Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.
Стефан Миленков Стефан Миленков
e старши мениджър „Финансови трансформации и счетоводно консултиране“ в PwC България, има над 15 години опит в консултирането на компании в България и Югоизточна Европа. Отговорен е за финансово-счетоводни, трансформационни и ESG проекти в различни сектори на икономиката. Стефан е експерт в дигитализацията и интеграцията на системи, обхващащи всички бизнес направления.
През последното десетилетие устойчивото развитие измина пътя от маркетингова тенденция до стратегически приоритет, а ESG отчитането се превърна в основен механизъм, чрез който компаниите официализират информацията пред заинтересованите страни: общество, регулатори, партньори и инвеститори. Европейският съюз пое водещата роля в процеса по създаване на амбициозна регулаторна рамка, но само няколко години по-късно стана ясно, че има разминаване между поставените амбиции и приложимостта. Пакетът „Омнибус“ на Европейската комисия, финализиран през февруари 2026 г., бележи промяната на фокуса в посока на по-плавен преход и по-смислено отчитане. Паралелно с това доброволният стандарт за отчитане на устойчивостта VSME се утвърждава като новия общ език за хилядите компании извън обхвата на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта CSRD.
Но независимо от скоростта на прехода в години на дигитална еволюция, непрекъсната поява на нови софтуерни решения и системи и ежедневно усъвършенстване на изкуствения интелект (AI), готовността за предоставяне на нефинансова информация и ESG отчитане се превръща в конкурентно предимство.
ESG данни, сравними с финансовитеНа пръв поглед пакетът „Омнибус“ изглежда като известно облекчение. Всяко прецизиране на изискванията обаче представлява и завишаване на критериите при отчитане и проверки. За компаниите, които остават в обхвата на CSRD, предизвикателствата са все още налице – вече изградените процеси по анализ на двойна същественост трябва да бъдат преработени съгласно опростените Европейски стандарти за докладване на устойчивостта ESRS. Преминаването към предимно количествени показатели поставя по-високи изисквания пред тяхната точност, проследимост и надеждност. На практика ESG данните трябва да достигнат стандарт, сравним с този на финансовите.
За компаниите, които отпадат от обхвата, облекчението не означава край на ESG темата. Банките изискват ESG данни за кредитните си политики, инвеститорите ги интегрират в моделите си, а големите CSRD отчитащи се дружества продължават да задават въпроси по веригата на стойността. Много от досега задължените компании, вече инвестирали значителни ресурси в процеси, системи и екипи, ще продължат да отчитат доброволно чрез VSME или чрез адаптирани вътрешни рамки. „Омнибус“ дори допуска държавите членки да освободят такива компании от задължения за финансовите 2025 и 2026 години, което на практика дава „меко приземяване“ след периода на несигурност.
VSME: новият фундамент на устойчивото отчитане извън CSRDАко „Омнибус“ е най-видимата промяна, то доброволният стандарт за отчитане на устойчивостта VSME е може би най-значимата такава в дългосрочен план.
VSME е замислен като по-прагматична рамка, тясно съгласувана с приложимите европейски стандарти за устойчивост, но без сложността и разходите, свързани с пълно съответствие със CSRD. Тясната връзка с ESRS е ключов принцип при изготвянето на стандарта. VSME използва същата концептуална логика и терминология, което позволява на компаниите да „растат“ постепенно от VSME към пълно CSRD съответствие, ако бизнесът им се разшири или регулаторният обхват се промени в бъдеще.
Базовият модул на стандарта, който съдържа единайсет изисквания за оповестяване, покриващи общите политики и инициативи за устойчивост, както и ESG метрики, е базисният подход за микропредприятията. Вторият, комплексен модул добавя още девет изисквания с по-задълбочени данни и оповестявания, съобразени конкретно с информационните нужди на банки, инвеститори и корпоративни клиенти. (за ползите от доброволните стандарти - на стр. 30)
Стратегическата стойност на VSME произтича от няколко взаимно допълващи се фактора. Първо, стандартът функционира като защитен механизъм за по-малките компании. Докладвайки по VSME, дружеството автоматично покрива максималния обем информация, който може да бъде законно изискван по веригата на стойността, и е защитено от непропорционални искания. Второ, VSME осигурява достъп до финансиране. Трето, стандартът помага за изграждане на устойчива и адаптивна организация, способна навреме да идентифицира рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта.
За компаниите, които вече са започнали работа по ESG отчитане, особено тези, които сега отпадат от обхвата на CSRD, логичният следващ ход е да оценят наличната информация спрямо изискванията на VSME и да идентифицират пропуските. Голяма част от вече събраните данни остават приложими, което прави прехода по-лесен. За тези, които тепърва започват, VSME е естествената отправна точка. И в двата случая „Омнибус“ позволи на организациите да се фокусират върху това, което наистина има значение: релевантна, сравнима и пропорционална информация за устойчивото развитие на бизнесите.
Ролята на технологиите Изискванията за отчитане по CSRD не отпадат, а стават по-целенасочени, с ясно количествено измерение. В тази нова реалност технологиите престават да бъдат „бонус“ и се превръщат в основа на устойчивото отчитане. От много време фирмите, които работят с големи бази данни (data pools, data lakes), са усъвършенствали инструменти като RPA (Robotic Process Automation) и OCR (Optical Character Recognition). От друга страна, AI предоставя нови възможности за анализ и работа с нефинансова и неструктурирана информация.
Модулната, количествена и сравнително ограничена по обем структура на Доброволния стандарт VSME го прави идеален за автоматизация и за вграждане директно в ERP, счетоводни и HR системи. Същото важи и за опростените Европейски стандарти ESRS. С намаления брой информационни точки и приоритизирането на количествения аспект на данните CSRD отчитането също позволява по-систематичен подход. Това на практика означава, че ESG данните могат да се събират не като отделен годишен проект, а като непрекъснат процес, част от оперативната инфраструктура на компанията, независимо от регулаторната рамка, която се прилага.
Веднъж събраната и структурирана информация подлежи на визуализация, анализ и на извличане на ключови изводи за цялостното представяне на дружеството. Представете си интерактивен CSRD контролен панел или дашборд. Това вече е реалност и създадената стойност надвишава многократно инвестираните ресурси в отчитане по директивите.
На ниво специализирани платформи Workiva се утвърди като един от лидерите за интегрирано финансово и нефинансово отчитане. Силата ѝ е в свързването на данни (connected data), пълната одитна следа и функцията за добавяне на цифрови „етикети“ (XBRL tagging) – изискване за единен системен формат на отчитане, което остава критично и след „Омнибус“. Платформата предоставя единна среда, в която едни и същи данни могат да захранват отчети по различни директиви и рамки, включително по цялата верига на стойността.
Lucanet подхожда от различен ъгъл, със силна консолидационна и контролинг функционалност, която позволява ESG данните да се третират със същата дисциплина, прецизност и прозрачност като финансовите. Това е особено ценно както за CSRD отчитащите се компании, работещи в сложни групови структури, така и за VSME дружества, които искат да изградят надеждна база от количествени данни без прекомерна сложност.
AI агенти за ESG задачиНай-интересното и перспективно направление обаче е появата на специализирани AI агенти за ESG задачи. За разлика от общите езикови модели, тук става въпрос за агенти, проектирани за конкретни функции в ESG работния процес, вкл. автоматично извличане на данни от вътрешни системи като HR, ERP, EHS и управление на енергийната ефективност, нормализирането им и съпоставянето им с конкретни ESRS или VSME информационни точки. Такива агенти биха могли да извършват първоначален скрининг за двойната същественост, на база публични източници, новини и индустриални бенчмаркове, да генерират чернови на описателни оповестявания с пълна проследимост към източниците на данни, да правят анализ на пропуските спрямо изискванията на стандарта и да подготвят доказателства за одиторския процес. Този подход превръща ESG отчитането от еднократен годишен проект в непрекъснат процес за управление на данни.
Освен чисто отчетната функция ESG данните могат да се използват стратегически за прогнозиране на емисионни траектории, анализи на сценарии за климатични рискове, идентифициране на аномалии по веригата на стойността, които могат да сигнализират за грийнуошинг или проблеми с качеството на данните, както и за интегриране на ключовите показатели за ESG ефективност в реално време. Така устойчивостта престава да е просто тема за годишния отчет и се превръща в активен компонент на управленските решения.
С тези възможности обаче идват и нови рискове. Все по-широкото използване на AI агенти поставя сериозни въпроси пред киберсигурността и защитата на конфиденциална информация, което прави предпазливия и добре управляван подход към внедряването им изключително важен.
Успехът на новата ESG рамка зависи от това как компаниите ще съчетаят регулаторните изисквания, технологичните възможности и стратегическото мислене. Промените от последната година не слагат край на европейската ESG амбиция, а я калибрират. ЕС запазва фундамента на устойчивото отчитане. CSRD остава основата, която задава стандартите и посоката, но отчита и необходимостта от баланс между стремеж и приложимост. VSME запълва пространството, което „Омнибус“ освободи, а технологиите дават възможност цялата рамка да бъде реално приложена в практиката, а не да остане само на хартия.
За българските компании препоръките са ясни:
• Изградените ESG процеси не бива да бъдат изоставяни, защото очакванията на инвеститори, банки и корпоративни клиенти ще останат дори когато законовото задължение отпадне.
• Компаниите в обхвата на CSRD трябва да използват периода до 2027 г. за оптимизация на процесите си в съответствие с опростените ESRS, а останалите да възприемат VSME не като минимално изискване, а като стратегически инструмент за диференциация и достъп до финансиране.
• Инвестициите трябва да се насочват към изграждане на стабилна информационна инфраструктура и ефективно използване на данни.