Когато в началото на миналата година финансовият министър Владислав Горанов заговори за присъединяване на България към еврозоната, едва ли си е давал сметка колко сложна ще бъде подготовката. Действията му са стрелба в правилната посока, но към днешна дата не е сигурно дали правителството ще се осмели да предприеме някои от тях, или ще опита да залъже страните от еврогрупата (членките на еврозоната и на чакалнята на еврозоната, Европейската централна банка и Европейската комисия) с формално покритие на ангажиментите.
Основание да подозираме последното са две събития от изминалата седмица. Първото бе посещението на Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕІОРА), и сигналът, който изпрати, че без сериозно разтърсване на застрахователния сектор „чакалнята на еврозоната“ ще е непостижима цел. Втората новина бяха резултатите от прегледа на активите и стрес тестовете на шест български банки.
Общото между двата случая е, че международните регулатори виждат проблеми в системни пазарни участници, които са собственост на български икономически групи. Визитата на Бернардино изостри въпроса с някои играчи, предлагащи най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“, които държат над една-трета от пазара и бавят, или отказват да плащат обезщетения при причинени от техни клиенти произшествия в чужбина. Като причина те сочат, че претенциите са предмет на измами. Проблемът обаче подхранва притеснения дали компаниите всъщност не се затрудняват да посрещат претенциите, както и дали стотици хиляди водачи ще трябва да платят за втора застрахователна полица в рамките на година, както стана след фалита на „Олимпик“ през 2018 г. Ако това стане, всички негативи ще са в двора на правителството и желанието му да протака проблема е лесно да се обясни. От ЕІОРА дойде намек и в тази посока с изявлението, че ще пазят българските потребители, и с деликатните упреци към местния регулатор, че не прави достатъчно.
Що се отнася до банките – с два теста през три години и 100% съвпадение между резултатите, е статистически валидирано, че банки с български собственици поемат по-висок риск в сравнение с тези, които се притежават от чуждестранни банкови групи. Освен самите институции, които ще трябва да вземат мерки, Българската народна банка трябва да погледне по нов начин и да не допуска прекомерна концентрация на риск. И навярно ще трябва да ги гони по-упорито да си увеличават капитала.
Всъщност стрес тестовете на банките и отстраняването на проблемите в небанковия финансов сектор, основно застрахователния, са две от шестте конкретни реформи, които България трябва да извърши, за да се присъедини към чакалнята на еврозоната. Това стана, след като точно преди година правителството опита нов подход да щурмува ЕРМ 2 и вместо с дипломатично сондиране на мненията директно заяви намеренията си в края на пролетта. В отговор от еврогрупата, Европейската централна банка и Европейската комисия определиха шестте реформи, чието изпълнение да гарантира подготвеността на България. След тяхното приключване горе-долу едновременно страната трябва да започне така нареченото тясно сътрудничество с европейския банков надзор и да бъде допусната до чакалнята на еврозоната.
Останалите четири направления са въвеждане на макропруденциален надзор в банковия сектор (вече е налице), по-добро управление на държавните фирми, по-добра рамка за корпоративните фалити и засилване на мерките за борба с прането на пари. Във всички тези области управляващите смятат, че вървят по график и напредъкът им се отчита, но Европейската комисия и Европейската централна банка не са коментирали дали приемат стореното за достатъчно.
Напротив – новата правна рамка за корпоративните фалити ще е напълно готова най-рано след 14 месеца. Правителството приема за изпълнено изискването да я промени, защото брои самото раздвижване по темата, а не крайния резултат. Само че след като „Икономист“ написа, че редакциите в Търговския закон няма да се случат през тази година, Европейската комисия посочи, че държавата тепърва трябва да свърши работа в областта. Което означава, че по всяка вероятност в това квадратче няма да се постави отметка за свършена работа.
Изискването да се подобри управлението на държавните фирми също изглежда като поле за експерименти. Първоначалният вариант на управляващите беше редактиран, така че Българската банка за развитие да бъде изключение. Макар регулациите сами по себе си да не са гаранция за по-добро управление, изключването на ББР, която е най-голямата държавна фирма извън енергийния сектор, показва, че това е силно политизирано поле, което управляващите искат да продължават да експлоатират.
Погледнато най-общо, излиза, че е свършена работа предимно в банковия сектор. Но и там не е ясно дали тези резултати са достатъчни, или банките с капиталови проблеми в стресова ситуация първо ще трябва да повишат капитала си, преди да получим покана за чакалнята на еврозоната.
Текстът е публикуван в брой 30/2019 г. на списание "Икономист" 2 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
