Митата не успяха да извадят Shein от Китай

Само преди малко повече от година Shein се готви да превърне Виетнам в голяма своя експортна база. Китайският гигант в свръхбързата мода наема край Хошимин 15 хектара складове – площ, равна на 21 футболни игрища – и насърчава водещите си доставчици да изградят там производствени мощности. Днес от амбициозния проект е останала само част.

Разследване на Reuters, основано на разговори с шестима души, запознати с дейността на компанията, показва, че Shein рязко свива операциите си във Виетнам. Наетата складова площ е намалена до около 6 хектара, а според друг източник се използва едва една трета от първоначално планираната база. Масовите съкращения започват през април, като в някои екипи е запазен само един от всеки четирима служители. При посещение на място в края на юли журналистите на агенцията виждат малко работници и почти празни паркинги, докато съседните складове кипят от дейност.

Решението за експанзия във Виетнам изглежда логично в края на 2024 г. Доналд Тръмп току-що е спечелил втори президентски мандат, търговската война се изостря, а митата върху редица китайски стоки достигат 145%. Очаква се Вашингтон да премахне и режима de minimis, който позволява на Shein да изпраща в САЩ милиони пратки на стойност под 800 долара без мито. Преместването на част от производството изглежда като начин компанията да намали зависимостта си от Китай.

Търговските правила обаче отново се променят. Американското безмитно изключение е отменено първо за китайските, а след това и за малките пратки от всички държави. Така Виетнам губи едно от основните си предимства. Успоредно с това рекордните мита върху китайските стоки постепенно са намалени. Виетнамското облекло продължава да се облага по-леко, но разликата вече не компенсира по-високите производствени разходи и по-ниската ефективност.

Случаят показва, че веригите за доставки не се местят само с промяна на митническите ставки. Конкурентното предимство на Shein се опира на гъста мрежа от хиляди малки фабрики около Гуанджоу. Те могат за броени дни да произведат десетки бройки от нов модел, да проследят реакцията на 273 милиона клиенти и незабавно да увеличат поръчките при успех. Някои работят с печалба от едва един юан, или около 15 цента, на дреха.

Във Виетнам този модел се оказва трудно приложим. Според източници на Reuters производителите не намират достатъчно работници, готови на продължително работно време срещу ниско заплащане. Част от китайските доставчици, преместили дейност там, вече са се върнали. Дори по-ниското мито не успява да компенсира по-бавната работа и липсата на цялата екосистема от подизпълнители, логистика и материали.

Завоят на Shein отново я сближава с китайската ѝ база. След неуспешни опити за листване в Ню Йорк и Лондон и преместване на централата в Сингапур компанията се насочва към борсата в Хонконг. Главният ѝ изпълнителен директор Скай Сю обещава инвестиции за над 10 млрд. юана, или 1,5 млрд. долара, в интелигентна система за доставки в провинция Гуандун.

Връщането към Китай обаче не решава всички проблеми. Приходите на Shein в САЩ намаляват с 14% през първото тримесечие след края на de minimis, а въведената от ЕС такса от 3 евро върху евтините онлайн пратки също ще натежи върху продажбите. Част от китайските фабрики вече приемат поръчки от Temu и Amazon или изобщо се отказват от Shein заради ниските маржове и малките серии.

Историята на неуспешния виетнамски експеримент е и по-голям икономически урок. Митата могат бързо да пренасочат инвестиции, но не могат със същата скорост да създадат производствена система, изграждана с десетилетия. Засега най-трудното за изнасяне от Китай се оказва не фабриката, а цялата среда, която ѝ позволява да работи бързо и евтино.