Владимир Стоичков
Месец след премиерата в Канада (12 юли) документалната творба Marianne & Leonard: Words of Love тръгна на околосветска обиколка. Режисьорът ѝ Ник Брумфийлд вече е запазена марка в музикално-любовната тематика благодарение на филмите за Уитни Хюстън (Whitney: Can I Be Me) и Кърт Кобейн (Kurt & Courtney). Този път във фокуса му попада историята на Ленард Коен и норвежката Мариан Илен. Тяхната любов вдъхнови прекрасни песни, купища писма и половин век по-късно възкръсна, пък макар и само за да си вземе сбогом с живота.
Темата за любовта винаги е актуална. Особено ако е необичайна – като тази на Ленард и Мариан. Двамата се запознават през 1960 г. на гръцкия остров Хидра. По това време Ленард Коен е никому неизвестен автор на поеми и неиздадени романи, преживява със скромна творческа стипендия от канадското правителство. Мариан пък вече е майка. И съпруга. Поне на документи, тъй като мъжът ѝ – норвежкият писател Аксел Йенсен, наскоро я е напуснал заради друга.
Беден и все още далеч от сцената, Ленард получава скромно наследство от баба си – 1500 долара. С парите купува триетажна къща на острова. Вътре няма ток, нито течаща вода, но щастието на влюбените е отвъд удобствата, пък и наоколо е пълно с артисти и музиканти от цял свят и ежедневието наподобява ваканция в рая.
Пак там, на Хидра, Ленард за първи път изпява стиховете си пред публика. Прави го поради липса на средства, а импровизираната сцена е в една от местните таверни.
Месеци по-късно Мариан се развежда и в следващите шест години дели покрив, марихуана, хашиш и амфетамини с Ленард както на гръцкия остров, така и в Монреал, родния град на барда. Но това са времената на децата цветя, на свободната любов, а и самият Ленард се нуждае от лек за своите неврози и от още музи, разбира се. Новият му пристан е митичният нюйоркски хотел „Челси“, в който живеят Боб Дилън, Джими Хендрикс, Пати Смит, Дженис Джоплин... Връзката с Мариан се разпада от само себе си, но чувствата им остават за вечността.
Вдъхновен от Мариан, канадският бард създава три от най-популярните си песни: Bird on a Wire, So Long, Marianne и Hey, That's No Way to Say Goodbye, които са визитни картички на огромния му успех. Парадоксалното в случая е, че докато поезията и прозата на Ленард Коен бързо печелят награди и почитатели, то закъснелият му музикален дебют – на 35 г. – граничи с провала. Още насред първото изпълнение във Вилидж Тиътър (1967 г.), неспособен да преодолее нервната криза и дисхармонията на инструментите, Ленард Коен напуска сцената. Минути по-късно все пак довършва песента благодарение на подкрепата на Джуди Колинс.
По-нататък Ленард Коен не спира да се влюбва, има две деца от Сюзън Елрод (дъщеря им е кръстена Лорка на името на любимия поет на Ленард) и паралелно с това придобива сан на будистки монах. Докато самата Мариан сключва брак с Ян Станд.
Ала преживяното на остров Хидра ги съпътства цял живот.
Ленард пише десетки писма на Мариан – през юни тази година колекцията бе продадена на търг в Ню Йорк за 775 000 евро. Най-драматичното сред тях безспорно е последното, изпратено в навечерието на смъртта на Мариан (юли 2016 г.). „Добре, Мариан... мисля, че скоро ще те последвам, споделя той. – Толкова съм близо до теб, че ако протегнеш ръка, можеш да докоснеш моята. Знаеш, че винаги съм те обичал заради твоята красота и мъдрост, и сега само ти желая на добър път. Сбогом, стара приятелко. Моя вечна любов, ще се видим на края на пътя.“
Четири месеца по-късно Ленард Коен изпълни обещанието си към Мариан. И
Текстът е публикуван в брой 33/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
