиратели изпод здравата стойка на Льо Пен.

На 7 ноември властите в Париж разчистиха катуните край столичното околовръстно. Мигрантите ще бъдат настанени във фитнес зали, преобразувани на временни приемни центрове. Акцията е 59-а поред от няколко години насам.

Макиавели съветва, че ако искат да се радват на постоянен успех, лидерите трябва да сменят подхода си. Засега десните по-скоро подкрепят новите инициативи на центриста Макрон. Още не е ясно обаче доколко след няколко месеца тази подкрепа ще се пренесе и върху изборните бюлетини. 

Текстът е публикуван в брой 45/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.Вижте какво още може да прочетете в броя.