Инвестициите в AI се превръщат в икономически буфер за еврозоната

Войните и търговските конфликти са отнели около 0,4 процентни пункта от растежа, но разходите за софтуер, изследвания и нови технологии се оказват значително по-устойчиви от традиционните капиталови инвестиции

Инвестициите на европейските компании в изкуствен интелект, софтуер и други нематериални активи започват да действат като своеобразен амортисьор за икономиката на еврозоната. Те не могат да премахнат последиците от геополитическите конфликти и търговското напрежение, но са значително по-устойчиви на несигурността от разходите за машини, оборудване и нови производствени мощности.

Това е един от основните изводи в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка, публикуван на 6 август. Според изчисленията на ЕЦБ високата икономическа и политическа несигурност е намалила растежа на реалния БВП на еврозоната с около 0,4 процентни пункта между първото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г.

Основният удар не идва пряко от спад на производството, а от отлагането на решения. Компаниите замразяват инвестиционни проекти, когато не могат да предвидят бъдещото търсене, цените на енергията, митата и условията за финансиране. Домакинствата също стават по-предпазливи и отлагат големи покупки като автомобили, жилища и обзавеждане.

ЕЦБ очаква несигурността да продължи да потиска икономическата активност през останалата част от 2026 г. Основните рискове са свързани с конфликта в Близкия изток, колебанията на петролните цени, търговските спорове и войната на Русия срещу Украйна.


Защо AI инвестициите издържат по-добре

Анализът на ЕЦБ показва съществена разлика между традиционните материални инвестиции и вложенията в нематериални активи. Покупката на машини, строителството на завод или разширяването на производствена линия изискват големи първоначални разходи и имат дълъг срок на възвръщаемост. Затова при влошаване на прогнозите такива проекти сравнително лесно се отлагат.

Разходите за научноизследователска дейност, софтуер, изкуствен интелект, интелектуална собственост и организационен капитал се държат по различен начин. Те обикновено са част от дългосрочна стратегия за намаляване на разходите, повишаване на производителността или изграждане на технологично предимство. Прекъсването им може да доведе до загуба на натрупано знание и на специализирани служители.

Нематериалните инвестиции освен това по-често се финансират със собствени средства или капитал, а не с банкови заеми. Това ги прави по-слабо зависими от затягането на кредитните условия. Според ЕЦБ постепенното пренасочване на корпоративните разходи към подобни активи може да стабилизира инвестиционния цикъл и да направи икономиката по-устойчива при бъдещи сътресения. Reuters отбелязва, че необичайно големите разходи за AI през тази година вече осигуряват известна опора за еврозоната, чийто растеж през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.


Икономиката се подобрява, но предпазливо

Данните в бюлетина показват умерено подобрение на активността през второто тримесечие. Дигиталните услуги остават устойчиви именно заради нарастващия принос на дейностите, свързани с AI. Производството също получава подкрепа от разходите за отбрана и от стремежа на компаниите да натрупват запаси заради риска от нови прекъсвания на веригите за доставки.

Картината обаче остава неравномерна. Икономиката на еврозоната не отбеляза растеж през първото тримесечие, макар че без силно колебливите данни за Ирландия увеличението на БВП би било 0,3%. Потреблението се забавя, бизнес инвестициите губят инерция, а създаването на работни места отслабва. Безработицата остава близо до историческото си дъно – 6,2%, но обявите за работа намаляват.

Инфлацията се понижи до 2,8% през юни спрямо 3,2% през май, но ЕЦБ предупреждава, че пълният ефект от енергийния шок още не се е проявил. Условията за кредитиране също се затягат: лихвите по фирмените заеми се задържат около 3,6%, а банките стават по-внимателни при отпускането на ново финансиране.

Затова инвестициите в изкуствен интелект не са достатъчни, за да изведат сами еврозоната от периода на слаб растеж. Те обаче показват важна структурна промяна: колкото по-голям дял от капиталовите разходи отива за технологии, знания и софтуер, толкова по-малка част от корпоративните инвестиции може да бъде блокирана при следващата геополитическа или търговска криза.