
Преди повече от 3300 години, в новопостроен египетски град, била погребана жена с изключително сложна за времето си прическа.
Тя не била мумифицирана, а просто увита в плат и погребана. Когато археолози открили останките ѝ, били учудени от странната „фризура, включваща 70 удължителя (изкуствени кичури), оформени в няколко слоя по черепа на жената“.
Учените не знаят как се е казвала, на колко години е починала или какво е работела, но тялото на жената е едно от няколкостотин открити, чиито коси са били запазени през хилядолетията. Останките са били открити край древния египетски град Амарна (Ахетатон).
Градът бил построен за да бъде нова столица на Египет под управлението на фараон Ехнатон (около 1353 – 1335 г. пр. Хр.). Впоследствие възникнала и религиозна революция в страната. В резултат на нея, бог Атон („слънчев диск“, „тялото на Ра“) се превърнал в единствено и върховно божество, въпреки несъгласието на другите жреци по време на 18-тата египетска династия.
Ехнатон наредил град Амарна да бъде изграден в пустинята, а образите на другите египетски богове да бъдат унищожени. Градът бил изоставен малко след смъртта на фараона, а днес археолози изследват подробно културата на хората, живели някога там, включително и прическите им.
Йоланда Бос, ръководител на археологическите изследвания на модата и стила от онова време, споделя: „Дали прическата е била направена специално за погребението или не е само един от множеството въпроси, които откритието повдига. Предполагаме, че жителите на Амарна са познавали изкуствените кичури и са ги използвали и в ежедневието си за различни прически“.
![]()
Откритието на Йоланда Бос
Много от другите черепи, които Бос е изследвала, също имали запазени коси, оформени в сложни прически с удължители.
Бос прегледала подбор от 100 черепа (28 от които все още имали коса), открити наскоро в покрайнините на Амарна. Направило ѝ впечатление, че жителите на града имали много различни коси – „от къдрава, катраненочерна до напълно права кестенява“ – което свидетелства за „етническо разнообразие в региона“.
Жителите на града изглежда са били почитатели на плитките. „Плитките, които открихме се състоят от по 3 кичура с общ диаметър около 1 см. и дължина не по-голяма от 20 см.“, пише Бос в доклада към проучването.
За оформянето на прическите била използвана мас, което спомогнало и за запазването им след смъртта. Нужни са още проучвания за определяне биологичния произход на мазнината.
Черепът на друга жена пък бил покрит с посивяла, боядисана (най-вероятно с къна) коса.
„Все още не сме сигурни какво точно е било използвано за боядисването на косата“, казва Бос.
Възможно е жената, както и други египтянки, да са боядисвали косите си „по същата причина, по която хората го правят и до днес – за да скрият посивяващите си коси“, твърди археоложката.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.