Анализатори от ЕЦБ: Корекцията на борсовия AI бум изглежда вероятна

Корекция на високите оценки на американските технологични компании изглежда вероятна, дори ако изкуственият интелект оправдае очакванията и действително преобрази световната икономика. До този извод стигат икономисти от Европейската централна банка в анализ, посветен на въпроса дали възходът на AI компаниите е рационален или представлява нов вариант на дотком балона.

Оценките на американските акции, измерени чрез циклично коригираното съотношение между цените и печалбите, вече са близо до историческия си връх. Европейските книжа също поскъпват, но техните оценки остават значително по-ниски, посочват авторите на анализа, публикуван в блога на ЕЦБ.

Според тях историята на технологичните революции дава основания за безпокойство. Железопътният бум през XIX век, разпространението на електричеството и радиото през 20-те години на миналия век и възходът на интернет през 90-те години привличат огромни инвестиции и повишават борсовите оценки, преди да завършат с рязка корекция.

Този модел може да се повтори и при изкуствения интелект, без непременно да означава, че технологията е надценена или обречена на провал. Новата технология може да се наложи, производителността и печалбите да нараснат, а акциите въпреки това да поевтинеят. Причината е, че с разпространението на AI рискът престава да засяга само отделни компании и се превръща в риск за цялата икономика. Тогава инвеститорите започват да изискват по-висока премия срещу несигурността, което оказва натиск върху цените.

Като пример авторите посочват Nvidia, чиято борсова стойност нараства приблизително 20 пъти от 2022 г. насам. Поскъпването отразява очакването, че компанията ще заеме ключово място в новата технологична ера, но и изключително голямата несигурност около бъдещите приходи. Възможно е днешните оценки да са резултат от рационална преценка, но е възможно да са подхранвани и от прекомерния оптимизъм на инвеститорите. И при двата сценария историческият опит сочи, че след бума настъпва отдръпване, макар моментът да не може да бъде предвиден.

Европа няма да остане изолирана

Особено уязвими са европейските инвеститори. Домакинствата в еврозоната имат експозиция за около 440 млрд. евро към американски технологични акции. Голяма част от парите са вложени не пряко, а чрез взаимни и борсово търгувани фондове, следващи глобални индекси, в които огромна тежест имат Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla – т.нар. „Великолепна седморка“.

Така много вложители могат да не осъзнават колко концентрирани са спестяванията им в малък брой американски компании. Значителна експозиция имат и европейските пенсионни фондове и застрахователи.

Самата структура на инвестициите може да се превърне в механизъм за разпространяване на кризата. При рязък спад вложителите могат да започнат да теглят парите си, принуждавайки фондовете да продават активи. Първоначално те биха се освободили от най-ликвидните книжа, но при продължителна криза продажбите могат да обхванат и активи, чиито цени вече са силно понижени. Това би задълбочило спада и би предизвикало нова вълна от тегления.

Затова евентуалната корекция на AI акциите не е само частен проблем на инвеститорите, а въпрос на финансова стабилност, отбелязва и Reuters в прегледа си на анализа. Най-опасният сценарий би бил спадът на технологичните акции да съвпадне с по-широки сътресения на финансовите пазари.

В сравнение със спукването на дотком балона сега централните банки разполагат с по-малко пространство за рязко понижаване на лихвите, а правителствата – с по-ограничени бюджетни възможности да смекчат последствията. Това увеличава риска борсовият спад да засегне кредитирането, инвестициите и наемането на работници.

Европейските борси са по-слабо зависими от технологични компании и засега не показват същата степен на еуфория. Но пазарите в Европа и САЩ исторически се движат в тясна връзка. Поради това сривът на AI акциите не би останал американски проблем, заключават авторите.

Публикацията представлява експертен анализ в блога на ЕЦБ. Изразените в нея оценки принадлежат на авторите и не са официална позиция на Европейската централна банка или на Евросистемата.