Древните обитатели на Европа са страдали от лактозна непоносимост (лактозата е важен компонент на млечните продукти) 5000 години след появата на селското стопанство и даже 4000 години след първите опити за правене на сирене. За това как здравето и технологичното развитие отказали да вървят ръка за ръка, разказаха биолози, автори на статия в списание Nature Communications.
Учените извлекли ДНК от камениста част на костите на слепоочията на 13 индивида, чиито останки са били намерени в е дин регион – Алфелд, най-голямата част на Среднодунавската равнина. Това е бил важен кръстопът по миграционния път през цялата древна история на Европа. Скелетите са били от различни периоди: ранен неолит (5700 години преди Новата ера) до железен век (800 години до Новата ера).
След няколко години експерименти учените се спрели на пирамидите на слепоочията. Силата на костната тъкан, разположението в дълбочината на черепа правят тази кост добър източник на ДНК. Ако изкопаемите зъби и ребра дават от 0 до 20% ДНК, то тази част дава до 90%.
Изяснило се, че с влизането в региона на Близкия Изток на земеделците, които се смесили с местните ловци-събирачи, цветът на кожата на местните е станал по-светъл. Но генетичните маркери за непоносимост към лактоза не изчезнали. С други думи, древните европейци са развъждали крави, овце и кози много много столетия, но са били генетично неприспособени да консумират мляко от животни (в големи количества).
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
