Третата война на Турция в Сирия – нито изненада, нито война

В турската преса операциите в Сирия се наричат "войни”. А турският президент Ердоган вече е обявяван за "гази” – този термин се използва за военачалниците, които са воювали победоносно и са се завърнали живи от войната. В средновековната Османска империя това наименование започват масово да го използват като почетна титла пред името си всякакви султани и емири.

Започналата на 9 октомври операция на турските въоръжени сили "Извор на мира” в Сирия е третата поред от 2016 г. Първата мащабна турска кампания в Сирия беше операция "Щитът на Ефрат”, която стартира на 24 август 2016 г. Основните цели на кампанията бяха същите: борба срещу "Ислямска държава” (ИД) и кюрдите. Срещу ислямистите турската армия постигна значителен успех – тогава беше превзет контролираният от ИД град Ел Баб. Въпреки това втората и скрита цел на операцията – срещу кюрдите, не беше постигната. Ключовият кюрдски град на западния бряг на Ефрат – Манбидж, остана под контрола на кюрдските въоръжени групировки. Тогава кюрдите предоставиха коридор на Сирийската арабска армия (въоръжените сили на Сирия) и тя завзе позиции в покрайнините на града. Турция взе решение да ограничи кампанията и на 29 март 2017 г. обяви успешното приключване на операцията.

Втората "война” на турската армия в Сирия беше наречена "Маслинова клонка". Тази операция започна на 20 януари 2018 г. Тогава Анкара заяви, че целта на кампанията е да се установи контрол върху региона от западния район на страната около населения с кюрди град Африн. Задачата беше изпълнена за сравнително кратко време и на 24 март 2018 г. турският генерален щаб обяви края на операцията. След което турската армия намали активността си и не беше провеждала мащабни настъпателни операции в региона. Основната причина за това бе, че зоните, където се изтеглиха кюрдските въоръжени формирования, бяха поставени под покровителството на американските военни, което всъщност блокира по-нататъшните действия на Турция.

Третата, настоящата "война”, не бива да е изненада, защото турският президент постоянно изказваше на своите срещи с американската и руската страна желанието си да изгради "буферна зона” в северната част на Сирия.

Това, което силно притеснява от много време Ердоган, е новата обявена и провеждана от три години стратегия на САЩ за Сирия. В нея САЩ открито заложиха на Сирийските демократични сили (СДС) и обявиха създаването на "гранични сили” (Border Forces) под тяхно обучение в състав от 30 000 души, 25 000 от които са кюрди и 5000 – араби. Това активира в Турция всички страхове, защото означаваше, че въоръжените крила на партията "Демократичен съюз”, която Турция счита за сирийски клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), а именно Силите за защита на народа (СЗН) и новата им форма СДС, ще поемат контрола на 700 км от общо 900 км турско-сирийска граница и на практика се създава нова кюрдска автономия.

Позицията на Турция относно Сирия винаги е била, че няма да позволи създаването на кюрдска автономия по границата си. Още през 2018 г. турските държавни лица поставиха въпроса пред САЩ за въоръжаването и обучението на кюрдите от СЗН/СДС. Конкретно беше поискано да се прекрати доставката на преносими зенитни ракетни комплекси (ПЗРК). Основателно беше зададен въпросът за необходимостта от такива оръжия у кюрдите, като е известно, че ислямистите от ИД нямат никаква авиация. Притеснението от създаването на кюрдски "гранични сили” беше изразено и пред НАТО.

Независимо от "стреснатите” реакции на САЩ подготовката за създаването на "буферна зона” на територията на Сирия от турските въоръжени сили се обсъждаше активно с американската страна още от август тази година. След дълги преговори Турция и САЩ се договориха да създадат зона за сигурност в Северна Сирия, да формират координационен център за съвместни операции, да премахнат всички укрепления и тежко оръжие от границата и да организират съвместни патрули. В същото време президентът Ердоган посочи, че ако Вашингтон забави формирането на зоната, Турция ще започне военна операция срещу силите за самоотбрана на сирийските кюрди, контролиращи региона.

Оттогава турските и американските военни патрулираха няколко пъти, но турската страна не беше удовлетворена и обяви, че американците не спазват споразумението. Последва изявление на президента Ердоган, в което той заплаши, че ако американците не са способни да осигурят сигурността в Северна Сирия до края на септември, то тогава турската военна намеса е неизбежна. Напълно изненаданата сега международна общност може да гледа записа на изказването на турския президент от трибуната на 74-тата Генерална асамблея на ООН, където той обяви плановете си за създаване на демилитаризирана зона за сигурност в дълбочина 30 км по протежение на турско-сирийската граница (последвана от разполагане на до 2 милиона сирийски бежанци от лагери в Турция).

В началото на октомври, след телефонен разговор с Ердоган, Доналд Тръмп реши да изтегли американските войски от регионите, граничещи с Турция, като по този начин се съгласи да създаде буферна зона чрез провеждане на военна операция. Тръмп обаче заплаши, че ще унищожи турската икономика, ако си позволи да "премине линията". Последва бързо сформиране и съсредоточаване по границата на Сирия на турска ударна групировка в състав от близо 70 000 турски войници и 14 000 бойци от протурската Сирийска свободна армия, около 200 танка и 120 самолета. На 9 октомври беше даден ход на пълномащабна военна инвазия на турската армия в Сирия под кодовото название "Извор на мира".

Военните цели на операцията са ограничени по задачи: навлизане на сирийска територия, овладяване на 30 км буферна зона и превръщането ѝ впоследствие в полоса за осигуряване, разпокъсване на отбраната на СЗН и СДС и изтласкването им от основните населени пунктове и пътища, прекъсване на маршрутите за снабдяване на ПКК в Турция, установяване на местно самоуправление от протурските групировки, влизащи в Свободната сирийска армия (ССА), но и от кюрдите, които са склонни да сътрудничат с Анкара, като Кюрдския национален съвет, и отказ от автономията на кюрдската държава – Рожава.

Бързият ход на военните действия разтревожи не само кюрдите, но и САЩ, Русия и ЕС. Тогава започнаха и призивите за ограничаване хода на операцията и заплахите от САЩ за санкции, част от които вече бяха гласувани, и от ЕС – за спиране на военните договори с Турция, което Германия, Франция, Белгия и Холандия вече направиха, а по-късно към тях се присъедини и Швеция. За Русия е важно заемането на градовете Манбидж и Кобани и осигуряването на важното трасе М4 от армията на Дамаск, и по този начин на практика ограничаване на бъдещата инвазия на Турция в Сирия и поемане на контрола от САЩ в тази част на страната. От своя страна кюрдите сключиха споразумение и преминаха на страната на Асад.

При настоящото развитие на обстановката в Северна Сирия и независимо от апокалиптичните прогнози, до широкомащабни сражения на турската армия с войските на Дамаск, с поддържащите ги руски ВВС или с патрулите на САЩ няма да се стигне. Истинската цел на турския президент е да държи в ръцете си силен коз при бъдещата конституционна подялба на страната, която ще се извърши в Женева. С операцията си турската армия предостави тази възможност и сега е ред на Ердоган да ограничи конфликта и да се възползва от резултата на масата за преговори.

Текстът е публикуван в брой 41/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.